Северните хора градят крепост на река Лифи
В предколедното си пътуване из Република Ирландия с моето семейство през 2015 г. кацаме в столицата Дъблин рано сутринта и веднага поемаме към центъра. Минаваме през най-дългия градски тунел в Европа, открит през 2006 г. и решил въпроса с тежките задръствания. Ето че достигаме до нашия хотел, който се намира точно срещу старата дестилационна фабрика за прочутото уиски Jameson. Днес тя е музей, както и пивоварната на друго легендарно питие - бирата Guinness.
Първото селище тук се появява през първите векове на новата ера. То се нарича Ат Клает и обслужва удобния брод през река Лифи. Когато през 841 г. по тези места идват викингите, те оценяват стратегическото му значение и при сливането на реките Лифи и Подъл създават удобното за корабите си пристанище Дубх Лайн. Постепенно се оформя малко укрепено с дървена стена градче, което вече наричат Дафлайн. Така го заварват през 1170 г. дошлите от Англия нормани, създали около селището колонията Пейл. Няколко десетилетия по-късно те издигат от камък Дъблинския замък, станал опора в завладяването на "Зеления остров".
До края на ХVI в. той си остава главно военно укрепление. След епохата на кралица Елизабет I външните опасности отпадат и каменните стени стават излишни. Дъблин забележимо започва да расте след средата на ХVII в., когато се превръща в един от културните и делови центрове на Европа. Градът се развива хармонично във величествения джорджиански стил с площади, улици, булеварди и прекрасни жилищни сгради.
Това обаче става за сметка на преобладаващите католици, подтиснати от малцинството на протестантите, подкрепяни от Лондон. Техните права са силно ограничени със специално законодателство. Ето защо Дъблин
става център на нелегалното общество "Обединени ирландци"
подготвило въстание, което избухва през 1798 г. Независимо че тогава ирландският парламент изразява само интересите на протестантите, англичаните се възползват от неговото жестоко потушаване, за да ограничат дори техните свободи и нарасналия стремеж към самоуправление. Чрез брутално демонстриране на военна мощ, подкупи, заплахи и други манипулации те успяват да принудят депутатите в 1800 г. да гласуват своето саморазпускане и присъединяването на Ирландия към Великобритания. С този акт Дъблин загубва значението си и настъпва ера на сериозен упадък.
Периодът до 1829 г. е най-мрачен за католическото население на града, живеещо в ужасни условия. Все пак Лондон се вижда принуден да върне част от правата му, в това число и т. нар. пасивно избирателно право. Дъблин започва да се развива, но процесът внезапно спира през 40-те години на ХтХ в. По това време избухва големият глад, отнел живота на повече от милион ирландци.
Мащабното строителство в града се възражда едва в края на века, когато се създава и сериозна местна буржоазия. В скъпите крайградски райони се строят сгради във викториански стил, а в центъра - многоетажни постройки за нисшите слоеве. В тях работниците живеят в претъпкани стаи при въпиюща беднота.
Дъблин винаги е център на английската власт над "Зеления остров", но и огнище на съпротивата срещу нея. През 1847-1848 г. тук действа тайната "Ирландска конфедерация", а през 60-те години - "Ирландското революционно братство".
През 1916 г. градът е арена на голямото въстание срещу британците,
вследствие на което много сгради в центъра са разрушени. В края на краищата именно тук през януари 1919 г. отново се събира ирландският парламент. Стига се до договора от 1921 г., според който британският гарнизон напуска града, а от 6 януари 1922 г. Дъблин става столица на независимата държава Ирландия.
При всички тези факти няма как разходката ни да не започне от сърцето на града - Дъблинския замък. Екскурзоводите първо ни водят в подземията, където археолозите са разкрили останки от най-старата му история. На мястото на викингското поселение през 1204 г. крал Джон започва строеж на каменна крепост. В 1230 г. са готови основните отбранителни съоръжения на замъка. Както всички нормански крепости, той има вътрешен двор, пазен от високи стени с кули по ъглите. Наоколо е изкопан ров, пълнен с вода от реката. Замъкът се намира в югоизточната част на града и е свързан с крепостната стена, ограждала Дъблин.
Средновековния си вид твърдината губи след големия пожар от 1673 г. В 1688 г. сър Уилям Робинсън завършва проекта за нейното пълно обновяване. Голямата част от укрепленията са премахнати, а ровът - засипан. От мрачна средновековна крепост замъкът става административен център и седалище на хазната, съд на вице-краля на Ирландия и затвор за престъпниците. Така до 1922 г. Дъблинският замък остава символ на английското господство на "Зеления остров".
Днес обаче тук се извършват официалните държавни приеми и най-важните церемонии на освободената държава. От просторния вътрешен двор влизаме в Големия Хол на св. Патрик, където сега се извършват инаугурацията на ирландските президенти. Там се запознаваме с вековната история на замъка и разглеждаме държавните апартаменти. Минаваме през Тронната зала, Залата за обеди във форма на окръжност и Залата на св. Патрик.
Разглеждаме още много красиви помещения и добре поддържани паркове. Най-много обаче ми прави впечатление единствената оцеляла средновековна постройка - високата кула Рекорд, построена в 1228-1230 г. До нея е долепен Кралският параклис "Св. Троица" - църква в готически стил, издигната през 1814 г. от Френсис Джонстън. Красивите дърворезби и витражи са последното, което виждаме в замъка, преди да продължим разходката из Дъблин.
Замъкът, който не се предава на "Копринения" Томас
Интересен епизод се разиграва пред стените на крепостта в 1534 г. Тогава тя е обсадена от сър Томас Фицджералд, обявил се против крал Хенрих Vттт. Наричат го "Коприненият", защото хората му носели копринени кърпички като отличие. Той не успява да вземе твърдината и по-късно е екзекутиран в лондонския Тауър.
Бащата на Гъливер е роден тук
През 1667 г. тук се ражда прочутият писател Джонатан Суифт, автор на класиката "Пътешествията на Гъливер". Неговите признателни наследници са сложили каменния му бюст на фасадата на Кралския параклис в Дъблинския замък.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
