Любомир Михайлов, пратеник на в. Стандарт
Претория/София. По време на голяма трагедия и скръб най-добре може да бъдат разбрани духът и характерът на една нация. Такъв момент за Република Южна Африка бе кончината на Нелсън Мандела, който напусна този свят на 5 декември. По повеля на съдбата аз се озовах в голямата, красива и богата страна в южния край на африканския континент именно в "Седмицата на скръбта", която преживя чернокожото и бялото население на Южна Африка след кончината на най-великия син на Африка и най-харизматичния в света политик през последните десетилетия, наричан от сънародниците си Тата.
На езика на племето коза, към което принадлежи кланът на Мандела, то означава "баща". Но за Мандела това обръщение се използва в национален мащаб в смисъл на "баща на нацията" заради изключителната му заслуга за премахването на апартейда и превръщането на страната в демократична република с равни права на всички нейни бели и чернокожи граждани. "Тата, ти живя за идеята за свобода, равноправие и демокрация в Южна Африка, в нашата родина. Почивай в мир." Това написа в книгата за съболезнования в сградата на президентството "Юнити билдингс" в южноафриканската столица Претория Мабуле Рафела, от провинция Лимпопо, до границата със Замбия.
Тя бе една от хилядите черни и бели африканци, които отдадоха почит на Мандела в първия ден след смъртта му. Подобни на нейната бяха и оценките на мнозинството скърбящи хора, които палеха свещи и кандила пред сградата и трупаха планини от цветя и венци в памет на Мандела. В "Юнити билдингс", разположена на върха на един от хълмовете на Претория, са офисите на правителството и на президента. Тук през 1994 г. Мандела пое поста като първи чернокож южноафрикански президент след референдум в страната и преговори с бялото малцинство. Впечатляващата с архитектурата си полукръгла сграда от светъл пясъчник с две крила символизира националното единство на расите в Южна Африка.
Потъналата в тъга и скръб страна преживя първите дни след смъртта на своя лидер по необикновен и нетипичен за други народи начин. Реакцията на южноафриканците бе не толкова оплакване на покойника, а празнуване, посветено на неговия достоен живот и дела. Мъката за загубата на Мадиба, име, което свързва Мандела с клана от племето коза, към което принадлежи неговият род, се сля с възхвалата на неговите дела и подвизи за родината и в името на единството на чернокожите и белите хора. Искрените и силните емоции избиха в песни за Мадиба, в традиционни танци и ритуали, от които бликаше надежда за бъдещето на страната и нейния просперитет.
Преселението на Мандела в отвъдното бе очаквано. Неотдавна той бе казал: "Човек се ражда с мисия. Аз мисля, че съм изпълнил своята мисия. Затова спокойно мога да се пренеса във вечността." Усещането, че краят му е близо, се засили два дни преди смъртта на великия африканец от изявление на дъщеря му Маказиве, която сподели, че баща й е на смъртно легло, че се чувства слаб, но духът му е силен. "Гордея се, че съм дъщеря на такъв борец", каза тя, сдържайки сълзите си. Никой обаче не знаеше кога точно ще настъпи краят на земния живот на Мадиба, защото надареният с изключителна духовна и физическа издръжливост борец за правда, свобода и равноправие от месеци беше на ръба на смъртта, но и с нея продължаваше да се бори.
Часове преди невъзвратимото да се случи, имах шанс да видя къщата на Мандела в бедняшкия квартал Совето в покрайнините на Йоханесбург, където в скромен малък едноетажен дом той е живял с първата си съпруга Евелин, от която има две деца. Това е улицата "Вилакази", където винаги е многолюдно от местни и чуждестранни посетители. Тази улица е световно известна не само защото Мандела е живял там. Но и защото тук в съседство са били по едно и също време двама изключителни мъже, които по-късно получават Нобелова награда за мир - първият чернокож президент на Южна Африка Нелсън Мандела и архиепископ Дезмънт Туту.
В първата траурна служба за Мандела в ранната утрин на 6 декември архиепископът едва намери сили да отслужи литургията и отрони сълзи за своя приятел и съмишленик в борбата срещу апартейда. "Ако продължим да следваме мъдрата политика на Мадиба и да вървим по пътя, по който той направи първите големи стъпки, родината ни ще бъде силна и благоденстваща", коментира девойката Айрин Чауке, администратор в хотел "Сити лодж Линуд" в Претория. Така мислят мнозинството бели и чернокожи хора в Южна Африка. Те смятат, че Мандела е изпълнил обещанието, което направи след излизането си от затвора през 90-години на миналия век. "Ние ще създадем едно общество, в което всички южноафриканци, черни и бели, да могат да вървят изправени без страх в сърцето си, с увереността на неотменното право на тяхното достойнство - една пъстра нация в мир със себе си и с целия свят.
Докато южноафриканците преживяваха вълнението от смъртта на Нелсън Мандела, в някои медии по света освен отдаването на почит към Мандела и неговото политическо наследство се появяваха и предположения, че след като обединяващата фигура Мадиба вече я няма, партията на мнозинството Африкански национален конгрес (АНК) ще загуби спойката, която я крепеше и може да тръгне към разединение. Освен това досегашната хегемония на партията в политическия живот на страната е поставена на изпитание и заради това, че не успява да намалява бедността, да осигурява достатъчно работни места, да се пребори с престъпността и корупцията. Няма обаче съмнение, че АНК отново ще спечели и следващите парламентарни избори през 2014 г. Бившият президент Тамбо Мбеки, който наследи на този пост Нелсън Мандела през 1999 г., призова сегашните лидери на АНК да се придържат стриктно към принципите и стандартите на Мадиба. Той напомни, че усилията за утвърждаването в Южна Африка на принципите на свободата и равенството са продължителен процес и всъщност са по-важни от премахването на апартейда.
За чернокожите африканци Мандела остава завинаги символ на борбата срещу апартейда, а за белите и богатите той бе един от малкото чернокожи политици, с които може да се преговаря. В повечето африкански страни отстраняването от власт на европейците незабавно доведе до хаос, гражданска война и разбиване на икономиката. Именно на Мандела е заслугата, че това не се случи в Южна Африка и страната продължи да се развива икономически и да търси решение на проблемите в социалната област. Затова мнозинството южноафриканци смятат, че страната им ще има добро бъдеще само ако върви по пътя, по който я поведе Нелсън Мандела. За него приживе бяха издигнати много паметници. Но най-добрият мемориал за великия син на Африка е единството на белите и чернокожите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
