50 на 50 шанс за нова сделка, Атина може да се нуждае от 74 млрд. евро
Новият план за реформи на гръцкия премиер Алексис Ципрас получи подкрепата на парламента в Атина, но Европа показа, че не вярва на обещанията на Гърция. Част от страните от еврозоната, чиито финансови министри вчера се събраха на решаваща среща за ново спасително споразумение за Гърция, изказаха съмнение, че страната ще изпълни на практика обещаните мерки за икономии. Преди два дни Ципрас представи нов план, предвиждащ увеличаване на данъци и пенсионна реформа, срещу който се надява да получи над 53 млрд. спасителна помощ за страната си, чиито банки са затворени от две седмици.
Високопоставен източник от ЕС преди началото на срещата на Еврогрупата оцени на 50 на 50 шансовете за постигане на сделка между Гърция и международните й кредитори.
Първоначално представители на ЕК, ЕЦБ и МВФ дадоха положителна оценка на плана на Гърция за избягване на фалит чрез трета програма "пари срещу реформи". Но част от страните в еврозоната изразяват открито недоверие към вероятността гръцкото правителство да успее да приложи обещаното за следващите 3 години. Въпреки че новият план се ползва с подкрепата на Италия и Франция, която се твърди, че е помагала при съставянето му, Германия бе резервирана в оценките си. При пристигането си за срещата в Брюксел германският външен министър Волфганг Шойбле заяви, че разговорите ще бъдат изключително трудни. "Намираме се в ситуация, в която доверието и надеждата, създадени през последните години, бяха разрушени за много кратко време. Не можем да разчитаме на обещания.
Искаме да видим програма, изпълнявана стъпка по стъпка", коментира Шойбле, цитиран от Би Би Си. Според "Билд" той бил в конфликт с канцлера Ангела Меркел, тъй като категорично отказвал повече преговори с гърците. "Срещата ще бъде трудна", каза и председателят на Еврогрупата Йерун Дейселблум. "Все още има критики към гръцките предложения. Съществува обаче и големият въпрос за доверието. Може ли да се вярва на гръцкото правителство, че ще направи каквото обещава в следващите седмици, месеци и години", коментира Дейселблум. "Много европейски правителства имат сериозни съмнения за обещанието на гръцкото правителство и неговия капацитет да приложи обещаните реформи", коментира холандският зам.финансов министър Ерик Вибес. Ирландският финансов министър Майкъл Нунан пък каза, че вероятно ще бъдат нужни още мерки и реформи. Еврокомисарят Валдис Домбровскис отбеляза при пристигането си, че има прогрес и "предложението на гръцкото правителство до голяма степен съвпада с предложението на институциите преди референдума.
Има желание от страна на Гърция да се постигне споразумение. Все пак обаче има няколко проблема, които трябва да бъдат решени", коментира той. Днес се очаква първо среща на върха на еврозоната, а след това и на целия ЕС, която обаче зависи от изхода на снощните разговори на еврогрупата, която трябваше да реши дали да се започнат разговори с Атина за трета спасителна програма. Според някои информации най-силно разделение предизвиква искането на Алексис Ципрас на още 53 млрд. евро заем. И това, може би, не е крайната сума. "Уолстрийт джърнъл" цитира трима източници от европейските институции, според които предварителната оценка показва, че Гърция ще се нуждае от допълнителни 74 милиарда евро. От тях 16 млрд. евро може да дойдат от МВФ и от набиране на средства от капиталовите пазари към края на новата програма.
Парламентът подкрепи Ципрас, но разделен
Далеч сме от предизборните обещания, призна премиерът
Новият план за реформи на Алексис Ципрас бе подкрепен след дълго и напрегнато заседание в нощта срещу събота от гръцкия парламент. Поименното гласуване се състоя след дебати на пленарно заседание. Редица членове на управляващата партия СИРИЗА, след които председателката на парламента Зои Констандопулу и министърът на енергетиката Панайотис Лафазанис, гласуваха с "Тук", което е фактическо въздържане от гласуване. Десет членове на СИРИЗА отказаха да подкрепят предложенията на правителството към кредиторите, като повечето от тях се въздържаха от гласуване, а двама гласуваха против. Констандополу заяви, че се въздържа, за да "отхвърли шантажа от страна на Европа". Лафазанис, който е лидер на лявото крило в СИРИЗА съобщи, че подкрепя правителството, но не одобрява "програмата с мерки на строги икономии, либерални антиреформи и приватизация". Според политически коментатори разногласията в мнозинството може да доведат до политически промени, може би във вид на промени в състава на правителството.
След края на гласуването премиерът Ципрас заяви, че е получил "силен мандат за завършване на преговорите за постигане на икономически жизнеспособно и социално справедливо споразумение", предаде Ройтерс. Пред парламента Ципрас защити направените от правителството му предложения на кредиторите на Гърция, като същевременно призна, че те съдържат тежки мерки и са далеч от предизборните обещания на крайнолевите управляващи. Той призна, че е допуснал грешки в почти шестте месеца, откакто дойде на власт, но увери, че е направил "всичко по човешките сили". В речта си пред депутатите той заяви, че те са изправени пред високоотговорен избор и носят "националния дълг да запазят народа жив". Ципрас предупреди, че трудностите далеч няма да изчезнат дори ако през уикенда се стигне до споразумение. "Отсега нататък сме пред миниран терен, пълен с капани, не го крия", каза премиерът. В момента, в който парламентът на Гърция одобряваше предложенията на кабинета, над 8000 души протестираха в Атина до площад "Синтагма" с искане Ципрас да не погазва резултатите от референдума.
Варуфакис: С нас Германия плаши Франция
Германия иска Гърция да бъде изхвърлена от еврото, за да стресне Франция и да я накара да приеме "модела й на дисциплинирана еврозона", смята бившият гръцки финансов министър Янис Варуфакис. Германският министър на финансите Волфганг Шойбле иска Grexit, за да "изясни нещата по един или друг начин", пише Варуфакис в "Гардиън". "Убеден съм, че германският министър на финансите иска Гърция да бъде изхвърлена от общата валута, за да изкара акъла на французите и да ги накара да приемат неговия модел на дисциплинарна еврозона", пише Варуфакис, който подаде оставка в понеделник. Той смята, че когато Гърция е станала неплатежоспособна през 2010 г. вместо преструктуриране на дълга и реформа на икономиката е бил избран "токсичният" вариант - "отпускане на нови заеми на фалирал длъжник, преструвайки се, че той продължава да е платежоспособен". Откакто СИРИЗА дойде на власт "голямо мнозинство в Еврогрупата, под влиянието на Шойбле прие Grexit като предпочитано решение или оръжие срещу нашето правителство", добавя Варуфакис. Той смята, че ако в крайна сметка Гърция напусне еврозоната, това ще отнеме повече от година.
84% от гърците искат еврото
Общо 84% от гърците искат да запазят еврото, сочат резултати от проучване, предаде Ройтерс. Едва 12% от анкетираните предпочитат връщане към драхмата. Проучването е извършено от социологическата агенция Метрон аналисис за в. "Параполитика". Въпреки че повечето участници в проучването са казали, че искат запазване на еврото, 55 процента са посочили, че гласуването с "не" на референдума миналата седмица е било правилно. Най-голяма остава подкрепата сред гърците за партия СИРИЗА - 45,6 на сто от анкетираните са казали, че биха гласували за формацията на премиера Алексис Ципрас.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
