Д-р Самюел Шуберт е ректор на виенския клон на реномирания университет „Уебстър“ и водещ американски експерт в областта на международните отношения, енергийната политика и Източна Европа. Завършил е политически науки в университета „Джордж Вашингтон“ в САЩ.
Работил е като консултант към ООН и Европейския парламент. Активен участник е в Американската асоциация за политически науки по проблемите на защита на културното наследство по време на конфликти.
Бойчо Дамянов, Виена, специално за "Стандарт"
- Г-н Шуберт, как оценявате последните събития, свързани с Иран?
- Конфликтът между САЩ и Иран се задълбочава без изглед на скорошно решение. От една страна, Иран като държава и като политически режим няма сили да устои на военния и финансов потенциал на САЩ.
Но от друга страна, и САЩ не са в състояние да сломят Иран нито във военно отношение, за това са нужни не само авиационни и ракетни удари, но и многочислени сухопътни войски, нито икономически чрез санкции и ограничения, тъй като има достатъчно други доставчици.
Създаденото напрежение само консолидира населението около иранското ръководство и е в полза на днешната власт.
- Какви са тогава мотивите на американската администрация?
- САЩ просто искат по-скоро да прекратят своето присъствие и да напуснат Близкия изток. Да излязат от ролята, която са играли последните 60 години, на жандарм и охрана на морските нефтени маршрути през Персийския залив.
- Колко сериозно може да се счита заявлението на Тръмп за привличане на НАТО в решаването на кризата в Близкия изток?
- Това беше необмислено заявление, без предварителен план,съгласуване и подготовка. Такова нещо би изисквало преди това да се решат широк кръг от стопански и политически въпроси, в т.ч. и палестинският, а за сега те не са докоснати.
- С какво тогава се отличава външната политиката на Тръмп от тази на неговите предшественици?
- Новото е в информационната дейност. Той и неговите най-близки сътрудници започнаха да ползват социалните мрежи и да подават директно най-различни послания, например в Туитър. Нито един американски президент преди него не е общувал с обществеността в такава форма, в такъв стил и с такъв език. В този подход има много страничен шум и е трудно да се отделят реалните намерения от словесните. А на практика действия на САЩ не са се изменили. Нова е опаковката, украсена с нови думи, а съдържанието си е старото.
- Забелязва се известно текучество сред най-близките сътрудници около президента?
- На висше и средно равнище има много вакантни позиции, много от водещите специалисти - висши дипломати, военни - не искат да заемат тези постове и да рискуват своята кариера след края на президентството на Тръмп. Боят се, че тези, които биха дошли след него могат да ги преследват. Днес САЩ имат най-слабия апарат в областта на националната сигурност. Той няма необходимата подготовка и опит за този занаят, повечето са странични хора.
- Напоследък Турция много активно се занимава с ислямския свят?
- Да, тя има такава мечта - да стане негов ръководител, но това е илюзия. Има достатъчно други сериозни конкуренти, които няма да го допуснат - Саудитска Арабия, същия този Иран, Египет. Днес Иран е най-успешният експортьор на ислямска политическа мисъл и революция. В днешния исторически период нито една от тези страни няма да е в състояние да стане център и ръководител на ислямския свят, защото нито една не притежава нито необходимия мюсюлмански исторически опит, нито нужната културна основа и квалификация, нито необходимия икономически фундамент.
- Каква ще бъде ролята на Германия и Франция след излизането на Великобритания от ЕС?
- Те са различни. Германия по никакъв начин не желае да се обвързва със задгранични натовски военни операции, в т.ч. и в Близкия изток. Франция е ядрена държава с постоянно място в Съвета за сигурност на ООН. На ней ѝ е по сърце да демонстрира своя бивш статут на велика държава и тя е съгласна да участва в задгранични военни операции. Тя би могла да бъде посредник между Иран и САЩ като представителка на ЕС, но тази позиция вече е заета от Москва и то много успешно.
Това, което Франция иска и може да постигне днес, е да повиши своята роля в отбранителната политика на ЕС и да ускори създаването на отделен европейски отбранителен корпус. Но това би било възможно само с подкрепата на Германия.
- Очаквате ли някакви промени в политиката на САЩ към Русия?
- Днес числеността и мощта на американските войски около границите на Русия са много по-големи отколкото по време на Студената война. Увеличи се и интензивността и обема на ученията на САЩ и НАТО в непосредствена близост до руската граница. При това през цялото време САЩ заявяват, че ще се изтеглят от Европа, но не го правят.
- И продължават да разширяват НАТО на изток?
- САЩ нямат намерение да се изтеглят от Европа, действителността е съвсем друга. Отбранителни съюзи се създават по две причини - за отбрана от потенциален агресор и за защита на групови интерес и убеждения.
Днес НАТО остана да защитава единствено интересите на еднаквата за САЩ и Европа политико-икономическа пазарна система. Това е основната причина за съществуването на НАТО, но тя не е отбранителна. Всички тиради за защита от руската заплаха са измислици. За това НАТО се разширява и се стреми да придърпа Македония, Украйна и т.н. - за да разшири политическата система построена от САЩ и ЕС, или както казват, общите демократически ценности.
- Защо Русия реагира така остро на този процес ?
- Защото за Русия НАТО продължава да е военен блок и защото западните ценности не съвпадат с ценностите на руското общество, което исторически е с православни корени. Ето защо днес около руските граници има по-големи американски войскови контингенти, отколкото по-рано - да вземем Полша, Прибалтика и т.н. Целта е да се предотврати връщането под руско влияние на отнетата вече от Русия Украйна.
Всичко си е както преди, нищо ново.
- Вие преплетохте НАТО и ЕС, все пак това са различни формирования?
- Въпреки, че това никъде няма да го видите официално на хартия, но ЕС и НАТО са много тясно свързани един с друг. Това е една особена международна конструкция, без аналог в историята. Тя представлява многоетажна система на взаимодействия и връзки.
- Днес бежанците са една от най-сериозните заплахи за ЕС.
- Точно за това ЕС се стреми към успокояване на положението в Близкия изток, да няма бежански вълни, които да дестабилизират Европа. Близкоизточният конфликт за ЕС е много, много пъти по-опасен отколкото за САЩ. Американците в най-лошия случай ще се качат на своите самолети и ще отлетят. За Европа много неща са поставени на карта, има какво да губи и от какво да се опасява. Това и обяснява защо днешната европейска политика в Близкия изток е толкова внимателна и обмислена.
- Какви са процесите вътре в ЕС?
- Германия е най-вече заинтересувана от сътрудничество с Русия, така е било исторически, така е и днес. ФРГ не може да допусне разрив в отношенията си с Русия, за Франция не е чак толкова болезнено. Това е причината страните от Централна и Източна Европа така да нервничат. Те усещат, че Германия може да ги захвърли заради интересите си в Русия. Затова така силно са се вкопчили за САЩ. Време е най-после да го осъзнаят и да престанат да играят тази комедия. Чудя се как въобще ги избират тези ръководители?
- Как ще се отрази излизането на Великобритания на бъдещото на ЕС?
- Ще даде тласък за по-нататъшно развитие на интеграцията и кооперирането. Ако източноевропейските страни не подемат този процес това няма да се отрази особено неблагоприятно върху основното ядро страни от ЕС. Източноевропейците и сега не са в състояние да повлияят на по-нататъшното сближаване между ФРГ и Русия.
Но пък си намериха своя патрон в лицето на САЩ в рамките на НАТО и също са доволни от себе си. Брекзит ще измени баланса в полза на Германия и Франция за сметка на Полша и Прибалтика.
- САЩ твърдят, че Русия и газопроводът Северен поток-2 заплашват енергийната независимост и безопасност на Германия и на ЕС?
- В действителност, Русия в продължение на много десетилетия винаги е била надежден доставчик на газ в ЕС и Германия. Ако е имало прекъсвания, те са били причинени от Украйна, а не от Русия. Затова бе взето и решението да се заобиколи Украйна. Такива обвинения в адрес на Русия са безпочвени. Няма нито един факт, който да показва, че е имало случай Москва да е използвала енергийните доставки в ЕС като средство за политически натиск. Такова действие в дългосрочна перспектива би ѝ навредила, за това нейната външна политика към Запада винаги е била балансирана и спокойна. Русия не е глупава да загуби такъв сериозен и платежоспособен клиент като ЕС и Германия.
- Как оценявате процесите в Русия?
- Тя се намира в етап на стратегическа трансформация, особено в своята източна политика - Китай, Япония, Близкия изток. Очаквам нови инициативи за намаляване на надпреварата във въоръжаването - в противоракетната отбрана, ракетите със среден радиус на действие, на стратегическите ракети. Тук приносът на ЕС чрез НАТО може да бъде много значителен. Нужен е и нов договор по конвенционалните оръжия в Европа.
Цялата тази работа е огромна, всичко това трябва да се подготви, да се съгласува, уточнява и договаря най-напред на експертно равнище. Днес много от дипломатите и военните на високо и средно равнище са загрижени от това, че нищо не се предприема, че процесите са замразени.
- Това не прави ли света по-несигурен?
- Днес САЩ се оказаха жертва на собствения си успех. Преди 75 години те създадоха световната доларова валутна система, ВТО, МВФ и т.н. - целия арсенал от фритрейдърски инструменти. С течение на времето това ги разглези, а днес, с появата на мощни конкуренти като Китай вече им пречи и те се опитват да ги премахнат, в това число и част от своята свръхраздута военна машина, разпръсната по целия свят. Днес всичко това се превърна в бреме и никой не знае какво да прави занапред.
Сред хората се шири разочарование от това, което се случва през последните десетилетия. Те очакват промени към по-сигурен и по-справедлив световен ред, а става тъкмо обратното - връщане към Студената война и към още по-голяма непредсказуемост.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
