- Земеделието е био, страната има само 8 пилота, последна въвежда телевизията
- Парите от туризъм отиват за образование, то е напълно безплатно
На 22 юли 2021 г. България зарадва екзотичното кралство Бутан, което се намира между Китай и Индия. Страната ни изпрати 172 500 дози от ваксината на AstraZeneca срещу коронавируса.Решението за дарение бе взето, за да се избегне унищожаването на количества с изтичащ срок на годност. Към ваксината на AstraZeneca у нас има по-слаб интерес и наличните количества са големи.Новината фокусира погледа на българите върху Бутан. Какво не знаем за кралството на щастието?
Кралство Бутан е малка държава в югоизточна Азия, разположена между Китай на север и оградена от Индия от другите три страни. Със своята територия от 38 394 км2 и население от около 770 000 души Друк-Юл (Страната на дракона), както се самонарича Бутан е една от най-малките по население и територия държави в този части на най-населения континент. Смята се, че името Бутан е образувано от тибетските думи "Бод"(Тибет) и "анта"(край) - тоест "Краят на Тибет". По данни на археолозите територията на страната е населена още през второто хилядолетие преди Христа. За съжаление за историята на държавата се знаят само няколко епизода, като голяма част от тях се преплитат с различни легенди и религиозни предания. Това е така, защото в началото на ХIХ век
изгаря най-голямата библиотека
в тогавашната столица Пунакха.Будизмът прониква в страната през тт век, а кралят на Тибет Сонгцен Гампо през VII век построява два манастира, които съществуват и до днес и са основни средища за религиозните поклонници. При управлението на цар Ландарма в Тибет през IХ век, който забранява будизма, много монаси намират убежище в Бутан. През ХVII век тибетският монах Нгаванг Намгял става крал на страната, като успява да я обедини и построява множество дзонги. Това са малки укрепени крепости, способни да устоят на обсада и нападения. След смъртта на краля страната се потапя в нескончаеми граждански войни продължили почти 200 години. Чак през 1907 г. Уген Вангчук успява да обедини и укрепи Бутан и да постави началото на нова династия, която управлява и в наши дни.През 1910 г. кралят сключва договор с Великобритания, която по това време е определящият фактор в региона, като признава сюзеренни отношения в замяна на пълна автономия и невмешателство на Обединеното кралство във вътрешните работи на страната. От това време започва и периодът на изолация на страната от външния свят, но тази изолация позволява на Бутан да избегне участие в двете предстоящи световни войни.След обявяването на индийската независимост през 1947 г. Бутан също става независима държава, но поради самоналожената си изолация дълго време
неправилно се възприема от света като индийски доминион
Китайското нахлуване в Тибет през 50-те години на миналия век принуждава третия крал Джигме Дорджи Вангчук да сключи пакт с Индия за защита на държавата срещу китайските домогвания. И до ден днешен безопасността на Бутан се гарантира от индийски войски. Чак през 1971 г. страната става член на ООН и започва да се отваря към света. Четвъртият крал Джигме Синге Вангчук, седнал на трона през 1972 г., предприема редица реформи и в Бутан започват да се допускат макар и ограничено туристи и журналисти. Започва да развива инфраструктурата, строейки пътища прокарвайки електричество, телефонни и радиовръзки. През 1998 г. сам провежда политически реформи, като предава изпълнителната власт в ръцете на министерски кабинет, като обезпечава ротацията и сменяемостта на висшите държавни чиновници. Чак през 2002 г. кралят разрешава телевизията и в държавата се създава първият тв канал. През 2006 г. четвъртия крал се отрича от престола в полза на сина си Джигме Кхесар Намгяла. Образованият в Масачузетс и Оксфорд млад крал (роден през 1980 г.) продължава делото на баща си да отваря постепенно страната към външния свят. Придобитите научни степени в областта на международните отношения и философията позволяват на монарха да подпише голям подробен договор с Индия, регулиращ всички видове отношения. Така новият документ заменя подписаното през 1947 г. почти васално съглашение.През 2004 г. в Бутан сезабранява продажбата и употребата на тютюнв търговските обекти. Цигари може да се внасят само за лична употреба, но се облагат с 10% мито. Икономиката на страната е съставена основно от селско стопанство, дърводобив, туризъм и енергетика, която в последните години се развива с бързи темпове чрез строителството на водни електроцентрали, разположени по склоновете на планините и е основно експортно перо. Основен потребител е Индия. Селското стопанство се характеризира с това, че в страната цялата селскостопанска продукция е "био". В Бутан е забранено използването на изкуствени торове и други химически продукти. Местната парична единица е "нгултрум", който е вързан към индийската рупия, която също е законно платежно средство в кралството. До 2006 г. в страната е имало само един вестник, излизащ два пъти седмично на трите официални езика - местният Дзонг-ке, английски и непалски. През същата година е пуснат първият частен вестник "Бутан Таймс", а през 2008 г. и първият всекидневник "Бутан Дейли".Средното образование в страната е безплатно, като
край училищата са създадени интернати
тъй като голяма част от селищата са разпръснати на отделни махали в планините. Най-добрите ученици продължават образованието си в престижни висши учебни заведения по цял свят на държавна издръжка.През 2008 г. в кралството са проведени първите избори за 47-местен парламен
т. Изкуствено са създадени две партии - официалната Партия на хармонията и Народно-демократична. Първите са роялисти, а вторите се ръководят от чичото на краля. Разликата между роялистите и демократите се изразява в това, че тримата депутати демократи са по-монархически настроени, отколкото роялистите. В интерес на истината, предложението на краля парламентът да може да го отстранява с две трети от гласовете е прието след неколкократно настояване. Но, това са особеностите на бутанския преход.Друг интересен факт е, че в кралството не разглежда Брутния Вътрешен Продукт(БВП) като мерило за икономическо развитие, а Брутно Национално Щастие (БНЩ). Последното се разглежда като ключово за икономиката, която трябва да се съгласува с будистките духовни ценности. Въпреки че за чужденеца това изглежда странно, правителството се отнася съвсем прагматично към БНЩ и провежда множество научни конференции, на които са присъствали даже и нобелови лауреати по икономика, с цел разработка на методи на съчетаване и измерване на Брутното Национално Щастие с икономическата ситуация в страната.
В Бутан почти не съществува корупция
По този показател кралството се нарежда между страни като Сингапур, Хонконг и ОАЕ.Туризмът в момента е третото основно перо в икономиката на страната. И ако, в миналото чужденец е можело да посети Бутан само по покана на кралското семейство и през 1974 г. в страната са влезли едва 287 туристи, то днес положението е съвсем различно. Отваряйки кралството за чужденци, правителството осъзнало, че пришълците могат да влияят неблагоприятно или направо да разрушат природата и самобитната култура на народа и затова поставило туристическият поток под строг контрол, като в крайна сметка се насочили към по-платежоспособните (респективно по-образовани) гости. Понастоящем за посещение в държавата е необходима виза, а също така и договор с местен туроператор. Престоят се заплаща предварително и в зависимост от сезона варира в границите 200 - 250 щатски долара на ден. В цената е включен екскурзовод с транспорт между забележителности и хотели, настаняване, и три хранения на ден. Част от тези пари отиват в специален фонд за подпомагане на местното образование. Единственото летище в държавата е Паро и на него
кацат само самолетите на местната авиокомпания
като едва 8 пилоти са сертифицирани да кацат и излитат оттам.За чужденците местната кухня няма да се стори много необичайна - основни храни са леща, ориз и зеленчуци с пилешко или телешко месо. Лютият пипер обаче е на почит. Интересен е фактът че будизмът като основна религия проповядва че нито едно живо същество не бива да бъде наранявано или убито и затова убиването на животни е забранено в държавата. Но, от друга страна потреблението на месо на човек от населението в Бутан е едно от най-високите в тази част на азиатския континент. Затова месните магазини се зареждат редовно от държави като Индия и Тайланд.Друга особеност на кралството е своеобразният местен дрескод, който не само се насърчава от властите, но и законодателно се налага. "Дриглам Намжа" са официалните правила за поведение и етикет в Бутан, съгласно които жителите на страната трябва да носят традиционни дрехи и церемониални шалове, а също и да изучават националния език дзонг-ке в училищата. За жените това са блузите вонджу, а отгоре им кира - правоъгълно парче плат което се увива около тялото. За мъжете официалната дреха е гхо - тежък халат, който се привързва с колан, така че отпред да се образува джоб. При посещения в храм или висши учреждения се слага и шал през лявото рамо.
Цветът им указва ранга в обществото
на приносителят им: жълт - крал или семейството му, оранжев - министър, червен - висш чиновник и т.н. до белият предназначен за обикновените хора. Забравянето на шала или неносенето на традиционните дрехи води до глоба, а в може и до затвор.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
