Бившият френски президент възкръсна за голямата политика
Политиците често казват едно, а след време, когато обстановката се промени, забравят какво са изрекли и говорят друго. След поражението, което претърпя бившият президент на Франция Никола Саркози през 2012 г. в битката със социалиста Франсоа Оланд за втори мандат в Елисейския дворец, той се закле повече да не се заминава с политика. Но през есента на 2014 г., когато партията му Съюз за народно движение /СНД/ го избра за лидер, той отново с апломб влезе в играта. Без особено големи усилия и нови идеи консервативната му партия спечели убедително и двата тура на местните избори, приключили в неделя. Десноцентристкият Съюз за народно движение се възроди като първа политическа сила, като получи управлението на 67 от общо 100-те френски департамента. Това бе победа не само за консервативната партия и нейните съюзници над левицата, но и личен триумф за Саркози. Пред него се откри възможността да влезе в надпреварата за изборите за президент на Франция през 2017 г. Местните избори бяха добър аргумент срещу тези, които смятаха, че бившият президент вече не е способен да мобилизира симпатизантите си. С поведението си преди и след вота, въпреки приказките за отказ от политиката, 60-годишният Саркози всъщност показа, че никога не се е съмнявал, че ще може пак успешно да се завърне на политическата сцена.
Саркози отдавна енергично присъства в политическия живот на Франция и на международната арена. Личният му живот също е много динамичен и бурен. Роден от баща унгарски имигрант и майка еврейка той завършва политически науки. Рано влиза в политиката с покровителството на президента Жак Ширак, при когото е вътрешен министър, но след това му изневерява и успява да поеме ръководството на консерваторите.
Никола Саркози е известен и с трите си съпруги и няколкото деца, последното от които е тригодишната Джулия от по-младата от него с 13 години италианска моделка и певица Карла Бруни. Втората му съпруга Сесилия, на която той възлагаше обществени мисии, има изключителна заслуга за освобождаването на българските медици в Либия.
Никола Саркози е консервативен политик и държавник с доказани лидерски качества и харизма. Затова въпреки превратностите на съдбата в политическата му кариера има подкрепата на мощна и консолидирана обществена сила. Той още не е обявил официално решението си да се кандидатира отново за президент, но това явно е въпрос на време и предизборна тактика.
По пътя към Елисей обаче го чакат не малко трудности и изпитания. Успехът на местните избори не се дължи толкова на политическото възкресение на Саркози, а преди всичко на влиянието на консерваторите сред избирателите по места на фона на неуспешното управление на социалистите. Лидерът на СНД ще трябва да се пребори в предварителните избори в партията за излъчване на кандидата й за президент. Със сигурност конкуренти ще му бъдат бившият премиер Франсоа Фийон и бившият външен министър Ален Жупе, както може би и представителят на по-младото поколение консерватори и бивш министър на земеделието Бруно Люмиер. Бреме на гърба на Саркози са няколкото дела за афери от миналото, свързани с политическото му финансиране. По тях той бе оправдан, но старите скандали може да попречат на шансовете му за преизбиране на президентските избори през 2017 г. В сряда бившият президент бе разпитан в съда за финансови измами като свидетел. Засега не са му повдигнати обвинения, но не е изключено това да стане в бъдеще.
Критиците на Саркози често го атакуват също така, че бившият либийски диктатор Муамар Кадафи е финасирал предизборната му кампания през 2012 г. с 50 милиона евро.
Ако все пак има късмет да се измъкне сух от съдебните разследвания и получи подкрепата на партията СНД за неин кандидат за президент, Саркози вероятно ще трябва да се състезава с лидерката на крайнодесните Марин льо Пен.
Той ще трябва да предложи и подходяща стратегия за съживяване на сриналата се френска икономика, проблема с имигрантите и тероризма. Именно икономическите проблеми, растящата безработица и стачките по време на икономическата криза, с които Саркози не успя да се справи, бяха главна причина за провала му в изборите през 2012. Но до президентския вот във Франция през 2017 г. има още много време и могат да се случат много неща, които да променят сегашния политически пейзаж в страната.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
