- 78 години от историческата операция на съюзниците в Нормандия
- Това е ярката звезда във Втората световна война, която слага началото на края на нацистка Германия
Молитвата на Рузвелт
Молитвата на Рузвелт: „Всемогъщи Господи! Днес нашите синове, гордостта на нашата нация, извършват велико дело. Води ги. Дай им сила, мъжество и твърдост. Те се сражават за свободата“.
Чърчил заявява: „Най-трудната и сложна операция в историята на човечеството, за подготовката на която бяха нужни две години“.
Сталин казва: „Историята на войните не познава друга операция, сравнима по дълбочината на мислене, грандиозността на мащабите и майсторството на изпълнение“.
Мащабността на десантната операция в Нормандия през 1944 г. от обединените войски на САЩ, Англия и Канада е поразителна. За един ден и една нощ през Ла Манш – водно пространство с ширина от 100 до 160 км, са прехвърлени на френския бряг 175 000 души в пълно бойно снаряжение и 50 000 единици бойна техника – от мотоциклети и танкове до бронирани булдозери.
В това грандиозно форсиране на пролива срещу Атлантическия вал на германците вземат участие 5300 кораба и 11 000 самолета.
Хитлер не е очаквал този размах, но е предвидил нападението. В директива още от 3 ноември 1943 г. той заповядва: „Опасността от Изток остава, но още по-голяма опасност идва от Запад: англо-американски морски десант, който би довел до овладяване на Рейнско-Рурския регион – индустриалното сърце на Германия. Аз взех решение да се усили нашата отбрана на Западното направление. Изходът на войната зависи от войските, сражаващи се на Запад!"
Генерал Алфред Йодъл, началник на щаба на оперативното ръководство на въоръжените сили, предлага на Хитлер да се възложи на фелдмаршал Ромел тактическото ръководство на Западното направление под ръководството на фелдмаршал Рундщет, който е командващ на Западния фронт.
За създаването на истински Западен вал Ромел казва на главния инженер Вилхелм Майз, че са необходими милиони противопехотни мини, противотанкови мини, противодесантни мини, минни полета, мини с дистанционно управление, влакови композиции с цимент, желязо, дървени стълбове, различни артилерийски системи със стотици хиляди снаряди, подвижни пехотни части и бронетанкови дивизии. На 15 януари 1944 г. Ромел приема своето ново назначение. До 6 юни остават по-малко от пет месеца. Започва
- строителната одисея – Атлантически вал
Трагедията на немското командване е в това, че то трябва да се съобразява с възможността на противника да извърши десант навсякъде по цялото западно крайбрежие от Антверпен до Бискайския залив, което означава разпиляване на силите и средствата на фронт с дължина повече от 2000 км. Немското командване разполага само с 59 дивизии, в т.ч. 10 танкови и един зенитен корпус, разпилян от устието на р. Шелда до р. Лоара. Особено интензивно се изгражда немската отбрана на крайбрежието на Нормандия. По мнението на представители на ВМС крайбрежните рифове правели евентуален десант на противника малко вероятен, а дори изключвали тази възможност.
Изградени са заграждения на плажните ивици между висшата и нисшата точка на приливната вълна. Построен е пояс от железни рами с височина 3 м по бреговата линия на разстояние 150 м от висшата граница на прилива. Към тях са поставени противотанкови мини с 5,5 кг тротил и стари френски артилерийски снаряди, докарани от линията Мажино. Не достигат морски мини, които са били водонепроницаеми. На 70 м от брега в морето е изграден пояс от заграждения, който се състои от противотанкови ежове: три или четири двуметрови релси, заварени с цел да пробият дъното на десантните кораби.
Окопите на стрелците и картечните разчети се разполагат в подножието, по средата и на върха на скалните участъци. Построени са бетонни дотове, в които се разполагат картечни и минохвъргачни разчети.
Ромел изпада в плен на идеята за строителство на железобетонни укрепления и вкопаване на стълбове и надълби в съчетание с минни полета и телени заграждения. Той заповядва всички войници заедно с „източните батальони“ да строят брегови заграждения, като оставя на втори план ученията и подготовката на войниците и офицерите за отбрана на морския бряг.
Главният замисъл на Ромел се заключава в следното: да се спре настъплението на противника на брега и да не му се даде възможност да се закрепи, завоювайки плацдарм.
Любопитна подробност е, че на 1 юни 1944 г. Ромел поглежда схемата за движения на Луната и приливите и заявява, че не вижда благоприятни условия за извършване на десант до 20 юни.
- Стратегията на съюзниците смъртоносно изненадва
На 6 юни в 6,30 ч. на френския бряг от десантните кораби слизат първата вълна пехотинци, въоръжени с автомати, картечници, гранати, базуки, удължени заряди, минохвъргачки. Следват инженерните части, леката артилерия, зенитките, втори ешелон пехота с артилерия, танкове и друга техника.
През това време 3467 тежки, 1645 средни бомбардировача и 5409 изтребителя контролират напълно небето над десанта.
На разсъмване ВВС и ВМФ на съюзниците засипват крайбрежието на Нормандия с град от авиобомби и снаряди. Те подавят немските батареи, разрушават отбранителните съоръжения, унищожават телените заграждения и минните полета, повреждат линиите за свръзка, траншейната система, укритията и ходовете за съобщения.
Бурното море и високата приливна вълна изхвърлят на рифовете по-малките десантни кораби. В два пункта на десанта успешно се спускат във водата танкове амфибии, под прикритието на които пехотата във вода до гърдите излиза на френския бряг и започва сражение за овладяване на плацдарм.
Осем полка, напълно окомплектовани, преминават веднага в настъпление срещу немската отбрана. Като прехвърлят на континента пет дивизии по море и три въздушно-десантни по въздуха, съюзниците разполагат с числено превъзходство в района на десанта.
- В основата на успеха на Айзенхауер
лежи идеята да не се извършва десант в пристанища и в най-тясната част на пролива, където врагът е най-силен.Успехът на съюзниците се обяснява изключително с тяхното превъзходство във въздуха, което напълно разрушава пътищата за подвоз. В други условия немските войски биха изхвърлили англо-американските части в Ла-Манш“.Град Кан се овладява още през първия ден, но пада окончателно едва след месец тежки боеве. Полуостров Котантен с пристанището Шербур се завзема след пет седмици.Унищожавайки мостовете над реките Сена и Лоара, съюзническата авиация изолира в стратегическо отношение района на сраженията в Нормандия.
- Хитлер не е уведомен за десанта
до обед на 6 юни, а Ромел е в Германия. В своя щаб той се връща вечерта на 6 юни, а към това време съюзниците имат плацдарм на брега. В това е и голямата грешка на Ромел, а седмица по-късно съюзниците прехвърлят на континента 326 000 души, 5400 самолета и 104 000 тона бойна техника.Вследствие на господството на САЩ и Англия във въздуха, недостига на гориво и разрушените железопътни пътища и мостове, немското командване особено трудно прехвърля в района на бойните действия нови сили. Това става през нощта по околни железопътни пътища, в резултат на което скоростта на движение към фронта е 50 км в денонощие. Германия воюва на два фронта. Нейното военно поражение е неизбежно.На 17 юни 1944 г. се провежда среща на Хитлер с Ромел, на която фюрерът отхвърля искането да се евакуира полуостров Котантен с цел да се съкрати линията на фронта. Той не приема мисълта, че оперативен пробив в немската отбрана ще доведе до катастрофа.Хитлер вярва, че реактивните изтребители „МЕ-262“, безпилотният самолет снаряд „Фау-1“ и ракетата „Фау-2“ ще внесат обрат във войната. Месец но-късно Ромел е тежко ранен. Така
- съдбата попречва Ромел
да участва в покушението срещу Хитлер на 20 юли, но слага край на живота си с ампули с цианкалий.В своята книга - „Ден „Д“. 6.06.1944 г.“, американският историк Стивън Амброуз пише: „Немците загубиха четири години за строителството на Атлантическия вал. Те изразходваха хиляди тонове бетон и желязо. Те изкопаха хиляди километри траншеи. Заложиха милиони мини и изградиха хиляди километри телени заграждения. Те построиха десетки хиляди брегови заграждения. Това беше велик инженерен подвиг, който поглъща огромно количество материали, човешки ресурси и строителни мощности на Германия в Западна Европа. Тъй като не е имал дълбочина, втора защитна линия, то след преодоляването му той става безполезен. „Атлантическият вал“ трябва да се счита за една от великите грешки на военната история“.Днес, 78-години по-късно, десантната операция в Нормандия е ярка звезда във военната теория и практика. Тя слага началото на края на нацистка Германия и доказва правотата на думите на Наполеон: „Войната – това е анахронизъм. Някога победите ще се постигат без оръдия и щикове".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
