Астана. Дългогодишният президент на Казахстан Нурсултан Назърбаев предлага да се помисли за смяна на името на страната. На среща неотдавна с представители на обществеността Нурсултан Назърбаев посочи, че може би по-подходящо име би било Казак ели (Страната на казахите), предаде Дойче веле. В името на страната ни има окончание "стан", като на другите държави в Централна Азия, обясни Назърбаев. Според него чужденците проявяват засилен интерес към Монголия, чието население е едва 2 млн. души, защото от названието й липсва стан". "Може би трябва да помислим за преименуване на нашата родина в "Казак ели". Но преди това трябва задължително предложението да бъде обсъдено с народа." От президентството съобщиха, че на повечето участници в срещата им е харесала идеята за преименуване на републиката.
Като предлага да се смени името на страната, казахстанският президент Назърбаев явно се надява, че по този начин ще направи по-интересен имиджа да страната, коментира Дойче веле. Медията напомня, че тази азиатска страна вече няколко пъти е била прекръствана, така че поредната промяна не е изненада. Наставката "стан" завоюва световни успехи през вековете, но въпреки това Казахстан иска да се освободи от нея и да се нарече другояче. Сега най-големите шансове се приписват на името Казах Ели, което означава "страната на казахите". Съществува обаче и вариантът Казах Одеси, което в превод означава "Казахска орда".
Казахстан граничи не само с големите Русия и Китай, но и с още няколко средноазиатски "стана" - Туркменистан, Узбекистан, Киргизстан. Казахите, обаче се боят най-вече да не ги сбъркат с други две държави, които се свързват особено силно с тероризма и войната: Пакистан и Афганистан. "Стан" е персийска дума и означава "място на" или "родина на". От същия корен са латинската "stare", английската "stand", немските "stehen" и "Stand", което влиза и в българския език като "щанд". На руски и на български "стан" и до днес се използва в значението на "лагер, поселище". Етимологическата разходка може да продължи още дълго. Но главният извод вече е очевиден: тази думичка обозначава парчето земя, където нещо се намира.
Парчето земя, което в момента се нарича Казахстан, всъщност е доста голямо. Това е деветата по територия държава в света, макар и населена от едва 17 000 000 души. Икономически тя е най-силната постсъветска държава в Средна Азия и вече е привлякла милиарди долари чуждестранни инвестиции. Но въпреки това доскоро Казахстан бе слабоизвестен по света. Едва комедията "Борат" на британеца Саша Барън Коен, която взимаше на подбив несъществуващи измислени казахски обичаи и привички, донесе на страната световна слава. Правителството първоначално се обиди заради подигравките във филма, после обаче външният министър изрично благодари. Оказа се, че филмът "Борат" е предизвикал небивал наплив на туристи към Казахстан, а броят на издадените туристически визи се е увеличил десетократно.
73-годишният Нурсултан Назърбаев е президент на Казахстан от разпадането на СССР. Неофициално го наричат "Вожд на нацията", а хората обикновено галено го наричат Тато. Назърбаев много популярен сред казахите. Той вече многократно прекръства селища и местности.
Веднага след обявяването на независимостта на Казахстан столицата Алма-Ата бе преименувана Алмати. Малко по-късно я преместиха на 1000 километра в Акмола, която малко по-късно беше прекръстена на Астана. Град Семипалатинск, който е световноизвестен заради близката площадка за ядрени опити, вече се казва Семей, но и това име сякаш не е окончателно. Съюзът на журналистите предлага да го прекръстят на Абай, в чест на местния поет Абай Кунанбаюли - или Кунанбаев.
През ХVIII век, когато възникват повечето градове, Казахстан е под руско владичество. След 1991 г. обаче стотици хиляди руснаци и етнически немци напускат страната. Днес делът на казахите сред населението се е увеличил от 40% на 64%. На този фон специална комисия проучва възможностите руски имена да бъдат подменени с казахски.
Казахстански медии съобщават, че през първите 15 години на независимостта в Казахстан са били сменени имената на три окръга, 12 града и 957 села. Напоследък отново се дискутира и името на столицата. Астана всъщност означава "столичен град". Има предположения, че един ден градът може да бъде преименуван на Нурсултан.
Стреми се да влезе в 30-те най-развити държави до 2050 г.
Стратегическата цел на президента Нурсултан Назърбаев е да изпълни заветната мечта на поколения казахи - да станат независима държава с равноправни отношения с другите държави, със свое място на картата на света, коментира проф.д.ик.н. Нина Дюлгерова по повод обръщението на президента към народа на Казахстан от 17 януари 2014 г. Това е програмен документ, който конкретизира пътя, по който казахстанският народ ще може да изпълни амбициозната програма "Стратегия-2050". Неслучайно и названието е "Пътят на Казахстан - 2050: Обща цел, общи интереси, общо бъдеще". Този документ изцяло е подчинен на идеята до 2050 г. Казахстан да се нареди сред 30-те най-развити държави в света. Два са основните периоди, в които ще се съсредоточат усилията на казахстанците за постигане на главната им цел. Първият обхваща периода до 2030 г., в който усилията ще бъдат насочени към модернизационен пробив, използвайки "прозорчето" (термин, използван от президента Назарбаев) към разкриващите се през ХХI в. възможности. За това време на Казахстан трябва да извърши онова, което развитите страни са постигнали за периода на индустриален бум през последните столетия. Логичен е оптимизмът на президента, след като Южна Корея и Сингапур вече успешно са извървели този път. Идеята е на този етап да се осигури динамичен ръст за традиционните икономически отрасли и създаването на силен преработвателен индустриален сектор.
На втория етап от 2030 до 2050 г. целта е да се работи за осигуряването на устойчиво развитие на страната чрез икономиката на знанието. Тогава се предполага вече да бъде сформирана мощна преработвателна промишленост. В концепцията за включването на Казахстан сред 30-те най-развити страни са набелязани и дългосрочни приоритети на дейност. Няколко пъти в обръщението на казахстанския президент се повтаря най-същественият приоритет за правителството - създаването на максимално благоприятни условия за развитие на казахстанския бизнес, и то най-вече на дребния и средния. Целта е в близките 10-15 години да се създаде базата на икономиката на знанието, без която няма да се изравним с развитите страни.
Акцент в документа е поставен и върху задачата аграрно-промишленият комплекс да поеме по пътя на иновационното развитие. Това е традиционен отрасъл за Казахстан, а глобалното търсене на храни ще нараства, което определя и присъствието на този отрасъл в стратегическата програма на Нурсултан Назърбаев. Място в приоритетите за реализацията на "Стратегията-2050" има процесът за преминаваме към "зелена" икономика до 2030 г., в 15% от посевните площи да бъдат въведени водоспестяващи технологии, което е непосредствено обвързано със създаването на икономика на знанието.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
