ЕЦБ инжектира трезорите, Брюксел готов за третия спасителен пакет и спешен заем
Европа приветства вчера вота в гръцкия парламент, който макар и с бунт на част от хората на премиера Алексис Ципрас прие първите закони с реформи, изисквани от международните кредитори. След гласуването ЕЦБ отпусна нов заем от 900 млн. евро на гръцките банки, които може да отворят в понеделник, запазвайки обаче капиталовия контрол. В същото време финансовите министри от еврозоната се договориха принципно за започване на преговори за трети спасителен пакет за Атина, както и за спешен мостов заем от 7 млрд. евро. Алексис Ципрас спечели гласуването в парламента в ранните часове на четвъртък с 229 гласа "за" срещу 64 "против". От тях 32 бяха от управляващата Сириза, а шестима от партията се въздържаха и пакетът реформи мина с гласовете на опозиционните депутати. "За" гласуваха и депутатите от коалиционния партньор "Независими гърци".
Против закона се обявиха бившият министър на финансите Янис Варуфакис, председателят на парламента Зои Константопулу, министърът на енергетиката Панайотис Лафазанис и заместник-министърът на труда Димитрис Стратулис. Константопулу нарече мерките "социален геноцид" и напусна залата. Ципрас призова народните представители да приемат условията на кредиторите, подчертавайки, че споразумението няма алтернатива. "Признавам, че мерките са тежки, няма да донесат полза на гръцката икономика, но съм принуден да ги приема", каза пред парламента Ципрас.
Гласуваните реформи отвориха пътя "към сърцето" на кредиторите. ЕЦБ вчера обяви, че увеличава с 900 млн. евро тавана на ликвидната помощ за гръцките банки, които са затворени от края на юни. След договарянето на нов спасителен план между Атина и партньорите й от еврозоната отново са налице условията за подпомагане чрез програмата ЕЛА, каза шефът на ЕЦБ Марио Драги, цитиран от Ройтерс. "Сега положението е различно. Имахме поредица новини - одобрението на пакета за мостово финансиране, гласуванията, различни гласувания в различни парламенти, което възстанови условията, необходими за повишаване на ЕЛА", посочи той. Драги заяви, че Гърция категорично има нужда от облекчаване на дълговото бреме. Това е изводът и от последния доклад на МВФ. Гръцката агенция АНА-МПА съобщи снощи, че гръцките банки ще отворят в понеделник.
Лимитът за теглене на 60 евро на ден ще остане. Гражданите обаче ще могат да теглят не по 60 евро дневно, а ако сумата се натрупа, да теглят например по 120 евро веднъж на два дни.
В друго положително за Гърция развитие финансовите министри от еврозоната дадоха вчера принципното си съгласие за започване на преговори за трета спасителна програма за 82-86 млрд евро. "Стигнахме днес до решение за предоставяне по принцип за 3-годишна подкрепа по линия на ESM (Европейския стабилизационен механизъм) за Гърция, в зависимост от приключването на съответните национални процедури", се казва в съобщение на Еврогрупата. За да може да стартират преговорите за нея, националните парламенти в редица държави членки на еврозоната трябва да дадат своето съгласие. Европейският стабилизационен механизъм може да се включи с около 50 млрд. евро в новата спасителна програма за Гърция. Еврогрупата одобри също така отпускането на Гърция на 7 млрд. мостов тримесечен заем от Европейския механизъм за финансова стабилност (спасителния фонд EFSM на целия ЕС). 28-те страни членки трябва да го одобрят днес, макар че Великобритания, Чехия, а и България, вече дадоха да се разбере, че не са съгласни с него. Еврокомисарят Валдис Домбровскис обаче вчера съобщи в Туитър, че финансовите министри от 28-те страни са дали принципното си съгласие.
Финландия одобри спасителния план
Финландия одобри започване на преговори за нова спасителна програма за Гърция, съобщи "Гардиън". Така нареченият Голям комитет, който действа от името на финландските депутати, гласува в подкрепа на молбата за разговори за трети спасителен пакет за Гърция. Комитетът отговаря за европейски въпроси и се състои от 25 редовни и 13 алтернативни членове, представляващи пропорционално всички партии, представени в 200-членния еднокамарен парламент.
Финансовият министър на Финландия Александър Стуб заяви, че страната няма да приеме орязване на дълга, но е открита за други опции. Той изрази притеснение относно прилагането на реформите от Гърция, вземайки под внимание изказване на премиера Алексис Ципрас, че не вярва в мерките. Получихме мандат от финландския парламент за мостово финансиране и започване на преговори за трети спасителен план, каза той. Днес Германия и Австрия гласуват молбата на Гърция за трета спасителна програма.
Чака се нов кабинет и избори през есента
Гърция може да проведе извънредни избори през септември или октомври. "Много е възможно да се проведат избори през септември или октомври, в зависимост от това как ще се развият нещата. Това ще бъде решение, резултат от задълбочена ревизия, не само от страна на правителството, на обстоятелствата като цяло", заяви вътрешният министър Никос Вуцис пред радио Sto Kokkino. "Дори и да отидем на избори, ще искаме мандат за изпълнение на програмата си. Част от него са ангажиментите, които поехме в споразумението", допълва Вуцис. Според гръцкия вестник "Вима" ще има промени в кабинета и избори. Вотът в парламента показа дълбокия разрив между премиера Ципрас и Лявата платформа в Сириза, пише вестникът. Негови източници очакват при предстоящия ремонт на правителството да бъдат отстранени най-малко петима министри, гласували против споразумението с кредиторите. "Вима" пише, че оставки вече са подали министърът на енергетиката Панайотис Лафазанис, вторият министър на труда Димитрис Стратулис, вторият министър на националната отбрана Костас Исихос, вторият министър по европейските въпроси Никос Хундис, вторият министър на финансите Надя Валавани. Съобщенията за оставките обаче не се потвърждават официално- освен тази на Валавани.
Бой и палежи по време на вота
Ожесточени сблъсъци между демонстранти и полиция се разразиха в сряда вечерта в центъра на Атина, докато парламентът обсъждаше новите мерки за икономии. През деня хиляди излязоха на мирно шествие, за да покажат несъгласието си с новия спасителен план, който може да помогне на страната да избегне фалит, но ще наложи още тежки реформи на държавата, която вече е в дълбока криза.
В митинга пред парламента участваха гръцки профсъюзи и леви организации, сред които Комунистическият профсъюз ПАМЕ, младежите на СИРИЗА, както и лявата младежка организация АНТАРСИА. Сред демонстрантите имаше германци, французи, датчани и други чужденци.
Малко след като демонстрантите в мирното шествие започнаха да се разпръсват, група анархисти се сби с полицията. На площад "Синтагма", където е парламентът, бяха изпратени десетки полицаи. Някои демонстранти хвърляха камъни и запалителни бомби срещу полицаите, които отвръщаха със сълзотворен газ. Около 50 души бяха арестувани, съобщи в. "Катимерини". Вестникът отбеляза, че сред обвинените за "разрушаване на частна собственост" в метрото няма нито един грък. Всичките 12 от арестуваните с това обвинение са германци, поляци, французи, един австралиец, един датчанин и един украинец.
Шойбле отново говори за Грекзит
Германският министър на финансите Волфганг Шойбле приветства приемането на пакета реформи от гръцкия парламент, но отново постави под съмнение успеха на сделката за дълга на Гърция. "Придвижихме се напред с една много важна стъпка", заяви Шойбле пред радио "Дойчландфунк". Мнозина икономисти се съмняват, че Гърция ще може да реши проблемите си без отписване на дългове, отбеляза министърът. Истинско отписване на дългове обаче е несъвместимо със запазване на членството във валутния съюз, посочи той.
Може би най-добрият път за Атина би бил доброволно излизане от еврозоната, каза Шойбле. Бившият гръцки финансов министър Янис Варуфакис пък обвини Германия, че е планирала да "пожертва" Гърция, като я остави да фалира, в опит да реформира еврозоната. В статия за германския вестник "Цайт" той пише, че контролираната ескалация на дългогодишното страдание на гърците, ръководена от Шойбле, е имала за цел да открие пътя за преструктурирането на еврозоната, при което да има централен орган с правомощия за налагане на вето на националните бюджети. Подобен сценарий щеше да е в разрез с "основните принципи на западната либерална демокрация", пише Варуфакис, като добавя, че на среща на финансовите министри от еврозоната е бил посрещнат с думите "Избори няма да променят нищо".
Междувременно шефката на МВФ Кристин Лагард отново изрази надежда, че страните от еврозоната ще се съгласят да облекчат дълга на Гърция "по един или друг начин", както е поискал от тях фондът. "Имам малко надежда, тъй като през последните часове се чу фонов шум в подкрепа на преструктуриране на дълга", каза Лагард в интервю за Си Ен Ен.
Призиви за бойкот на германски стоки
След атаките срещу германския канцлер Ангела Меркел и финансовия министър Волфганг Шойбле, изобразяван с хитлеристки мустачки, се появи и призив за бойкот на германските стоки. Хаштагът #BoycottGermany се появи за първи път в Туитър във връзка с кризата в Гърция през уикенда, но започна да набира последователи през седмицата. Тагът вече е използван повече от 37 000 пъти, което се дължи до голяма степен на левите и анархистки гласове в Европа, коментира Би Би Си. Някои призовават хората да избягват продукти с баркодове, започващи с последователност от числа, които показват германския им произход. Други призовават за специфичен бойкот на германските луксозни стоки. "Да не се купуват Volkswagen или Miele", казва един потребител. Част от съобщенията правят връзка и с нацисткия режим в Германия миналия век.
Спряха износа на 73 лекарства
Гръцката агенция за лекарствените средства разпореди временна забрана за износ на 73 типа лекарства, за да се предотврати евентуален недостиг заради финансовите рестрикции, наложени в Гърция. Решението влиза в сила незабавно. Сред тези лекарствени средства са такива за лечение на диабет и астма, както и различни ваксини. Гръцкото правителство се надява да може да смекчи финансовите ограничения след подписването в понеделник в Брюксел на споразумение, позволяващо на Гърция да получи нова европейска финансова помощ.
Падането на левия Икар
Дойче веле
Гръцкият премиер Алексис Ципрас окончателно се размагьоса като политик с мисия. В продължение на пет месеца той се кълнеше в демокрацията и достойнството на гръцкия народ, вместо да разработи сериозна концепция, с която да убеди еврозоната. Клетвите му се оказаха провал. В края на миналата седмица Ципрас се видя принуден да приеме цяла серия условия на кредиторите, само и само да опази Гърция от сриване в пропастта. А в гръцкия парламент стана свидетел на едно гласуване, в което голяма част от собствената му партия отказа да го последва по пътя на прагматизма. С поглед назад към миналото едно доста силно крило от управляващата партия "Сириза" продължава упорито да прокарва своя краен популизъм. Гръцката левица имаше своя Икар, но той падна.
Първите планове на международните институции за икономии и реформи в Гърция бяха приети в атинския парламент с гласовете на проевропейската опозиция. Ето че сега Ципрас изпада в зависимост от тези тъй наречени "вътрешни врагове", ако иска окончателно да сключи все още неокончателното споразумение с институциите. На пръв поглед можем да говорим за широк обществен консенсус в полза на оставането на Гърция в еврозоната и на по-нататъшните реформи. Но този консенсус всъщност си е истинско минно поле. В момента опозиционните партии дават своята лепта за спасяването на страната, но в същото време със злорадство наблюдават как едно ляво правителство се нуждае от тях, за да прокара решението си. Почти сигурно е, че третият спасителен пакет за Гърция ще бъде приет и страната временно ще се спаси от тоталния колапс. Големият въпрос обаче гласи: кой ще осъществява мерките за икономии и реформи? Дали онази половина от "Сириза", която в момента рони сълзи заради принудата да се откаже от левичарските си фантазии? Или пък старите партии, които също не блеснаха особено при осъществяването на първите два спасителни пакета?
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
