Остров от пластмаса расте в Пасифика, стана колкото цяла Средна Европа
Австралийци създадоха плаващ кош за боклук, Балтимор събира отпадъци от пристанището с водно колело
Сметище. В това са се превърнали океаните и моретата днес. Те събират отпадъците на цялото човечество като огромни контейнери.
Най-много са изхвърлените пластмаси - четки за зъби, найлонови торбички, бидони. "По света се произвеждат около 280 милиона тона пластмаси годишно. По наши изчисления 20% от тях попадат в океаните и моретата", казва морският биолог Тило Мак от германския клон на "Грийнпийс". Плаващите на повърхността боклуци са само видимата част от проблема. Защото и под водата има огромни количества отпадъци. "Предполагаме, че само на дъното на Северно море има до 300 000 тона пластмаса", добавя Тило Мак.
Пластмасата представлява сериозен проблем. На практика тя е почти вечна, тъй като се разгражда изключително бавно. Морската вода я охлажда и по този начин удължава и без това продължителния процес на разграждане посредством слънчева светлина и топлина. Казано накратко: докато едно парче пластмаса се разложи напълно, може да изминат векове.
Учени са изчислили, че през 2010 г. на сушата са били изхвърлени между 4.4 млн. и 13.2 млн. тона пластмаса. Това се равнява на над 437 пъти теглото на Айфеловата кула.
Отпадъците са в постоянно движение, морските течения ги отнасят от бреговете на Атлантическия океан до крайбрежието на островите в Тихия. С течение на времето са се образували огромни "килими" от боклук, като най-големият от тях са намира в северната част на Пасифика. Т.нар. Great Pacific Garbage Patch е колкото цяла Средна Европа.
"Ако ставаше дума за компактна маса, отстраняването щеше да е много по-лесно, отколкото при тази супа от пластмаса", казва Уенди Уотсън-Райт от Международната океанографска комисия.
Не липсват обаче идеи за изчистването на океаните. Приятелите Андрю Търтън и Пит Сеглински създадоха Seabin - плаващ кош за боклук, който събира пластмасови бутилки, хартия, масла, гориво и почистващи препарати от океана. Кошчето е лесен за поддържане и доста евтин начин за борба с морското замърсяване, пише Live Science, цитирано от агенция Фокус.
"Една от целите е кошчето да се направи от собствените ни пластмаси, за да се създаде следващо кошче, което да улавя повече - това е ефектът на доминото", обясняват ентусиастите. "А следващата цел е да се създаде свят, в който няма да имаме нужда от Seabin", казват още те. Устройството се закрепя към подвижен док в пристанище и се свързва с помпа на брега. Тя генерира воден поток, чрез който в контейнера попадат отпадъците. Изобретателите на почистващото устройство се надяват да започнат производството му до края на 2016 година.
Друга идея също пробива на световния пазар. Преди четири години 18-годишният Боян Слат представя в Холандия радикалното си предложение за почистване на океана. То е да се построи мрежа от плаващи стени, които да работят с океанските течения и да улавят тонове пластмасови отпадъци. Така движението на океана да работи за самопочистването му.
Днес Боян Слат е основател и изпълнителен директор на организацията The Ocean Cleanup, а идеята му спечели $152 700 от наградата Index, която се връчва на предприемачи със смели решения за най-тежките световни проблеми.
Заедно със своя екип от изтъкнати изследователи и инженери, той планира да изгради 100-километрова система за улавяне на боклук между Хавайските острови и Калифорния. Апаратурата ще бъде разположена през 2020 г. и ще бъде най-голямата плаваща структура в океана. "Това ще е една от най-големите екологични операции досега, но ние сме тези, които създадоха цялата бъркотия", каза Слат в речта си за TEDx през 2012 г.
Бариерите, които ще събират боклуците, ще бъдат поставени около тихоокеанския път на боклука. Стените ще бъдат разположени към дъното, което е на няколко километра под морското равнище. Течението ще минава под тях, а с него и морските животни, докато по-леките от водата отпадъци ще бъдат уловени и рециклирани. Според океанолога Ким Картини обаче системата на Боян Слат е твърде голяма за контролиране и ще улавя много морски животни редом с отпадъците.
През 2014 година Балтимор инсталира водно колело, работещо със слънчева енергия, във вътрешното си пристанище. То повдига боклуците от водата и ги вкарва в огромна отпадъчна баржа (плоскодънен плавателен съд, използван за превоз на сухи и течни товари по вода - бел. ред.).
Дали инициативата на австралийците Андрю Търтън и Пит Сеглински, на Боян Слат или идеите на природозащитните организации ще успеят да спасят повече животни от мъчителна смърт, предстои да видим. Едно обаче е ясно - ако не се вземат бързи превантивни мерки за почистването на моретата от боклуци и ако не се ограничи изхвърлянето им, човекът ще застраши не само живота на морските животни, а и своя собствен.
Брашнени червеи се хранят с опаковки
Не по-малко интересни са сензационните резултати от проучвания на Станфордския и Бейханския университети, според които брашнените червеи биха могли безопасно и ефективно да разградят по биологичен път определени видове пластмасови отпадъци.
Учените са открили, че микроорганизмите в храносмилателната система на брашнените червеи разграждат стирофом и полистирен - вид пластмаса, която се използва за опаковки, домашни прибори и електронни устройства.
Изследването показало, че червеите, които редовно се хранят с пластмаса, изглеждат толкова здрави, колкото и онези, консумиращи обичайната си храна.
Необходимо е да се проведат допълнителни проучвания, преди червеите да бъдат изпратени срещу нарастващото количество пластмасови боклуци. Двете изследвания са само за стирофома и полистирена. Следващи тестове ще покажат дали червеите биха могли да разграждат биопластмаса, микрозрънца и полипропилен, които се използва в текстила.
Костенурки загиват от найлонови торбички
Птици, риби, китове, костенурки... годишно пластмасата убива 1,5 милиона животни. Това се посочва в документ, изготвен за форума "Френската седмица на водата", организиран в Кито, Еквадор, през 2014 г.
Сред потърпевшите са морските костенурки, които се хранят предимно с медузи. Плаващите в моретата найлонови торбички поразително приличат на медузи и веднъж погълнати, те блокират стомашния тракт на костенурките.
В северния Пасифик над 30% от рибите са приемали пластмаса по време на жизнения им цикъл. В един кашалот пък са открити елементи от парник за отглеждане на домати, отнесен от буря и попаднал в морето. От тялото на животното са били извадени 20 кг пластмаси.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
