52 млн. евро дневно са загубите от терористичната заплаха
От 10 дни в Брюксел вече нищо не е същото. Седмица след атентатите в Париж белгийската столица осъмна с максимална тревога за терористична заплаха, която в продължение на няколко дни парализира града. От петък тя бе понижена с една степен, макар че облаците на опасността не са се разсеяли. Въпреки че това не е първата антитерористична операция в страната, обхватът и мерките на тази са без прецедент. Какво преживява сърцето на Европа? Как се промени градът, който привлича целогодишно туристи от цял свят, и чувстват ли се в безопасност обитателите му? "Стандарт" потърси отговорите на място.
Че в Брюксел нещо не е наред, се усеща още на "Гар дю Миди". На южната гара, където пристигат и заминават влаковете от Париж, Лондон, Амстердам, Люксембург и Кьолн, гъмжи от служители на реда. И пиле не може да прехвърчи незабелязано от зоркото око на полицаи, военни, служители по сигурността, които не само всяват респект с присъствието си.
"Изтрийте снимките, които направихте. Нямате право да снимате лицата на полицаи и военни. Излагате живота ни на опасност", каза без шега един полицай, забелязал ме въпреки уменията ми за дискретно правене на снимки. Униформеният не се трогна нито от журналистическата ми карта, нито пък от аргументите ми и не ме остави на мира,
докато не изтрих всички направени на гарата снимки
Така ме посрещна Брюксел, който по-късно установих, че няма общо с града, който добре познавам. А белгиецът, когото срещнах половин час след това, ме приветства с: "Добре дошъл в Белгия, където опасността е навсякъде".
В петък, след като официално тревогата беше обявена за по-слаба, фламандският в. "Де Стандаард" излезе със заглавие на първата си страница "Намалиха степента на тревога, но никой не каза защо". Положението по улиците на Брюксел също не даде отговор на въпроса. Центърът на града остана блокиран. Бронираните машини "Динго II" пред голяма част от сградите продължиха да са в бойна готовност, а броят на военните патрули и останалите служители на реда надвишаваше в пъти този на обикновените хора. Градският транспорт и до днес не е предпочитано средство за придвижване, а пред забележителностите на града туристите се броят на пръсти.
Манекен Пис едва ли е бил по-самотен
"И ние не сме виждали града по този начин. Не мога да отрека, че съм дошла със свито сърце на работа. Плаша се, като се замисля какво може още да стане", призна със сериозно изражение една от служителките на бюрото за туристическа информация, намиращо се на "Гранд плас".
"Напрегнато е. Предчувствам, че ще се случи нещо още тази седмица. Мисля, че въпросът е не дали ще има атентат, а къде и кога той ще стане факт в Брюксел", признава угрижено Курт ван Дам, който се занимава с авторско право. "Терористичните нападения тук не са невъзможни", смята и журналистът Жан-Себастиен Льофебвре. Мнението им се споделя и от 60 на сто от белгийците, които обявяват, че не се чувстват в безопасност и атентатите са въпрос на време, съобщи в събота вечер телевизия "Ер Те Ел", като цитира направено в последните дни проучване. Местните и чуждестранните журналисти, които са навсякъде в белгийската столица, имат същите очаквания. "До Коледа терористите със сигурност ще ударят". Така пък смята белгийски полицай, помолил за анонимност. "Миналата неделя бяхме вдигнати накрак заради
3 автомобила, натъпкани с експлозиви, които пътуваха от Франция
към Белгия", уточни той, хвърляйки светлина върху съобщенията от миналата седмица за осуетени атентати в Брюксел, като добави, че според него терористите ще изчакат малко.
Въведените мерки за сигурност промениха напълно живота в белгийската столица. "Заради заплахата оставям децата си пред училище. Поемат ги учители, а аз нямам право да прекрача прага", разказва Жулия Глински, която работи в Европейския парламент. "Спряхме да ползваме градския транспорт. Движим се с велосипеди, тъй като задръстванията са нетърпими, а освен това е опасно", призна пък французинът Еруан Мартен, който също работи в европейските институции. Градският транспорт не се движеше 4 дни, а от миналата сряда метрото работи от 6 до 22, като не всички входове и изходи са отворени. "Хората предпочитат да стоят по домовете си, защото се страхуват", увери журналистката Клер Бертелеми.
Ресторантите в центъра, в които обикновено се чака за места, безспорно преживяват най-трудния си момент. "Със сигурност белгийската икономика ще претърпи големи загуби", убеден е Еруан Мартен. "В нашия ресторант е нужна резервация дори на обяд. А
сега виждате, че са заети едва две маси
потвърди сервитьорката в "Brussels Burgers", намиращ се на пъпа на Брюксел. Икономическото телевизионно предаване "Де фрие маркт" оцени загубите от терористичната заплаха в Брюксел на 52 милиона дневно. 535 брюкселски компании обявиха служителите си за временно безработни, за което трябва да получат обезщетения, заради форсмажорните обстоятелства, съобщи министърът на труда Крис Пеетерс.
Досега в Белгия терористични нападения не е имало. Всички подобни намерения са били убивани в зародиш. Белгийците, които по принцип вярват на службите си за сигурност, се надяват все пак и този път да не се запознаят с жестокостта на терора. В последната седмица обаче мнозина от тях си припомниха една белгийска поговорка, която гласи: "Ангелите вярват в Дявола само когато им сложат рога".
Филип Муро управлява 20 г., купува си любовта на мароканците
Кмет покровителства
джихада в Моленбек
Две от 20-те джамии в общината промиват мозъци за "Ислямска държава"
Да отидеш в Моленбек, особено когато Брюксел е изложен на терористична опасност, си е чист авантюризъм, граничещ с лудост. Осъзнах го едва след като възрастен мъж започна да ме кълне на френски с арабски акцент, предизвиквайки вниманието на намиращите се наблизо младежи. "Разкарай се оттук!", извика той и започна да плюе, докато на прибежки успях да вляза в станцията на метрото "Конт де Фландр".
В Моленбек нищо не започва от днес. Това заявяват единодушно и негови обитатели, и негови наблюдатели, и органите на реда. За случващото се на това място, което всъщност е отделна община с кмет, имащ равни права с управниците на останалите 18 в регион Брюксел, заслуга има един белгийски политик. Името му е Филип Муро, който от 1992 до 2012 г. е кмет на Моленбек-Сен Жан, както е цялото име на общината. "Муро е женен за мароканка, в което няма нищо лошо. Проблемът е, че в продължение на
20 г. беше сляп за всичко, което се случва
в общината. Него го интересуваха единствено гласовете на обитателите", казва запознат с положението отблизо. "Той буквално си купуваше вота на мароканците. Сега има наглостта да каже, че са виновни тези, които са в момента на власт. Да не забравяме, че мрежата "Шариат за Белгия" бе създадена по негово време", добавя от своя страна жена с молба да не съобщавам името й. За да си гарантира подкрепата на гласоподавателите, Муро прибягва до действия, нетипични за западното общество. "Сигнали за трафик на наркотици и непозволена дейност в джамиите са подавани още преди 15 г. Кметът обаче не искаше полицията да се занимава с това. А и
за да избегне вълнения и бунтове
предпочиташе да казва на органите на реда да не се занимават с района", разказва полицай, работел дълги години в района.
Липсата на контрол в продължение на две десетилетия води до това, с което се свързва Моленбек днес. Там има около двайсетина джамии, като в две от тях се проповядва ислям, който праща в редиците на "Ислямска държава". Следите от всяко терористично нападение водят до там. Общината произвежда най-много джихадисти на глава от населението в Европа, продажбата на наркотици цъфти, а престъпленията са ежедневие.
20-годишните
мразят Белгия
Внуците на имигрантите, дошли да работят в мините, са лесна плячка за радикалите
Подобно на Париж, основната грешка на Брюксел бе това, че допусна да се оформят имигрантски гета. Това започва да се чува в Белгия все по-често, макар че не е новина, но досега мнозина избягваха да говорят направо, за да не бъдат обвинени в расизъм. До неотдавна вратата на Белгия беше отворена широко, като се прилагаше и политиката за събиране на семейства. По силата й с един мароканец например в кралството се установяваха още минимум 5, които се заселваха в бедните и изолирани райони.
Първата имигрантска вълна в Белгия е през 50-те години, когато испанци и итлианци пристигат, за да работят в мините. Десетилетие по-късно идват турци, а в края на 60-те години кралството решава да покани мароканци, тъй като първите имигранти отказват да са миньори. "Така привлякохме десетки хиляди бербери от Мароко, които бяха много бедни. С първите имигранти нямаше проблеми. Те дойдоха да работят", единодушни са белгийците. И тъй като интеграционната политика по онова време е много либерална, почти всеки, готов да се труди, получава право да получи и националност.
Второто поколение говори френски и холандски, защото е родено в Белгия и ходи на училище, но тъй като родителите им не знаят езика, не могат да упражняват пълен контрол върху тях. Живеещо с комплексите на своите родители обаче, второто поколение се опитва да се реализира, макар не много успешно. Децата на имигрантите правят опити да надскочат мама и татко. Най-големият проблем идва от третото поколение, което сега е на 20 г. и масово се присъединява към "Ислямска държава". В Белгия ги наричат "Загубеното поколение", което е израснало на улицата и няма никакъв шанс за реализация поради безработица и куп други причини. И докато при бащите и дядовците им има някакво уважение към държавата, която ги е приела и им е дала възможност, то при младите няма нищо друго освен гняв. Тъй като са натрупали фрустрацията на три поколения, имат пропуски в образованието и са уязвими, те се превръщат в лесна плячка за ислямистите, които ги чакат навсякъде.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
