* Полша пречи на Германия и на ЕС да развиват отношенията си с Москва, казва д-р Самюел Шуберт
Д-р Самюел Шуберт е ректор на виенския клон на реномирания университет „Уебстър“ и водещ американски експерт в областта на международните отношения, енергийната политика и Източна Европа. Завършил е политически науки в университета „Джордж Вашингтон“ в САЩ. Работил е като консултант към ООН и Европейския парламент. Активен участник е в Американската асоциация за политически науки по проблемите на защита на културното наследство по време на конфликти.
Интервю на Бойчо Дамянов, Виена Специално за „СТАНДАРТ“
Как оценявате създадения по инициатива на САЩ в азиатско-тихоокеанския регион нов военен блок АУКУС?
Дискусията за промяна на курса на Запада към Китай и други азиатски страни се води в продължение на последните двадесетина години. Страните от ЕС не поддържаха идеята за засилване на военното присъствие в Азия, не считаха Китай за агресивна сила и се опасяваха, че САЩ ще съкратят своето военно присъствие в Европа за сметка на Азия и това ще влоши техния военно-политически статут. За САЩ беше ясно, че след като Китай стане световна икономическа сила, няма да закъснее да стане и световна военно-политическа сила. След Втората световна война за поддържане на своето доминиране в света САЩ създадоха мощен ядрен военноморски флот. Те нямат намерение да предислоцират свои сухопътни или военноморски групировки от други райони на света в Азия. Решиха да противодействат на китайската заплаха, мобилизирайки своите съюзници Австралия и Великобритания и да не се натоварват с допълнителни разходи и човешки ресурси.
Все пак в стратегическия акцент на САЩ има промяна в посока към Азия и Тихия океан?
Не мисля, че това ще намали ролята на Европа в геостратегията на САЩ. Базите и частите си остават. В азиатско-тихоокеанския регион доминирането ще се осъществява с флота, а в Европа – със сухопътните войски. По принцип САЩ са военноморска сила и се стремят да поддържат построения от тях световен ред на основата на доминирането им в морската търговия.
И трите съюзника са англосаксонски страни?
Това не е най-важното, главното за САЩ е да не допуснат системата на либерална морска търговия да рухне.
Китай търси и сухопътни решения за своите търговски пътища?
Китай и Русия са сухопътни сили и техните търговски пътища също са сухопътни, но това е свързано с големи трудности – множество граници, митнически такси, строителство и поддържане на железопътни и шосейни мрежи, обезпечаване на сигурност и т.н. Всичко това ги прави неконкурентноспособни в сравнение с морските превози.
Кой е главният враг на АУКУС?
Разбира се, Китай. Това е повече от ясно. Китай се опитва днес да направи в Южнокитайското море същото, което в началото на двадесети век направиха САЩ в Карибския басейн – пълен контрол върху морската търговия от и за региона. Китай, разбира се, има напълно основателни тревоги и причини за това – охрана и контрол върху своите морски търговски пътища. И Китай, и Русия започнаха да се проявяват като „непослушни момчета“ по отношение на наложения от САЩ световен ред и това разтревожи американците. САЩ имат нужда от съюзници, за да възпират Китай.
Каква ще бъде ролята на Австралия и Великобритания?
САЩ не могат да си позволят лукса да прехвърлят големи военноморски групировки в този регион и да отслабят своето присъствие в други райони на света. Необходими са им съюзници за възпиране на Китай и то в дългосрочна перспектива, за което са нужни мощни подводници, които да издържат дълго време под вода, за да следят и държат под контрол движенията на увеличаващия се брой китайски самолетоносачи и военни кораби. САЩ знаят това от собствен опит, те построиха огромния си военноморски флот, за да поддържат своето лидерство и контрол върху световната търговия, което им осигури забогатяването през последните сто години. Днес те не искат Китай или Русия да им вземат от ръцете източника на богатство. В Южнокитайско море тази работа ще им свърши Австралия и това за САЩ ще е много изгодно. По-нататък за определени задачи могат да бъдат привлечени и други страни – Япония, Индия, които имат своите противоречия с Китай, да не говорим за такава „фронтова“ държава като Тайван.
Какво очаквате от Германия след парламентарните избори?
Не бих казал, че ще се промени радикално или ще тръгне наляво. Тя и в бъдеще ще си остане „европейският икономически локомотив“.
А във външната политика към Източна Европа и Русия?
Вътрешната динамика в ЕС е твърде силна и не очаквам съществени промени. ЕС взе курс към „зелена икономика“ и има намерение да хвърли за това един трилион евро, което за Европа е огромна сума. Мисля, че това ще се отрази благоприятно и на Източна Европа чрез нови фондове и поръчки, особено за страни, които ще намаляват употребата на въглища и нефт за сметка на зелената електрическа енергия. Ясно е, че новото правителство няма да е така силно както предишното, но не мисля, че във външната си политика ще се откаже така бързо от претенциите си към Русия във връзка с Крим и Украйна. С течение на времето облаците ще се разсеят и тогава ще седнат да преговарят с Русия и срещу признаването на Крим ще се опитат да изтъргуват нещо в своя полза. За Запада основната заплаха е Китай, а не Русия, независимо че нейната територия е огромна, а надземните и подземните ѝ богатства са неизчерпаеми. Териториалното разпределение на населението е неравномерно и това затруднява усвояването им. Уверен съм, че в недалечно бъдеще Русия ще се възстанови напълно и ще заеме полагащото ѝ се място в международните дела.
Ердоган много остро се застъпи за Крим?
Не ме разсмивайте – какво е равнището на Турция в сравнение с това, за което говорим! Списъкът на успешните външнополитически действия на Ердоган не е особено дълъг. Той доста бързо се хвърля от една инициатива към друга, за да замаже провала с първата. Същото се очаква и с гръмките му изявления за Крим – ще си останат празни приказки, като всичко друго досега. Най-малко Турция би се осмелила на военен конфликт с Русия. Кой в света би дръзнал днес да воюва с Русия? Никой, повтарям – никой! Полша пречи на Германия и на ЕС да развиват отношенията си с Русия.
Как бихте оценили инициативата на Полша за „Междуморието“?
Това е най-вече опит за създаване на съюз срещу Русия и санитарен кордон между нея и Западна Европа. Всякакви съюзи и линии по границите ѝ без нейно участие тя възприема като заплаха и като насочени срещу нея, при това съвсем основателно. Бих посъветвал поляците и всички останали участници предварително добре да обмислят каквото ще правят, за да не провокират Русия.
По принцип Полша често провокира Русия със своята конфронтационна политика?
Това е сериозна тема с много исторически аспекти и емоционални компоненти както по отношение на Русия, така и на Германия. Със своята антируска политика Полша със сигурност нищо не печели, а се стреми към по-тесни отношения със САЩ с надеждата да получи от тях нужната закрила. Но напоследък сме свидетели как САЩ все по-малко ги е грижа за това. Те ясно дадоха да се разбере, че не желаят конфронтация с Русия и очакват в Европа всичко да е спокойно. В същото време поляците пречат на Германия и развалят отношенията си със Западна Европа. Историята познава такива моменти и те не са завършвали добре за Полша. Поляците имат сериозен проблем с намиране на собствената си идентичност, особено с поглед към Русия, и това сериозно им пречи да бъдат възприети като надежден партньор както на Изток, така и на Запад. И това в крайна сметка подкопава тяхната сигурност.
Има политически сили и медии, които твърдят, че Русия е агресивна и заплашва Европа?
Чисто теоретически Русия би могла да анексира Прибалтика, Полша или Украйна. Но защо да го прави? Не би имала никаква логическа полза от такава окупация. Всички тези твърдения за агресивната Русия, която се гласи да завоюва бедната и беззащитна Европа, са пълни глупости. За такъв „поход“ са нужни планове, подготовка, съюзници и т.н. На практика отсъстват дори намерения или промяна в нейното стратегическо мислене или поведение по отношение на Запада. Ако нямаш намерение да влизаш в конфликт с Русия, не бива да я провокираш.
Очевидно между Изтока и Запада има различия, вероятно и идеологически?
Дипломацията е длъжна да се базира на конкретни интереси, а не на идеологии. САЩ и страните от НАТО винаги са държали високо знамето на либерално-демократично-плуралистичната идеология в съчетание с пазарната икономика като основа на налагания от тях световен ред. Това е тяхното виждане за света и те се опитват да бъдат мисионери, да вървят напред, да разширяват своя периметър на влияние. Затова е така трудно на американци и европейци да седнат на масата с Русия и да проявят нужното уважение към нейните аргументи, че всички тези идеи за правата на човека, за индивида, за представителната демокрация, за многопартийните избори и конкуренция на различните партии са много мили, но не за всички подходящи. Тази система не е универсална и не работи във всички страни и региони на света. Западът някак си все още не разбра този факт. Той казва: да, нашата система не работи навсякъде, защото не са създадени необходимите институции. Дайте да ги създадем. Той не може да си представи, че освен институциите отсъстват и много други предпоставки и че хората и народите искат да живеят посвоему, а не по натрапената им отвън система. И това обяснява провала на Запада по света през последните десетилетия.
Ако Западът се откаже да мисионира, дали ще се намали напрежението и конфронтациите в света?
Ако Западът ограничи своята система само върху определена част от света и на Русия и на Китай им се даде възможност да се развиват по техните правила, много от напреженията ще отпаднат. Но тогава и те не бива да ползват своите правила в зоната на Западния либерален ред. Този нов световен порядък трябва да бъде международноправно закрепен и регулиран.
Звучи утопично, кой ще си отстъпи доброволно част от имението?
Последните 20-30 години бяха пропуснати, вярно ще бъде продължителен процес, но ако искаме светът да стане устойчив, трябва да го направим.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
