Европейският съюз възнамерява да улесни Брюксел да премахне безвизовото пътуване за гражданите на 61 страни, които в момента се ползват от това право, включително всички кандидати за членство в ЕС в Западните Балкани, както и Грузия и Молдова, пише редакторът на радио Свободна Европа Рикард Йозвяк.
Според него предложението за спиране на безвизово пътуване е инициирано от Европейската комисия още през 2023 г., а Съветът на ЕС вече е приел позицията си по въпроса преди година.
Въпреки това, поради изборите за Европейски парламент през юни 2024 г. и голямото изоставане в законодателството, Европейският парламент едва наскоро получи мандат за преговори.
Миналата седмица се състоя първият предварителен диалог между трите институции по предложеното законодателство с цел постигане на споразумение по време на полското председателство на Съвета на ЕС, което ще продължи до края на юни.
Ако всичко върви добре, новото законодателство трябва да влезе в сила в началото на есента.
Защо това се случва сега?
Всъщност Европейският съюз става много по-твърд по отношение на либерализирането на визовия режим, което отразява по-широка промяна: първо, в борбата с всички форми на незаконна миграция към ЕС; и второ, в потенциалното използване на визовата политика като политически инструмент за натиск върху трети държави.
Либерализирането на визовия режим досега позволява на граждани на трети страни да посещават ЕС без виза до 90 дни за всеки 180-дневен период. Косово беше включено в списъка в началото на 2024 г., а Грузия и Украйна през 2017 г.
Какви промени може да се очакват?
Като цяло има четири ключови области на промяна, тъй като Брюксел се стреми да превърне механизма за суспендиране на визите в по-надежден възпиращ фактор.
Либерализирането на визовия режим може да бъде спряно, ако има несъответствие между безвизовия режим на третата държава и общата визова политика на ЕС. Такъв беше случаят например през 2022 г., когато Сърбия разреши безвизово пътуване за граждани на страни като Бурунди, Индия и Куба. Брюксел предположи, че много от тези лица са използвали Сърбия като вратичка в ЕС. Под натиска на Европейската комисия Белград се отказа от някои от тези споразумения. Съгласно предложеното законодателство обаче подобно поведение може да бъде наказано по-строго.
Хибридни заплахи
Друга причина за спиране на издаването на визи са така наречените хибридни заплахи. Въпреки че тази разпоредба все още е по-теоретична, тя се основава на примери като Русия и Беларус, които ЕС обвини в транспортиране на мигранти от Африка и Азия до границите на ЕС, като тези на Полша и Литва.
В момента споразуменията на ЕС за облекчаване на визовия режим с Москва и Минск вече са спрени от няколко години поради войната в Украйна и репресиите на Александър Лукашенко срещу опозицията. Ако обаче друга безвизова държава се опита да възприеме подобна тактика, в отговор може да се задейства нов механизъм.
Основание за спиране обаче са и политическите отношения на ЕС с трети страни. Законопроектът гласи, че механизмът за спиране може да бъде активиран в случаи на "сериозни нарушения на правата на човека" или "сериозни нарушения на международното право и стандарти, включително правото за правата на човека и неспазване на решения и заповеди на международните съдилища".
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
