Гара Келети е като малък Вавилон, поразен от ураган
Хегешалом е последна спирка преди бленуваните Австрия и Германия
Отдалеч величествената сграда на гара Келети в Будапеща с нищо не издава, че погледът на целия свят е вперен в нея. Единствено двата телевизионни микробуса със сателитна връзка за преки включвания намекват, че се случва нещо, което може да произведе новина. По-разсеяните обаче не биха им обърнали внимание. Приближиш ли се до гарата и най-вече като слезеш в подлеза й, действителността е съвсем друга.
Подлезът на гара Келети наподобява място, през което е минал ураган и в момента се възстановява от природното бедствие. Купища с дрехи, дарени от унгарци за бежанците, са струпани на няколко места, като доброволци полагат усилия, за да въведат някакъв ред. Пунктове за вода и храна има навсякъде. В един ъгъл има безплатен безжичен интернет, както и място за зареждане на мобилни телефони. На друго място мъже извършват молитвата си. Дюшеци и спални чували се въргалят навсякъде.
Жени кърмят, деца играят футбол
а клекнали мъже обсъждат Бог знае какво. Всички бежанци чакат влака, който ще ги изведе от страната.
Перонът, от който тръгват влаковете с имигранти, е отцепен от полицията. Опашка от неколкостотин души се извива пред органите на реда. Напрежение обаче няма. Повечето бежанци стискат билетите в ръката си, макар че изобщо нямат представа дали там, накъдето са тръгнали, ще бъде по-добре. "От Афганистан сме. Първо отиваме към Виена, а след това сигурно ще продължим към Германия", каза с усмивка момиче от многолюдна фамилия.
"Днес е спокойно, защото вървят влакове. Ако бяхте дошли преди няколко дни, когато бяха спрели композициите, беше лудница. Бежанците бяха нервни, защото освен да лежат и чакат, нямаха какво друго да правят. А и никой не им даваше никаква информация", обясни ми Кинга от неправителствената организация "Humanitarian aid". Всъщност влаковете за бежанците не ги водят директно до бленуваните Австрия и Германия. Те ги отвеждат до Хегешалом, град на австрийската граница, откъдето трябва да продължат до целта си.
Опашката на гарата е цветна. Хората са
с различен цвят на кожата и идват откъде ли не
Сомалийци, афганистанци, сирийци, пакистанци, иранци и иракчани стискат билета за новия си живот. Всеки е избягал от своето нещастие с надеждата, че може да познае и щастието на другия край на света. Общото между тези хора е, че не знаят накъде са тръгнали и не говорят никакъв език освен родния си. По-разговорливите и тези, които знаят няколко думи на английски, обаче смятат, че в Германия и Австрия ги очакват с отворени обятия и са сигурни, че занапред ще живеят в тези страни.
Навсякъде в подлеза на Келети има разпечатани листовки на арабски и персийски с полезна информация за бежанците как да потърсят правна и друга помощ в бундесрепубликата. "Сигурен съм, че ще намеря работа в Германия", казва наперено 17-годишен афганистанец, който с удоволствие позира за снимка с билет в ръка.
Поне 5000 бежанци отпътуваха само онзи ден от гара Келети към границата с Австрия.
10 влака бяха натоварени с чужденци
Поне още толкова хора останаха в подлеза на гарата да чакат своя ред.
"С една сирийка станах по-близка тези дни. Преди да се разделим, ме попита как е цялото ми име и ме откри във Фейсбук. Замина в понеделник и вече имам съобщение от нея", казва с вълнение доброволката Кинга. "Добре съм, в Мюнхен съм, свободна съм", гласи съобщението на момичето.
Куклен театър
край коловоза
Доброволци са направили транзитен лагер с детски кът
Куклен театър накара няколко десетки деца на бежанци да се усмихнат на гара Нюгети в Будапеща. Кукли в ярки цветове забавляваха малчуганите на импровизирана сцена, само на метри от транзитния бежански център. Преводач от английски на арабски помагаше на децата да разберат историята, но се забавляваха дори и тези, които нищо не разбираха. "Вероятно за първи път присъстват на подобно нещо", подшушна един от доброволците на "Baptist aid", която е инициатор на кукления театър. Организацията се стреми да измисля различни забавления за децата от бежанските семейства, като иска по този начин да им помогне да оцелеят психически от стреса, предизвикан от дългото пътуване и съпровождащите го трудности. Доброволците са направили за децата креативен кът, където малките могат да рисуват, майсторят и редят пъзели. "Те никога няма да забравят какво им се е случило. Това е голяма трагедия, която ще остане като травма, но мисля, че за възрастните е още по-трудно. Децата са по-гъвкави", каза един от доброволците.
На гара Нюгети, където пристигат влаковете от Сегед, създадената в началото на юни заради наплива от чужденци неправителствена организация "Migrant aid" е разположила транзитна зона за бежанци. Мястото наподобява импровизиран лагер. "Когато пристига бежанец, без значение дали е сам или със семейството си, получава нашата помощ. Раздаваме дрехи, храна. Тук могат да си измият зъбите, да вземат душ и да посетят лекар, ако имат нужда. Организираме транзитни автобуси, с които транспортираме бежанците до границата с Австрия. 100 души на час минават оттук. Повечето са от Сирия, Бангладеш, Пакистан, Афганистан", уточни координаторката Ивет.
"Мир и любов". Такова е посланието на "Migrant aid". Доброволците добавят, че са при бежанците, за да направят всичко възможно да улеснят пребиваването им в Унгария и да им помогнат да стигнат колкото може по-бързо до желаната им дестинация. "Трябва да се грижим един за друг, защото живеем в един свят. А и редно е да се научим да живеем заедно", казва с усмивка Моника, която е преводачката на доброволците.
Фотограф снима
мечтите им
Какви са мечтите на бежанците и как си представят по-добрия живот? Отговорите на тези въпроси се захванал да търси по нетрадиционен начин унгарският фотограф Габор Касо в подлеза на гара Келети в Будапеща. Сред купищата дрехи и пунктовете за храна той е направил импровизирано фотостудио, като на една колона е опънал голям лист бял картон. На него всеки може да нарисува или пък да облече в думи своята мечта или представата си за по-добър живот. "Всъщност това е тяхното послание към света. След като го напишат, аз ги снимам. Имам намерение след известно време да издам снимките в албум и да го пусна в интернет", казва Габор.
"Свобода за Сирия!" и "Освободете Палестина!" - това са най-честите послания на търсещите закрила на гарата в Будапеща. "Първоначално подхождат предпазливо, защото не са свикнали някой да им дава свобода да изразят какво мислят и какво искат. С мен има и доброволци, които говорят езика им, което улеснява комуникацията", добавя фотографът. Мнозина рисуват на картона къщи, цветя и балони. "Ние сме едно цяло", е написал някой, предпочел да не научим името му.
И аз бягах, но от комунистите
През 82-ра в САЩ смятаха само Живков и Чаушеску за диктатори
Защо смятат сирийците за по-нуждаещи се от иракчаните, пита се д-р Еде Пелер
- Д-р Пелер, с особено вълнение наблюдавате чужденците на гара Келети. На какво се дължи този интерес?
- Тук съм, защото и аз съм бивш бежанец. Избягах от Унгария в САЩ през 1982 г., но като се замисля, трябваше да го направя по-рано. Имаше големи политически проблеми по онова време. Върнах се преди 15 г., тъй като майка ми загуби зрението си и трябваше да се грижа за нея. Напълно съм наясно в момента с това, което изпитват и зная какво им се върти в главата. Не ме интересува какво мисли за тези хора унгарското правителство, а и което и да е правителство по света. Зная единствено, че хората на тази опашка за влака имат проблеми.
- Сигурен ли сте, че всичко ви е ясно?
- Не. Не разбирам защо толкова много народ напуска родните си страни. Ако бяха един, двама, стотина, хиляда или пет хиляди - добре. Когато милиони хора напускат родните си места и то не една, а няколко държави, има нещо, което не е наред. Така че, блъскам си главата, но не мога да проумея какво се случва точно.
- Намирате ли някакви сходни моменти с времето, когато вие сте бил бежанец?
- По онова време в Америка имаше много малко унгарци. Румънците и българите бяха много повече и то защото властите в САЩ разсъждаваха по следния начин: "Тодор Живков и Николае Чаушеску са ужасни диктатори. Янош Кадар обаче е добър човек". Тогава американците смятаха, че в Полша и Унгария има свобода, но не беше такъв случаят.
Днес положението е същото. Само националностите са различни. Смятат сирийците за по-нуждаещи се от останалите, а има хора от Ирак, Иран, Афганистан. След като отидат в Германия и Австрия, тези хора ще бъдат подложени на селекция. Тогава ще им се каже: "Ти си бежанец, а ти не си. Ти имаш отказ, а ти имаш положителен отговор". В този момент те ще се върнат тук и ще има проблеми.
- Какво искате да кажете на тези хора, макар че е трудно, тъй като малцина разбират и говорят английски?
- Невинаги са нужни думи. Тук съм от солидарност и да им вдъхна кураж. Зная къде са и какво усещат в този момент. Но те трябват да бягат, защото имат проблем.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
