На 14 август националният флаг на САЩ ще се развее насред Хавана
Джеб Буш се заканва за закрие US посолството в Куба, ако стане президент
В центъра на Хавана, на култовия крайбрежен булевард "Malecon", се издига висока сграда, в чиято стъклена фасада вълните се оглеждат съвсем отблизо. Тя е позната с вечно затворените си врати и омразното име "Служба за защита на интересите на САЩ.". Там рядко влиза някой, но твърде често митинги громят световния и най-вече американски империализъм. На това място моят приятел Джон, журналист, борец за вселенска правда и ценител на женската красота, артистично разкъса щатския си паспорт. Кадрите от този спектакъл обиколиха световните агенции.
Ако US байраците, изгорени покрай оградата на внушителната сграда, се застелят един до друг, сигурно ще покрият доста футболни игрища. И ето, че в близките дни точно тук, на пъпа на Хавана, ще се случи случка, която не се е явявала и в най-развинтените кубински фантазии. На 14 август държавният секретар Джон Кери ще издигне националния флаг на Съединените американски щати, "Службата..." ще стане посолство, а двете враждуващи съседки вече пълноценно ще възстановят дипломатическите си отношения. И то - след 53-годишно прекъсване. Но значи ли това, че кубинците ще забравят думите, които са научили да скандират, преди да кажат "мамо": "Cuba - si, Yankees - no!". Възможно ли е двете някога толкова свързани, а впоследствие толкова мразещи се държави, бързо "да плеснат с ръце и да се прегърнат". По-скоро не. Защото това не е любов от пръв поглед между непознати, а
среща след дълъг и тежък развод
по време на който жестоката ненавист е била господстващото и единствено чувство.
С Франсиско се запознахме през 1978 г. в Ангола. Облечен беше във войнишка униформа, говореше възторжено: за Фидел, революцията, красавиците от "Тропикана", но никога за службата си. Изчезна изведнъж и не успяхме да разменим адресите си. Пък и имаше ли защо: нито един от двамата не вярваше, че ще се видим отново, след като десетина хиляди километра и един океан деляха домовете ни.
Но работата ме отведе в Хавана и един следобед съвсем случайно видях Франсиско. Излизаше от колата си, прашен и уморен. Явно идваше от далеч след тежък ден. Бяха минали точно 10 г. от първата ни среща. Не ме позна. Погледна ме с неприязън. Фактът, че един чужденец го спира, го подразни. Напомних му кой съм. Рязко се промени, дори се усмихна. Покани ме в малкия си апартамент. Извади стари снимки. Пестеше думите си, но не беше трудно да се разбере, че от стария му ентусиазъм на революционер и почитател на вожда не беше останало много. Видя ми се разочарован, страдаше за пропиляващия му се в измислени идеологии живот. Надяваше се това да се промени и родината му отново да стане нормална държава. Говореше тихо, сякаш на себе си. Изведнъж спря и се замисли: "Знаеш ли: тази къща е на хора, които са избягали навремето. Държавата им я национализирала. Върнат ли се, ще си я вземат...". Пред очите ми за миг дисидентът, отрицателят на режима се сви, притули се в полумрака и млъкна.
Колко ли са кубинците, които споделят надеждите и страховете на Франциско? Днес 90 на сто от гражданите на острова имат собствени жилища. Според статистиката. Дано на никой от тези хора не се налага да чува думата реституция. Но не е съвсем сигурно, защото само на 80 мили живеят близо два милиона техни сънародници. Това са хора, някога са избягали от родината и революцията й, губейки домовете си, но не и надеждата, че някога ще си ги върнат.
Но нека не бързаме. Засега да се говори за американско-кубинска дружба е твърде рано.
Утре е 26 юли, национален празник на Острова
Денят, в който през 1953 г. предвожданите от Фидел Кастро въстаници атакуват казармата Монкада и слагат начало на революцията. Резултатът от битката е катастрофален. Загиват 60 от 153-мата нападатели. Кастро се спасява, но не задълго. Осъждат го на 15 г. години затвор, лежи две, бяга в Мексико, връща се, вече и с Че Гевара, прогонват Батиста и обявяват победата на 1 януари 1959 г.
На 26 юли обикновено на многолюдни митинги се прославя подвигът на героите и се громи световният пролетарски враг - Америка. Може би тази година ще бъде малко по-различно. САЩ премахна от списъка на държавите, подкрепящи световния тероризъм, Куба, двете страни си размениха затворници, Обама и Раул си говориха приятелски. Кубинското знаме се вее пред Държавния департамент, Фидел е твърде стар и болен и не само не участва в преговорите, но предпочита да мълчи. На срещата на първите хора на САЩ и Куба, името на "Ел Команданте" е било споменато само един път, според официалните съобщения: Когато Раул казал на Обама: "Г-н президент, вие сте млад и имате възможност да счупите рекорда на Фидел, който някога държеше речи в продължение на седем часа."
Но това една ли ще се случи. Дългите речи никога не са били на мода в САЩ, а явно и Куба ще се отрече от тях. Дори и заради факта, че оратори като Кастро вече няма.
Тези дни звучат фанфарите. Макар и тихо, те отбелязват края на една студената и бурна война, която в един момент постави на карта съдбата на целия свят. Въпросът, който обаче най-много вълнува кубинците е ще отпадне ли след дипломатическите ръкостискания американското икономическо ембарго, което ги души точно пет десетилетия. От него
островната държавица е загубила вече $104 000 000 000
Сега обещанията са, че повече US граждани ще пътуват до Куба, ще се разшири обменът на стоки, но за тотална отмяна все още и дума не става. Процесът е още в началото, мнозина се надяват, че всичко ще бъде наред, но има и такива, които не ръкопляскат. Кандидат-президентът на САЩ Джеб Буш, брат на Джордж, например е категоричен: "Затоплянето на отношенията с Куба е грешка". Ексгубернаторът на Флорида се обяви против снемането на американската блокада на Куба: "Ако бъда избран за президент на САЩ, ще затворя посолството ни в Хавана", закани се той.
Но, за да затвори някой нещо, друг преди това трябва да го отвори. Така че сега е на ход и Джон Кери. А той вече е приготвил ножицата и обещава: На 14 август лентата ще бъде отрязана.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
