- С единия крак в Русия, а с другия - в Запада
- Новият стар държавен глава е президентът с най-дълъг мандат в историята на Турция
Турският президент Реджеп Тайип Eрдоган се доказа още веднъж като "непобедим на избори лидер", спечелвайки балотажа на президентския вот на 28 май с 52,16% срещу 47,84% за опонента му Кемал Кълъчдароглу. След новия пълен петгодишен мандат, който се очаква да започне, той ще е бил на власт 26 години, т.е. негова ще е цялата история на Турция през ХХт век. Това, което е удивително, е как мнозинството от турския народ избра Ердоган въпреки влошената икономика, която вероятно би свалила всяко правителство в една демократична страна. Как Ердоган спечели изборите и, което е по-важно, какво се очаква да се случи със страната в обозримо бъдеще?
- Гордост от изборите и победата
"Не само аз съм победител на втория тур на президентските избори, Турция също е победител", бяха първите горди думи на държавния глава след като спечели втория кръг на изборите. Ердоган се обърна към огромен брой поддръжници от балкона на президентския дворец "Бештепе" в Анкара. "Победител е нашият народ, победител е нашата демокрация", каза Ердоган пред хилядите си привърженици.
Почти през цялата нощ милиони сподвижници и симпатизанти на Ердоган в Истанбул, Анкара и други градове на страната празнуваха победата със знамена, песни, танци и екзалтирани възгласи в знак на вечна подкрепа за "силния човек на Турция".
Новият стар държавен глава утвърди имиджа си на непобедим на избори лидер и се превърна в президента с най-дълъг мандат в историята на Турция. В същото време обаче това е и най-трудно извоюваната победа на Ердоган, на фона на опустошителните земетресения през февруари, които отнеха живота на над 50 хиляди души, на високата инфлация, обедняването на населението, отлива на чуждестранни инвеститори и други проблеми, с които страната се сблъсква. За пръв път в историята на страната президентът бе избран на балотаж.
Изключително интересно в този смисъл е заглавието, с което излезе в понеделник печатният орган на опозицията - вестник "Джумхурийет", който писа "Ердоган спечели, губейки". "Йени чаг", също опозиционен вестник, пусна заглавие "Очарованието на демокрацията", визирайки високата избирателна активност (около 85%) - показател, характерен за турското общество. Турците вярват в принципа, че изборите са най-важният инструмент на демокрацията и тяхната висока активност на избори е учудваща за чуждестранните наблюдатели.
Положително настроените към президента медии пък отбелязаха, че новият мандат на Ердоган "ще пренесе Турция във второто й столетие", изтъквайки изборната победа на досегашния президент като "извор на гордост и удовлетворение" и "победа на цяла Турция".
- Кое помогна на Ердоган да спечели?
През изминалите 21 години Реджеп Тайип Ердоган успя да утвърди образа си на "силния човек" на Турция, както във вътрешен, така и в международен план. По думите на един анализатор, той е лидер, който умее да гледа и на Изток, и на Запад и съумява да балансира във връзките си както със Запада (като съюзник в НАТО), така и с Русия и с Украйна, с тюркския и арабския свят, което му носи престиж в очите на електората, но също и в глобален мащаб.
Що се отнася до положението вътре в страната Ердоган и този път успя да консолидира избирателите си, възползвайки се в предизборната кампания от традиционните им страхове, свързани с кюрдския сепаратизъм и действията на терористите от Кюрдската работническа партия (ПКК). Многократно той отправи обвинения към своя опонент Кълъчдароглу заради подкрепата, която опозиционерът получи от прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН), обвинявана за връзки с ПКК.
Други теми, на които Реджеп Тайип Ердоган заложи в надпреварата за поста, бяха опазването на религиозната идентичност и съхраняването на културните различия на турското общество със Запада. Във фокуса на предизборната си стратегия Ердоган постави акцент върху фактора на сигурността, независимостта и единството на "силната държава Турция", способна да се противопостави на всеки, който дръзне да я отклони от нейния път. Това е стратегия, която му спечели битката срещу обвиненията на опозицията във връзка с високата инфлация, поскъпването на живота, обедняването на средната класа, безработицата, срива на турската лира и дори ширещото се недоволство от присъствието на милиони бежанци от Сирия и други държави.
Анализът на резултатите показва, че тази стратегия на Ердоган е сработила най-добре в окръзите от Централен Анадол - Кайсери, Нигде, Кършехир, Невшехир, Сивас, Йозгат, Аксарай и Къръккале, и черноморските Ризе, Трабзон и др., в които болшинството от населението е консервативно.
"Истината е, че никоя политическа сила в Турция не може да спечели избори, ако не успее да привлече този електорат, ако не се съобрази с нагласите", коментира Бекир Агърдър от социологическата агенция Конда, който седмица по-рано прогнозира с точност резултата от състоялия се на 28 май балотаж.
Не на последно място, Ердоган спечели балотажа, защото турската опозиция не успя да изработи една стабилна стратегия, да се поучи от управляващата Партия на справедливостта и развитието как се печелят избори. Въпреки че Кемал Кълъчдароглу, съперникът на Ердоган, заложи на икономиката в предизборната си стратегия, той не успя да предложи убедителни програми за изход от икономическата криза, за привличане на чуждестранни инвеститори.
Най-силният аргумент, на който разчиташе обединената опозиция от шест партии (Народнорепубликанската партия (НРП), Добра партия, Партията на бъдещето, партия Дева, Партията на щастието и Демократическата партия), се изразяваше във връщане към парламентарната система срещу недоволните от автократизма на президентската система, но това не успя да сработи. Различията между партиите в опозиционния съюз - обединение на леви и десни, ислямисти и секуларисти, представляващи пъстра политическа картина, и не на последно място личността на Кемал Кълъчдароглу, която бе издигната за кандидат за президент, не успя да спечели доверието на недоволните и разочаровани от Ердоган среди.
А и заиграването с прокюрдската ДПН, която не излъчи кандидат, оказвайки по този начин подкрепа за Кълъчдароглу, също се оказа подводен камък за опозиционния лидер. Той спечели висок рейтинг в Диарбекир, крепостта на кюрдите, но в други кюрдски градове гласовете отидоха за Ердоган.
Права се оказа лидерката на Добра партия Мерал Акшенер, която бе заявила, че "с Кълъчдъроглу не е възможно да спечелят срещу Ердоган" и дори временно се бе оттеглила от опозиционния алианс заради неговата кандидатура. Така Кълъчдароглу си спечели имиджа на политик, който досега не е спечелил нито едни избори. Веднага след загубата на балотажа се надигнаха много силни гласове с искане за оставката му.
Близки до опозицията анализатори прогнозират, че предстоят радикални промени в НРП след поредното поражение на изборите. В същото време опозиционните среди заявяват, че няма да се откажат от борбата срещу Ердоган и ще я продължат с нови, по-ефективни средства.
Турция ще продължи през следващите пет години да се развива според курса, набелязан от Ердоган. Страната ще продължи да бъде президентска република, а партията на Ердоган, заедно с националистите на Девлет Бахчели и крайните ислямисти от Партията на новото благоденствие и кюрдската Хюда пар, запазва мнозинството си в парламента.
В контекста на извоюваната от Ердоган изборна победа си заслужава да се отбележи приносът на националиста Бахчели, дългогодишния лидер на Партията на националистическото действие (ПНД). Рейтингът на ПСР на Ердоган на парламентарните избори на 14 май спадна със 7 пункта (спрямо предишните избори), но той спечели мнозинството в парламента благодарение на националистите на Бахчели. ПНД, единствена от всички партии, увеличи рейтинга си до 10%, въпреки че анализаторите прогнозираха, че няма да прескочи бариерата от 7 на сто. Така в новия парламент ПСР на Ердоган ще бъде в единен фронт с националистите на Бахчели, а така също и с крайните ислямисти от Партията на новото благоденствие и крайноислямиската кюрдска формация Хюда пар.
- Накъде с Ердоган през следващите пет години?
В най-първата си победна реч (спомената по-горе в Анкара бе втора!), която Ердоган произнесе качен на автобус пред насъбралото се множество пред жилището му в Истанбул, той посочи, че основната цел са местните избори през тази есен. Заветна цел на Ердоган е да отвоюва големите метрополии Истанбул, Анкара и Измир от опозицията. Сред тях най-важно място се пада на 16-милионния Истанбул. "Който владее Истанбул, владее Турция", често казва Ердоган.
Анализът от резултатите на балотажа показва, че получените гласове за Ердоган и Кълъчдароглу в Истанбул са близки (51,78% за Кълъчдароглу и 48,22% за Ердоган). Това подсказва, че тази есен предстоят много важни местни избори.
Ердоган планира провеждането на референдум за приемането на нова конституция, която да даде нова визия на Турция. Той залага специално на справянето с последствията от земетресенията, увеличаването на работните места специално за младите хора, намаляването на инфлацията и разрешаването на икономическите проблеми във вътрешната политика.
Близки до Ердоган източници твърдят, че президентът ще поднови кабинета с нови министри или рокади, говори се, че ще има смяна на външния министър, че предстои назначаване на нов вицепремиер, както и че ще бъде сменен председателят на централната банка. Очаква се президентът да се заеме и с реализацията на проекта за канал "Истанбул". Емирът на Катар бе първият, който поздрави Ердоган още преди Висшата избирателна комисия да се произнесе за изборните резултати. Това не е случайно, тъй като именно Катар е кандидат да осъществи мащабния проект за изкуствен канал през Истанбул, отбелязват наблюдатели.
Ердоган ще заложи също на продължаването с нови проекти за развитието на военно-отбранителния комплекс, гордостта на турската нация, отбелязват запознати.
Във външно политически план се очаква той да продължи досегашния курс в подхода на Анкара спрямо Русия и Украйна с комуникация както с Владимир Путин, така и със Зеленски. Вероятно ще положи усилия също за подновяването на прекъснатия преди 11 години контакт със сирийския президент Башар Асад.
- Силно разединение в турското общество
Според критиците на Ердоган ще му е по-трудно в този мандат отколкото досега. Инфлацията, сривът на турската лира, високото ниво на безработицата ще го притискат. Хората очакват изборните обещания да бъдат изпълнени, а икономическите несгоди все повече ще притискат турците, принудени да затягат коланите, коментират анализатори. В допълнение е и злободневната тема за мигрантите и бежанците, която доминираше в предизборната надпревара. Ердоган обеща да върне половин милион сирийци в родината им. Според лидера на антимигрантската Партия на победата Юмит Йоздаг, който събира гласовете на недоволните от политиката на Ердоган спрямо бежанците и заяви подкрепа за Кълъчдароглу на балотажа, в Турция има над 13 млн. мигранти. Йоздаг нарече победата на Ердоган "пирова". Йоздаг обеща да води политика, базираща се на секуларисткия принцип на Ататюрк, в която основно място заема връщането на бежанците. В този смисъл може да се очаква той да привлече по-голям фрагмент от националистическия електорат, недоволен от мигрантската политика, водена от сегашните управляващи.
Има още два фактора, които бяха решаващи за изборите. Първият е подкрепата, която Ердоган получи от Синан Оган, който беше трети на първия тур на президентските избори с 5,2% от гласовете. Ердоган успя да убеди Оган да го подкрепи. Вторият и най-важен фактор беше начинът, по който Ердоган беше възприеман по почти митичен начин от консервативните и религиозни избиратели. За тях Ердоган е религиозен герой и спасител.
Религиозното население в Турция отдавна е подложено на преследване в името на секуларизма. За тях Кълъчдароглу и неговата НРП символизират това преследване. Въпреки че Кълъчдароглу изостави предишната строга светска политика на партията, тези гласоподаватели никога не й простиха, че не позволяваше на мюсюлманки да носят забрадки в образователни и държавни институции, и държеше религията далеч от обществения живот и политиката в продължение на десетилетия.
Консервативната и религиозна десница в Турция вижда Ердоган като световен лидер и герой, който се бори срещу недобронамерени сили, както вътрешни, така и външни, за да направи Турция отново велика.
- Дипломатът Ердоган
Новите пет години на власт за Ердоган крият много неизвестни във външната политика на Турция. С единия крак в Русия, а с другия - в Запада - така в общи линии изглежда положението. В последната година Ердоган изигра ключова роля в опитите за прекратяване на войната в Украйна. Засега с успех се увенча единствено сделката за зърното. В същото време далеч нелеки са отношенията и между Анкара и НАТО.
Ердоган подходи към войната в Украйна най-вече отчитайки икономическите интереси на страната му. Осъди Русия за инвазията, изпрати и военна помощ на Киев, посети Лвов и се среща със Зеленски. Но не наложи санкции на Москва. За да ядоса американците си купи системи за противовъздушна отбрана от Русия. Това му навлече гнева на Вашингтон, който замрази сделка за продажба на Анкара на изтребители F-16. "Скъпи приятелю, турският народ ви подкрепи и заради провеждането на самостоятелна, независима външна политика", написа в поздравителната си телеграма руският президент Путин - един от първите световни лидери, поздравили Ердоган за победата. Само няколко седмици по-рано двамата президенти откриха заедно мегапроекта за атомната електроцентрала в "Аккую", смятана за много важна за енергийното бъдеще на Турция.
Володимир Зеленски обаче също беше бърз в реакцията си. "Разчитаме на по-нататъшното засилване на стратегическото партньорство в полза на нашите страни, както и на засилването на сътрудничеството в полза на сигурността и стабилността на Европа", заяви украинският президент.
С поглед, вперен и на Изток, и на Запад, се очаква Ердоган да продължи досегашния си курс и през следващите 5 години. Анкара направи опит да посредничи за постигане на примирие между Москва и Киев, но засега единственият успех е сделката за износ на украинско зърно, която преди дни беше удължена с два месеца.
Втората по големина армия след Съединените щати в НАТО - Турция е ключов фактор в Алианса. Анкара наложи вето на разширяването на Пакта, но впоследствие се съгласи Финландия да стане член. Швеция, която според Турция защитава "терористични групировки" и отказва да екстрадира гюленисти, засега остава с категоричното "не" на Ердоган.
"Ако не ни демонстрирате необходимото уважение, съжалявам, но няма да получите нашата подкрепа за членството ви в НАТО", заяви Реджеп Таийп Ердоган още през февруари. Заради подобни декларации турците го обичат!
Ту топли, ту студени са отношенията със САЩ. И докато с Доналд Тръмп Ердоган беше постигнал по-близки отношения, то с Джо Байдън се придържа към по-хладен тон. През ноември миналата година двамата се срещнаха в кулоарите на срещата на Г-20 в Бали, след което Вашингтон размрази сделката за F-16. Но антиамериканската реторика остана част от предизборната кампания на турския президент.
"Искате ли да живеете съгласно инструкциите на Съединените щати и Джо Байдън? Той е казал, че Ердоган трябва да бъде свален. Знам го, всички около мен го знаят", заяви Реджеп Таийп Ердоган преди две седмици.
С акцент продължаване на съвместното сътрудничество като съюзници от НАТО, Джо Байдън обаче поздрави турския президент за преизбирането му.
Мигрантския въпрос и заплахата "да отвори портите и да пусне бежанците" отново излязоха на дневен ред в дните преди вота. Въпреки често изострения си тон към Европейския съюз, се очаква Ердоган да продължи да се придържа към партньорските си отношения със Съюза. Именно към ЕС Турция изнася най-голям процент от продукцията си.
Ключово ще бъде и сътрудничеството на Анкара с Пекин. Турция неслучайно е част от китайската инициатива "Един пояс, един път".
Светът ще следи отблизо отношенията и с Израел - понякога близки съюзници, а понякога врагове. "Израел е държава-окупатор. Израел е терористична държава", заяви преди повече от пет години Ердоган. Преди две години Анкара и Тел Авив подновиха връзка - за първи път от десетилетие Израел има посланик в Турция. Въпреки това, при ескалацията на напрежението в Близкия Изток Ердоган категорично застана на страната на Палестина.
Все по-топли стават връзките и с Близкия изток - макар Ердоган да е сред най-яростните противници на сирийския лидер Башар Асад, се очаква да потърси път към прекратяване на гражданската война. Турският президент беше и сред малкото световни лидери, които не бойкотираха Световното по футбол в Катар.
- И какво все пак крие бъдещето?
Според турската конституция това ще бъде абсолютно последният мандат на Ердоган и е възможно, казват злите езици, той да не успее да го довърши. 69-годишният президент има множество здравословни проблеми и това не е тайна за никого в родината му. Той става все по-слаб физически, трудно му е да ходи, а говорът му често е несигурен. През идните години здравето му може да се влоши и може да се наложи да предаде президентството си на доверен заместник.
Другата възможност е потенциални лидери в неговата партия да решат да извършат партиен преврат, за да свалят Ердоган преди изтичането на мандата му, така че да могат да съберат обществена подкрепа преди президентските избори през 2028 година.
Въпреки че засега може да има известна политическа стабилност в Турция след изборите, страната ще бъде в икономически, социални и политически сътресения в обозримо бъдеще. Но нищо няма да уплаши Ердоган, който преживя и преврат срещу себе си и прави поредната смела крачка в своята политическа кариера.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
