- Турският президент трасира пътя си към нов мандат с триумф на форума на НАТО
- Историческата сделка с Швеция и Финландия беше последвана от срещи с Байдън и Макрон
Риба треска с портокал и цвекло, студена супа от омар с аромат на испански зехтин и босилек, агнешко с лимонов сос, печено на бавен огън, ягоди от испанския град Куенка, подправени с анасон, виолетов карамел и с традиционната мадридска бисквита "баркильо". На това меню се наслаждаваха лидерите на страните от НАТО, които се събраха в испанската столица Мадрид.
Черешката на политическата торта обаче постави не испанско-американския мастер-шеф Хосе Андрес, а президентът Реджеп Тайип Ердоган, който направи грандиозен триумф и за себе си, и за Турция.
Щастието никога не идва само
Успехите му започнаха още с анонса, че вдига ветото върху разширяването на НАТО в посока към Швеция и Финландия. Историческото споразумение, последвало постигането на съгласие между Турция и двете скандинавски страни за подписване на меморандум, подкопава руските усилия за отслабване на НАТО и пуска Швеция и Финландия, които бяха неутрални и необвързани в продължение на десетилетия, в обятията на Алианса.
Целта на Ердоган обаче не е да създава проблеми на Владимир Путин. Неговият сърдит поглед в последните години е повече обърнат на Запад, където се коренят голяма част от кахърите му. Там са най-ярките му открити критици на авторитарния стил на управление и са скрити омразните му кюрди бегълци. В САЩ продължава да се спасява най-големият му враг –- Фетхуллах Гюлен. А Западът не спира да се меси в стратегията му за Изтока, в т.ч. за Русия и Близкия Изток, за които той има своите стратегически планове.
Посредникът
Финалният акорд за разрешаване на спора със скандинавските републики е прозвучал рано сутринта на 28 юни (ден преди срещата на Алианса), когато президентът на САЩ Джо Байдън се е обадил на Ердоган, за да го призове да "използва момента" за сваляне на ветото и по този начин да даде възможност на дискусиите по други теми да продължат, твърдят високопоставени източници от Вашингтон.
В продължение на доста време анализаторите омаловажаваха ролята на Байдън в преговорите, заявявайки, че той не знае как да бъде посредник между страните. Те твърдяха, че Турция, Финландия и Швеция сами трябва да изгладят различията си. След обявяването на споразумението обаче високопоставен служител на администрацията призна, че е било сметнато за по-дипломатично публично да се омаловажи участието на американския президент.
Двете скандинавски държави определено носят геостратегически ползи на Алианса. Финландия има 830-километрова граница с Русия и разполага с добре оборудвана модерна армия. Швеция може да контролира входа на Балтийско море, което ще помогне много при планирането на НАТО за защита на по-уязвимите страни в Източна Европа.
Победа за НАТО, победа за Ердоган
Това, което е голяма победа за НАТО, е и победа за Ердоган, казват сега анализаторите. Според тях тези постижения укрепват външнополитическият имидж на Турция в момент, когато държавата е разтърсена от инфлацията, надхвърлила вече 70%. Стратегическото решението е и огромен политически капитал за предстоящите избори, в които ще бъде оспорвана неговата власт и надмощието на неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР).
Затова и докато Ердоган публично плашеше Швеция и Финландия, зад обективите водеше усилена дипломация до последния момент. И освен победа и подобрен имидж, първото, което получи са уверения по въпросите на сигурността и най-вероятно ново военно оборудване от САЩ.
Той получи и това, за което настояваше пред Швеция и Финландия - скандинавските страни да вдигнат оръжейното ембарго, което бяха наложиха на Анкара, да затегнат законите си срещу кюрдските активисти, които край Босфора са считани за терористи, и да разгледат турските молби за екстрадиране на заподозрени кюрдски бойци.
Сделката
Сделката предвижда „пълно сътрудничество с Турция в борбата срещу ПКК и нейните филиали“, включително разклонението на ПКК в Сирия, наречено Отрядите за народна самоотбрана (YPG), което беше подкрепено от западни страни заради борбата срещу Ислямска държава.
Швеция и Финландия също така обещаха „да не налагат ограничения в областта на отбранителната индустрия“ на Турция и да предприемат „конкретни стъпки за екстрадирането на престъпници терористи“, става ясно от изявление на турската президентска администрация.
Големи жестове, големи резултати
Той не е нито по малките жестове, нито по скромните очаквани резултати. След изгодната сделка с Швеция и Финландия, Ердоган насочи усилията към разговорите с най-могъщата държава. И успа да направи среща на четири очи с американския президент Джо Байдън повече от час, което изненада останалите участници в срещата на върха на НАТО. Почти сигурно е, че на нея е било договорено САЩ да продадат изтребители F-16 на Турция. И тъй като антисимпатии към Ердоган в Америка могат да попречат на Байдън в започващата кампания, администрацията му деликатно обяви, че търговията с изтребителите е въпрос, отделен от постигнатото в НАТО.
Предисторията е, че през 2017 г. САЩ изхвърлиха Турция от програмата си за продажба на F-35, след като Анкара закупи руската система за противоракетна отбрана С-400. Дори сега Байдън да е готов на отстъпка за Ердоган, трябва време, за да убеди американския Конгрес, който има думата за последна санкция. Така е в САЩ – законодателят одобрява всички продажби на оръжие.Отсега е сигурно, че Ердоган ще продължи да гони турските интереси. И няма да се успокои, докато не постигне окончателно споразумение. Засега обаче думите на Запада изпреварват делата. Селест Уоландър, помощник-секретар по отбраната по въпросите на международната сигурност, заяви пред репортери, че силните турски отбранителни способности ще укрепят важни флангове на НАТО.
„Съединените щати подкрепят модернизацията на турския военновъздушен флот, защото това е принос към сигурността на НАТО и следователно към американската сигурност“, каза Уоландър и добави, че останалото е въпрос на договаряне.
Факт обаче е, че в Мадрид президентът Джо Байдън даде ясни знаци. Той не само възнагради жеста на Ердоган за Швеция и Финландия, като „прегърна“ турския си колега, но публично му благодари за приноса за решаване на определени проблеми, създадени от войната в Украйна. Благодарности най-първо имаше за ролята на турския държавен глава в опитите за посредничество между Москва и Киев. А след това и за одобреното от ООН споразумение, според което запасите от украинско зърно могат да напуснат черноморските пристанища. Благодарение на усилията на Ердоган Русия уведоми световната организация, че е готова да се съобрази с искането 25 милиона тона зърно да напуснат пристанището на Одеса в безопасни конвои заради сериозно минираните води. Междувременно първите кораби вече напуснаха пристанището, натоварени със зърно.
Пропукване на френски ледове
Третата безспорна победа, която извоюва Ердоган бе на европейската сцена. Много и сложни да са отношенията му с френския президент Еманюел Макрон по повод авторитарност, срещата им продължи повече от час и накара анализаторите да се замислят дали няма пропукване на ледовете. Единствената информация, при това разпространена от Елисейския дворец, бе, че двамата лидери са обсъдили въпроса, свързан с осигуряването на безопасността в украинското пристанище Одеса. Те са изтъкнали значението на намирането на варианти, позволяващи на Украйна да изнася зърно. Разбира се, Макрон благодари на Ердоган, че е пуснал Швеция и Финландия в НАТО.
Какво следва след Мадрид? Погледите са насочени към новите външнополитически вектори вектори: Турция- Швеция-Финландия, Анкара- Вашингтон и Истанбул- Париж. Макар икономическата криза да нанася сериозни удари на 84-те милиона граждани на Турция, а лирата да е загубила половината от стойността си през последната година, туристите в страната отбелязаха рекорден връх за последните 33 месеца и се очаква да смекчат икономическите последствия от кризата. А през това време външнополитическите успехи ще трасират пътя на Ердоган към новия му мандат.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
