Фидел изправя на нокти УБО

Фидел Кастро имаше особено отношение към България. Не само заради Йорданка Христова Ел Команданте харесваше родината ни. Фидел посещава България два пъти - през 1972 и през 1976 г. А и чувствата бяха взаимни - за разлика от други генерални секретари на братски управляващи компартии, или маскирани като марксисти диктатори от Африка, идвали в София. Народът посрещаше кубинския лидер с искрен ентусиазъм и огромен интерес. А и той с поведението си си беше създал образа на истински човек от народа и уникален оратор.

Фидел обаче изправи на пръсти охраната си от УБО. И то на два пъти - първо избяга от нея, за да играе баскетбол с нашите национали, тича по булевард "Антон Иванов" - днес "Джеймс Баучър" за ужас на усетилите се малко по-късно гардове, които отчаяно припкаха след него. А в резиденция "Врана" истерично паникьосаната вече охрана го откри рано сутринта да пие кафе и да си говори с готвача на резиденцията.
В Плевен първите партийни и държавни ръководители водят Фидел по музеи и в Мъртвата долина, където са били великите битки по време на Руско-турската война. Вождът на кубинската революция бързо схваща историческата драма, поднася цветя и сравнява борбата на българите против турско робство с борбата на кубинците против испанските колонизатори. Е, не е съвсем същото, но жестът си е жест.
Най-много обаче се радва, когато го вкарват в дълбоките изби на института и му показват вина, до които са се докосвали малцина. Дават му да дегустира и Фидел си харесва старо червено вино. Вечерта кубинският комунистически лидер е на вечеря в известния ресторант „Пещерата" в парка Кайлъка. Поднасят му традиционни салати, топли питки с шарена сол и прясно сирене към ледената гроздова ракия. Докато трае вечерята и тостовете, кръшни моми забавляват великия гост. В програмата са включени гимнастички, докарани специално от София, и балерини. Домакините са знаели, че Кастро си е падал много по красивите жени и програмата била издържана именно в такъв дух.
Но навярно най-забавната история в българо- кубинските отношения е тази с прословутите "кубинки", които днес ги доизносват хиляди мъже, а и жени. През 1965 г. военният ни мистър Добри Джуров ходи в Куба и харесва обувките на армията й. И веднага изхвърля съветските ботуши - поне за офицерите и сержантите, в кафяв цвят. Така се появи и остана завинаги името "кубинки". Въпреки че това просто са чепиците на американската армия, влезли в употреба още през Втората световна война и наложили се в армиите от цял свят. Така, без да иска, Добри Джуров извършва истинска "идеологическа диверсия" с американските патъци. Които, в черен цвят, през 1981 г. ги обуват и редовните войници.
Днес няма армия в света, която да не носи "кубинки", или нещо подобно. Но никой друг, освен нас, не ги нарича така. Най-малкото самите кубинци.