- Си Цзинпин предупреди Джо Байдън да не си играе с огъня
- Шефката на Сената накара поне няколко важни столици да подскочат с посещението си в Тайван
19 часа и 20 минути - толкова продължи визитата на председателката на Камарата на представителите в американския Конгрес Нанси Пелоси в Тайван. Историческа, противоречива...
Самата Пелоси я определи като "приятелска". Спорното й пътуване до Тайван обаче даде старт на нова глава във все по-горещото съперничество между Китай и САЩ. Каквото и да е "отмъщението" на Пекин за тази "обида", шумът от противопоставянето ще отеква дълго, не само в Тихия океан.
Страховете на една велика сила
Сърдитата реакция на Китай срещу визитата на Нанси Пелоси в Тайван разкрива несигурността на страната по въпроса за острова, при това в момент, когато е в незавидна икономическа ситуация, отбелязва в свой коментар Агенция Франс прес. Пелоси бе най-високопоставеният американски представител на изборна длъжност, посетил през последните 25 години острова, към който Пекин винаги е предявявал претенции.
През последните дни, когато пътуването й бе анонсирано в медиите, без да е потвърдено официално, китайското правителство все повече повишаваше тона, заплашвайки САЩ с "последици". През уикенда страната организира военни маневри с бойни амуниции в Тайванския проток. Ху Сицзю, бивш главен редактор на проправителствения в. "Глобал таймс", известен с националистическите си послания, намекна в Туитър, че Пекин би могъл "да прогони самолета на Пелоси със сила", дори "да го свали".
Но според анализатори зад този агресивен език се крие известна несигурност, усещана от Пекин, който се чувства застрашен от инициативите на САЩ и западните им съюзници за сближаване с Тайван и насърчаване на независимостта му. Освен това китайският лидер Си Цзинпин се стреми да демонстрира сила пред САЩ в навечерието на предстоящия наесен конгрес на комунистическата партия, който се очаква да му гласува трети мандат като генерален секретар.
Миналата седмица Си имаше тежък разговор с Джо Байдън и предупреди американския си колега, че Вашингтон не бива "да си играе с огъня" когато става дума за Тайван. "Като силен ръководител, последното нещо, което той би желал да покаже, е някакъв признак на слабост", коментира Стив Цанг, директор на експертния център SOAS China в Лондон.
Играта с националистическите чувства
е и перфектен начин за отвличане на вниманието в момент, когато икономиката на Китай забавя темпо и населението губи търпение след повече от две години строги мерки, свързани с политиката за "нулев ковид". "Китайската комунистическа партия черпи легитимност от два източника: икономическия растеж и национализма", припомня Уили Лам, анализатор на китайската политика, работещ в Хонконг.
Съответно схватката около Тайван дава възможност "да се отклони вниманието на китайската публика от икономическите проблеми".
Наши и ваши
Китай разглежда острова като една от своите провинции, която предстои един ден да бъде обединена с останалата част от страната, при нужда - със сила. И в Пекин расте раздразнението от новото сближаване между Вашингтон и Тайпе през последните години.
От времето на администрацията на Тръмп някои в Пекин смятат, че САЩ са все по-склонни да декларират независимост на Тайван, отбелязва Ли Минцзян, преподавател по международни отношения в технологическия университет Нанян в Сингапур.
Китай изтъква, че САЩ вече не спазват основния според него принцип в двустранните отношения - политиката "за един Китай". Той критикува оръжейните продажби на Щатите за Тайпе и все по-честите официални посещения в Тайван на чуждестранни политически дейци.
Си Цзинпин се дразни от това, че през изтеклата година Тайван бе посетен от високопоставени ръководители, не само на САЩ, но и на Япония, а и на Европейския съюз", посочва Уили Лам.
Същевременно по-младото поколение в Тайван все повече настоява за самостоятелна идентичност, различна от китайската. Ако добавим и това, че от 2016 г. в Тайпе управлява партия, обявила се за независимост, "по въпроса за Тайван съвсем не се очертават добри перспективи" за китайските ръководители, смята Ли Минцзян.
Следователно войнственият дискурс на Пекин цели "отношенията между двата бряга на протока и между САЩ и Тайван да не се развият в посока, създаваща още повече проблеми на континентален Китай", добавя той. Въпреки всичко повечето наблюдатели не виждат в близко бъдеще вероятност от въоръжен конфликт. "Последното, което би желал Си Цзинпин, е по случайност да избухне война.
Хвърчат ли тапи от шампанско в Кремъл?
Много щастливи би трябвало да са в Русия от това пелосиево покачване на градуса на напрежението между Китай и САЩ. Вярно, признават медиите в Москва, възможността за военен сблъсък между двете ядрени сили заради визитата изглежда абсурдна. Според повечето руски експерти и двете страни по-скоро показват мускули и нямат реални планове за използване на сила. Но ги радва струпването на много военна техника в повишена готовност, тъй като сгъстява риска от непреднамерен сблъсък.
Китай все пак позволи самолетът на Пелоси да кацне в Тайпе и някои може да видят в това победа на САЩ. Всъщност военната сдържаност на Китай изглежда проява на здравомислие, каквото не достига на Щатите. А най-вече не бива да се мисли, че този враждебен жест ще мине без реакция. Китайското ръководство ще го запомни и със сигурност ще отвърне, категорични са в Москва.Когато гръм удари в Тайпе...
Спадът в американско-китайските отношения, неизбежен след визитата на Нанси Пелоси в Тайван, е радост за Русия. След започването на т.нар. й специалната операция в Украйна централен нерв на световната политика стана противопоставянето на Москва срещу Вашингтон и НАТО. САЩ и съюзниците положиха гигантски усилия, за да не допуснат Китай да се превърне в основен "спасител" на Русия, осигурявайки й възможност да избегне санкциите, като преориентира своята икономика от Запада към Изтока. Си Цзинпин бе убеждаван, умоляван, опитваха се да го предразположат. Дори тривиално го заплашваха с предупреждения за "високата цена", която ще трябва да плати проявяващият инат Китай.
Това налагаше Пекин да демонстрира чудеса във въжеиграчеството - да не се отказва от сътрудничеството с Москва, но да заявява, че не доставя оръжия на Русия, не й съдейства в конфликта в Украйна, изобщо че е за мир и решаване на всички въпроси чрез преговори. Големият въпрос обаче е какво пречи на Китай открито и категорично да подкрепи Русия. Външният министър Ван И обяви още миналата година, че в китайско-руското сътрудничество "няма краен пункт, няма забранени зони, няма горна граница" - изобщо това, макар да не е съюз, е "нещо повече от съюз".
Но въпреки тази ярка риторика "горна граница" невидимо присъства. Пекин следва принципа за равноотдалеченост от страните в украинския конфликт и доскоро изслушваше призивите на Киев към приятелски Китай да се откаже изцяло от взаимодействие с Москва. Ще се промени ли това сега? Едва лиЕ
Ще има ли още една война?
По-прозорливите наблюдатели знаят - няма да има никаква война - само военна демонстрация с много изтребители, навлизащи в тайванската зона на противовъздушна отбрана или военни учения в крайбрежните райони. Ако Пекин реагира прекомерно, това може да създаде нови проблеми за предстоящия наесен конгрес на китайската компартия и да изостри отношенията на страната с всички западни държави, а Китай, напротив, се стреми да ги подобри.
Експерти твърдят, че Китай близо десет пъти превъзхожда Тайван по основните видове въоръжения, но за Пекин сега не е удобно (а не се знае в кой век ще е удобно!) да започва военна кампания срещу острова. Китай няма достатъчно военен персонал, за да нападне Тайван, няма и достатъчно десантни кораби. Рискът е голям, а китайците, спазвайки мъдростта на свои древни предшественици, по правило не поемат необмислени рискове.
Пекин може временно да отзове посланика си в САЩ, или да извика американски посланик и да му се скара, може и да праща протестни ноти. Китайците вероятно ще водят още по-дразнеща за Америка политика, може би дори ще подкрепят повече Северна Корея и/или Русия. Но нещата едва ли ще стигнат до война, защото това не е изгодно за никого. Ако някой е очаквал Третата световна война изненадващо да започне не край Киев, а в тихия океан, то подобни ужасни прогнози не се сбъднаха. Светът замлъкна на прага на ядрена война и въздъхна с облекчение.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
