- Почина последният ръководител на СССР, сложил край на Студената война
- Михаил Сергеевич повдигна Желязната завеса между Изтока и Запада, но у дома го критикуват за разпада на СССР
"Той обичаше една жена повече от своята работа, поставяше човешките права по-високо от държавата и ценеше мирното небе повече от личната си власт." (Дмитрий Муратов, лауреат на Нобелова награда за мир)
Михаил Сергеевич Горбачов - човекът, който сложи край на Студената война, но не успя да предотврати разпадането на Съветския съюз, почина на 91-годишна възраст на 30 август. Дълго живя лидерът, който отдавна влезе в историята като най-важния ръководител на СССР след диктатора Йосиф Сталин - достатъчно дълго, за да види с очите си как неговото дело от триумф се превръща в кошмар, а мечтата му за модерна Русия се трансформира от Путин в имперска амбиция.
Отрезвяващо е, че Горбачов почина в момент, когато политическите репресии в родната му Русия отново станаха задушаващи, а призракът на конфликта в Европа, който дълго хвърляше сянка върху континента по време на Студената война, се превърна в реалност.
Това са събития, които Горбачов се опитваше да предотврати. Името му ще остане завинаги свързано с отварянето на съветското общество, с насърчаването на вярата и спора, а не с тяхното задушаване. Някога той се стремеше да реформира и изправи на крака Съветския съюз, очаквайки епоха на мир и благоденствие, в която страната му се присъединява към "общия европейски дом". Вместо това Русия се отново се върна към неизбежната за нея автокрация.
Постиженията
Успехите на Горбачов бяха многобройни.
В серия от срещи с двама американски президенти - Роналд Рейгън и Джордж Буш-старши - съветският лидер успя да договори серия от споразумения, с които да се спре надпреварата във въоръжаването между Москва и Вашингтон. Неговите предложения за намаляване на броя на ядрените оръжия бяха сред най-големите сюрпризи на ХХ век и покориха умовете на онези фактори на Запад, които се отнасяха към него с подозрението, че не е нищо повече от наследник на престарелите партийни чиновници в Кремъл.
След като първоначално се колебаеше, той призна за катастрофата в Чернобил през 1986 г., преглъщайки подозрението, че това ще го отслаби, както у дома, така и в чужбина. През 1988 г. Горбачов едностранно изтегли силите на Варшавския договор в Централна и Източна Европа, без да чака реципрочно споразумение със страните от НАТО.
Успя да влезе под кожата на Маргарет Тачър, която се кълнеше пред телевизионните камери, че Горбачов е "човек, с когото Западът може да прави бизнес". Той изтегли съветските сили от Афганистан през 1988-1989 г. и призна, че присъствието им там е било в нарушение на международното право.
Михаил Горбачов отказа да се намеси в много от спонтанните демонстрации, целящи да свалят утвърдени комунистически режими в държавите от Източна Европа, оказвайки им натиск да не използват сила срещу собствените си граждани.
Но може би най-забележителното е, че той беше главният архитект на грандиозен план за съживяване на икономиката на Съветския съюз чрез "перестройка" (преструктуриране) и на обществото чрез "гласност" (откритост) и политика на "демократизация".
Възходът
В периода на едва забележимото издигане на Горбачов в редиците на номенклатурната система на съветския елит е имало малко знаци, че един ден той ще стане двигател на такава радикална промяна. Роден през 1931 г. в семейството на селски стопани в Ставрополския край - регион, катастрофално засегнат от насилствената колективизация на селското стопанство - Горбачов следва установен път към високите етажи в съветската политика. Той се присъединява към Комсомола и е приет да учи право в Московския държавен университет. След като става първи секретар на КПСС в гр. Ставропол, а след това и партиен шеф на целия регион, той започва да си създава имиджа на умерен реформатор. Предлага премии и частна собственост върху земя на стопани, които надхвърлят нормите за производство. Умело се възползва от покровители, сред които главният идеолог на комунистическата партия Михаил Суслов и шефът на КГБ Юрий Андропов, които го виждат като ценно свежо попълнение сред все по-склеротичното съветско ръководство.
Представяйки се за яростен борец с корупцията, Горбачов е вкаран в Централния комитет на КПСС, а след това и в могъщото му Политбюро. Когато генералният секретар на комунистическата партия Леонид Брежнев умира през 1982 г., Андропов поема управлението и дава на Горбачов все по-голям контрол върху икономиката. Той на практика става втората най-влиятелна фигура в съветската политика, а през 1985 г., година след смъртта на Андропов и след това и на наследилия го Константин Черненко, поема поста генерален секретар. Така слага началото на реформите и на пътя, довел до разпада на цялата комунистическа система.
Провалът
Въпреки че Горбачов беше почитан на Запад като човека, сложил край на Студената война, той бе хулен у дома като празноглав лидер, допринесъл, при това без да иска, за разпада на Съветския съюз. И ако Европа и САЩ го помнят като един от великите миротворци в историята, руснаците и днес смятат Горбачов за олицетворение на нестабилността и упадъка.
Когато комунистическата система се срина през 1989 г., достигайки символичната си революционна кулминация в разрушаването на Берлинската стена през ноември, СССР на практика вече бе изгубил империята си. Бе и в процес на крах на обединителната си национална идея. Основната причина за това беше, че социалните реформи на Горбачов бяха твърде успешни, докато икономическите му реорганизации бяха пълен провал. Перестройката послужи само за да разкрие колко дълбоко неефективна и корумпирана е станала съветската икономика.
Кампаниите срещу алкохолизма доведоха до публичното му осмиване като "секретаря на минералната вода", а скъпите предпочитания на съпругата му Раиса към западното облекло станаха обект на обществено недоволство.
По-късно, докато Горбачов се бореше да предотврати разпада на СССР, старата съветска гвардия предприе твърдолинейния преврат от август 1991 г., като постави Горбачов под домашен арест. Първият президент на Руската федерация Борис Елцин стана лицето на съпротивата, като се качи на танк и поиска освобождаването на Горбачов, както и свободни избори. Руската армия отказа да стреля по множеството и превратът се провали.
Горбачов се завърна в Москва, но вече нежелан във властта и подаде оставка като генерален секретар и като президент на Съветския съюз. Самият Съюз престана да съществува в края на 1991 г., а Русия, основният компонент на СССР, стана и негов наследник - като икономика, политика, международни отношения. Борис Елцин успя да запази мястото на страната в Съвета за сигурност на ООН, а в крайна сметка и целия ядрен арсенал, за който ни припомня днес Владимир Путин.
След като загуби властта, Горбачов първоначално участва твърде неуспешно в президентските избори в Русия, писа книги и мемоари. В началото той хвалеше способностите на наследилия Борис Елцин Владимир Путин да обединява Русия, но впоследствие остана горчиво разочарован, че новият обитател на Кремъл е унищожил всичко, за което страната и той са се борили.
За съжаление хуманизмът на Горбачов, макар и недостатъчен, няма място в Русия на Владимир Путин, която обърна гръб на модерността, култивирайки страха и прославяйки руския шовинизъм в стремежа към лична власт.
Путин и наследството на Горбачов
На 24 февруари - денят, в който армията на Русия нахлу в Украйна, цялото наследство на Михаил Горбачов надвисна над речта, с която Путин оправдаваше инвазията. "Парализата на властта и волята е първата крачка към пълна деградация и забвение", каза Путин, имайки предвид разпадането на Съветския съюз. "Това ни струваше тогава за известно време да загубим увереност в себе си и всичко - балансът на силите в света се оказа нарушен", отбеляза той.
За Путин краят на Съветския съюз е бил "най-голямата геополитическа катастрофа на века", "истинска трагедия" за милиони руснаци, защото ги е оставил разпръснати отвъд новосформираните национални граници. По думите на Путин катастрофата е причинена от слабостта на лидер (Горбачов), който е бил твърде склонен да се съобрази с исканията на коварния и двуличен Запад.
В Украйна обаче Путин се сражава със сенките на империята, чийто край Горбачов донесе. Той започна война, която вече уби десетки хиляди в името на възстановяването на господството на Москва над това, което тя твърди, че са руски земи. Но битката на Путин да прекатури наследството на Горбачов се простира отвъд териториалния контрол и върху личните и политически свободи, допуснати от последния съветски президент, които сега Кремъл бързо разрушава.
Всички реформи на Горбачов сега са нула, пепел, дим, казват негови приятели и последователи. Свободите и свободните медии, чиито прогрес той насърчаваше още от 1990 г., днес вече не функционират в Русия, забранени от новите сурови закони в стил "Оруел". Самият Горбачов, който, оказа се, е бил в много лошо здраве в последните две години, не направи никакво публично изявление за войната в Украйна. Неговата фондация "Горбачов", изследователски институт, който "се стреми да насърчава демократичните ценности", излезе с изявление два дни след инвазията, призовавайки за "бързо прекратяване на военните действия" и "незабавно започване на мирни преговори".
Но Горбачов, чиято майка е украинка, подкрепи мнението на Путин за Украйна като за "братска нация", която по право трябва да бъде в орбитата на Русия. Той подкрепи анексирането на Кримския полуостров през 2014 г., описвайки този ход като изразяващ волята на регион, гъсто населен с хора, които се идентифицират като руснаци. И той критикува Запада за "опитите да привлече Украйна в НАТО", предупреждавайки, че подобни опити "няма да донесат нищо друго освен раздор между Украйна и Русия".
В същото време Михаил Горбачов изглеждаше уверен, че най-лошото може да бъде избегнато. Запитан за напрежението между Украйна и Русия през 2014 г., той обяви за абсурдна дори мисълта за война между двете държави. И все пак точните възгледи на Горбачов относно инвазията, започнала шест месеца преди смъртта му, остават загадка.
Путин направи изявление на 31 август, което прозвуча като помирителна нотка, макар и дошло твърде късно. Обръщайки се към "роднините и приятелите" на Горбачов, Путин отбеляза: "Михаил Горбачов беше политик и държавник, който оказа огромно влияние върху хода на световната история. Той дълбоко разбираше, че реформите са необходими, той се стремеше да предложи собствени решения на неотложните проблеми."
Това кратко изявление позволи на Владимир Путин да изглежда като държавник над политическите тежнения, но бързо стана ясно, че Горбачов няма да бъде почетен от Кремъл. Пренебрежителното отношение може да е признак на неблагодарност, но и реално погледнато Михаил Горбачов никога не бе държавен лидер в Русия. Неговият живот и неговата смърт си остават част от отишлия си преди повече от 30 години Съветски съюз.
Посланието на Путин днес е, че той стабилизира Русия, като възстановява икономиката и положението на страната като велика сила след хаотичните и унизителни допутинови години, наследени от Горбачов. Така след смъртта си Горбачов веднага се превърна в плашило за Кремъл и поддръжниците на Путин, които твърдят, че опитите за либерализиране на обществото и доброто отношение към Запада могат да доведат до катастрофа. На Запада не бива да се вярва и Русия се нуждае от по-силен, по-настоятелен лидер - мнение, което държавните медии изразиха в сряда като се нахвърлиха на Горбачов.
"Михаил Горбачов може да служи като илюстрация, че добрите намерения на един национален лидер могат да създадат ад на земята за цяла страна", се казва в публикувано от РИА Новости мнение. Там бившият съветски президент е описан като виновник за "унищожаването на страната, кошмара от 90-те години и милионите изгубени животи в граждански войни, етническо прочистване, терористични атаки и гангстерски битки".
За руснаците, които желаят по-добри връзки със Запада и по-големи свободи у дома, Горбачов си остава далновидна фигура и може би го смятат за велик.
Но вероятно най-важното наследство на бившия съветски ръководител са неговите преговори за контрол на въоръженията с президента Роналд Рейгън, които намалиха шансовете за ядрено унищожение. Путин обаче не се съобразява с това и заплашва "неприятелските" държави с ядрения си арсенал и страховитите си нови ракети, унищожавайки последните следи от великото дело на Михаил Горбачов.
А последният отдавна бе казал: "Гледам на себе си като на човек, който започна реформите, които бяха необходими за страната, Европа и света. Често ме питат дали бих започнал всичко наново, ако трябваше? Да, щях. И с повече упоритост и решителност."
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
