Рибари молят бога със слонска глава Ганеша за богат улов
Хотелите на юг се множат заради наплива от туристи, на изток все още е райски кът
Няма нищо по-хубаво от лошото време. Името на романа на Богомил Райнов се върти в главата ми, докато пътувам към Бали. България е скована от януарски студ, а на острова, който се намира на юг от екватора - е лято. Но през лятото там е дъждовният сезон. Вали всеки ден. Понякога дъждът само освежава въздуха от тежката тропическа жега. Друг път се изсипват истински порои. Ако нямаш къде да се скриеш, по-добре влез в океана. Иначе живакът през деня си стои около 30 - 35 градуса, само дето е много влажно и много, много зелено. Друг плюс е, че туристите са по-малко. А това е шанс да се види как наистина живеят балийците извън напудрената страна, която описват в туристическите проспекти.
Магистрала, мангрови гори и мола-мола
Тръгваме към Амед - курортно място в източно Бали, което се препоръчва за гмуркане.
Пътят е през Нуса Дуа на изток по внушителната магистрала, която прекосява залива Беноа и свързва южната част на острова със столицата Денпасар и летището. Аутобанът, издигнат върху виадукти над морето, е гордостта на Бали. Лично премиерът на Индонезия е дошъл да го открие през септември 2013 г. Дълъг е 12,7 км, струва 220 млн. долара и е построен само за година и половина! Гледката е зашеметяваща, отсреща са мангровите гори, които самият Кристиано Роналдо е идвал да брани срещу идеята за застрояване, която включва дори писта за Формула 1. Вижда се близкият остров Пенида, малцината му жители живеят без удобствата на цивилизацията като ток и вода и се препитават от ферми за водорасли. А любителите на гмуркането търсят край него двуметровата риба мола-мола.
За преминаването по Bali Mandara Toll Road се плащат такси - 10 000 рупии за автомобил и 4000 - за скутер. Шофирането по шосето обаче е истинско удоволствие - не само заради гледката, но и защото е единственото място, където няма задръствания.
След като свърши магистралата, влизаме в обичайната лудница на пътя. Лавина от мотоциклети, които изскачат от всякъде, карат и по тротоара и се разминават на косъм с колите и камионите по тесните улици. Местните подкарват скутери още от десетгодишни и са виртуози в шофирането. Превозват целите си семейства барабар с бебетата и децата, както и огромни товари. И това е най-бързият и лесен начин за придвижване сред гъмжилото от превозни средства.
След Санур трафикът намалява. Наближаваме планината. Пътят е тесен, вие се сред кокосови палми и бананови дръвчета. Терасовидните оризища са избуяли в пронизващ очите зелен цвят. Подминаваме пазари, на които се продават непознати плодове, хиндуистки храмове, забранени за друговерци, крайпътни варунги, в които може да похапнеш вкусна индонезийска, виетнамска, китайска или балинийска храна. Плетени кафези с бойни петли са наредени покрай шосето. Държат ги нарочно край пътя, за да свикнат с шума и да не се плашат от виковете на тълпата, когато ги пуснат в битка. В почти всяка бакалия се продава бензин в бутилки от водка "Абсолют" - ако закъсаш, няма нужда да търсиш бензиностанция. Движим се бавно заради камиончетата, които пъплят по шосето. На един от тях има надпис: "Любов, работа, хармония" - основните ценности на хиндуизма. Камионите пътуват към пристанището Паданг беи, откъдето ще се качат на ферибота, за да закарат стоката си към съседните острови. Най-големият от тях е Ломбок. Казват, че не отстъпва на Бали по прекрасни плажове, а цените били значително по-ниски. Туристите обаче са много по-малко. Плашели ги местните хора, които не били никак дружелюбни към чужденците.
Пътуваме право към черните дъждовни облаци, забулващи върховете на вулкана пред нас. Това е Агунг /Велик/, висок цели 3142 метра. Сега е покрит със зеленина и изглежда безобиден. Между дърветата обаче има голи участъци, осеяни с огромни черни долмени, които напомнят за яростта и силата му. За последно Агунг е изригвал през март 1963 г.
Дъждът ни застига след Алмапудра - единствения по-голям град по пътя. По шосето се образуват мехури от водата, която обилно се лее от небето. Хората със скутерите слагат дъждобрани и продължават пътя си.
СНИМКИ от Бали разгледайте в нашата ГАЛЕРИЯ
В Амед пеят и се гмуркат
На изток пътят се вие покрай Балинийско море над малки заливчета. След повече от три часа пътуване влизаме в Амед. От двете страни на шосето се гушат китни хотелчета и къщи за гости с чудни имена - "Синята луна", "Ганеша", "Трима братя", "Добра карма". "Wa-wa, we-we" е място, където не само ще похапнеш вкусно и ще слушаш жива музика, но и можеш да попееш - уа-уа, йе-ее! Изглежда е популярно сред гостите тук, защото се е клонирало - има "Wa-wa, we-we" I, II, и дори III!
Дъждът продължава да вали, но вече не е проливен. През шосето текат реки, в които играят деца. Спретнати ученици с униформи се прибират от училище, яхнали скутери. Пред малки къщички с една стая седят жени. Скоро ще се приберат мъжете. Те са прекарали деня на седенки върху дървени платформи край пътя, около които обикалят мързеливо кучета и кокошки. Бистрят клюките, обсъждат чий петел ще спечели предстоящите борби и гледат как животът тече покрай тях. А вечер купуват от жените на рибарите по една риба, която закачват на дръжката на скутера - вечеря за семейството.
В Амед хората са много по-бедни отколкото в гъстонаселената южна част на острова. Тук няма разглезени богати туристи, които харчат купища пари за удоволствия. Не се печели от луксозни вили, наемани от чужденците срещу все по-високи суми. Чужденците, които идват в Амед, са по-особена порода. Те не търсят купона, а предпочитат да се гмуркат, да ловят риба, да се наслаждават на спокойствието. За разлика от Семиняк и Кута, където австралийците не излизат от баровете, а китайците харчат като за световно, в Амед преобладават умерените французи. Няма дискотеки и клубове, а уютни ресторантчета, които предлагат три вида порции - нормални, за много гладни и за гмуркачи.
През дъждовния сезон туристите в Амед се броят на пръсти. Хотелчетата са почти празни и ние имаме много възможности за избор, а и всяка цена лесно може да бъде свалена.
Спираме се на Kawi Karma - /Велика карма/. Петте вили със сламени покриви са почти в края на Амед, собственост са на балинийско семейство. Обзаведени са с красиви дърворезбовани мебели. На табелата отпред пише, че наблизо има потънал японски кораб. Балинийско море с цвят на старо сребро се е опънало на двайсетина метра пред вратата. За разлика от океана тук вълните кротко мъркат като котенца. Водата е по-топла от въздуха - сигурно е над 35 градуса. Плажът е от гладки черни вулканични камъни, каквито използват в салоните за масаж. На брега са наредени стотици рибарски лодки. Зад къщичките се извисява тучно зелен връх, над който се носят тъмни дъждовни облаци. Небето над морето обаче розовее.
Притъмнява и храсталаците около вилата се огласяват от звуци - невероятни, непознати, стряскащи. Летящи жаби прескачат през верандата, гущери геко надават своя зов. Раците се прибират в дупките си, подобни на къртичини, които са пред вратата ни. А комарите са изгладнели като вълци. Спреят против насекоми е задължителен за дъждовния сезон на Бали също като лосиона с UV защита за плажа. Защото някои от хапещите гадове са опасни - разпознават се по жълтите точици, предупреждават местните. Ужилването им може да ти докара денги - заболяване, не толкова опасно като маларията, но може да те прати в болница.
СНИМКИ от Бали разгледайте в нашата ГАЛЕРИЯ
Замразено махи вместо прясна скумрия
Време е за вечеря. "Имате ли риба", питаме в ресторанта. "Да, махи-махи, но е от три дни във фризера", казва татуираният мускулест мъжага с навита над плочките на корема фланелка. Той върти кръчмата и комплекса с няколко авери. Учудваме се, че предлагат замразена риба, защото морето е на 20 метра, а рибарите всеки ден вадят улов. "Ако искате прясна скумрия, купете си от жените на пътя", ни съветва мъжът. Идеята не е особено примамлива, защото рибата е стояла цял ден на жегата. Примиряваме се с махито. Приготвят го задушено в бананови листа. Макар и замразено, не може да се сравни с никоя риба, която се продава в магазините по нашите ширини.
На следващата сутрин ставам в 6 часа, за да хвана изгрева. Рибарите вече са в морето. След половин час на плажа започват да пристигат жени и деца, които се подготвят да посрещнат улова. Към 7,30 часа слънцето вече прижуря, а първите лодки се връщат към брега. Засилват се и с ряз паркират върху камъните. Свалят големи зелени чували, навиват мрежите, прибират такъмите. Помощниците от брега се включват в дружното издърпване на лодката. Но къде е рибата? Към 10 часа една от жените се отправя към импровизирания бивак зад плажа с леген върху главата, който е само наполовина пълен с изкрящи сребърни риби. Изглежда, денят не е бил особено добър за рибарите от Амед.
Колко струва една риба, питам жената. 1000 рупии, ми отговаря тя, като ме гледа изпитателно дали ще се хвана на въдицата да платя цената за туристи. /В края на януари един долар се разменяше срещу 12 500-12 800 рупии в чейнджбюрата в южната част на Бали/.
Така и не намерихме ресторант, в който да предлагат прясно уловената скумрия. Може би я мислеха за прекалено тривиална или пък твърде евтина, за да я сервират на гостите. Готвеха ни по-засукани видове - барамунди, тон, сьомга. В една от кръчмите дори имаше марлин - рибата, с която се бори старецът на Хемингуей.
Виното по-скъпо от масажа
На Бали може да похапнеш изключително вкусно за малко пари. Но алкохолът е скъп. Местната бира "Бинтанг", която е съвсем прилична, струва около 3-4 долара. А виното е по-скъпо от прочутия балийски масаж - около 15 долара е най-евтиното местно производство в магазина, а вносните са от 20-30 долара нагоре. Така че ако прибавиш тези екстри, цената на вечерята скача доста над нивото по родните ресторанти. Алкохолът, който е лукс за местните, ще стане недостъпен и за много от по-бедните туристи, ако се приеме забраната за продажбата на бира в малките бакалии. Намерение на властта, което предизвиква брожения сред търговците.
На Бали са евтини три неща - услугите, бензинът и морската храна. Всичко друго бърка сериозно в джоба, обобщава Мартин, който от няколко години живее на острова. Семейният бюджет се вдига и заради растящите наеми. Тук чужденци нямат право да притежават земя, но могат да си наемат жилище за 20-30 години. Имало случаи и на сделки "завинаги", но когато става въпрос за суми над милион долара. Лесните пари от готовите на всичко богати чужденци, които искат да живеят в балийския рай, са заразили острова с болестта "презастрояване". В южната част нови луксозни вили и хотели никнат като гъби. Там, където до вчера е имало оризище, днес вече се издига туристически комплекс. Кога ли пълзящият бетон ще стигне източната част и почти девствените север и северозапад? Чудя се какво ли ще видя следващия път, когато отида на острова.
СНИМКИ от Бали разгледайте в нашата ГАЛЕРИЯ
Подводно приключение край потънал кораб
Време е да видим потъналия японски кораб. Оборудваме се с шнорхел и плавници. Отломките не са нищо особено - няколко парчета желязо. Но те са послужили за арматура, около която се е образувала цяла колония от корали. Край тях плуват приказно оцветени риби. Сякаш съм потопила главата си в аквариум. Рзпознавам скаларии, които съм отглеждала като малка вкъщи, както и яркосини, фосфоресциращи, стрелкащи се бързо рибки. Има и по-големи екземпляри - тъмносиви с червена лента около врата. Още по-едри, черни, ме гледат с очи като топчета. Между камъните се стрелка змия - прилича на въже с жълти ивици. Чувала съм, че морските змии са много отровни. Но точно тази не била опасна, ставала за ядене, а децата си играели с нея, успокояват ме по-късно рибарите. Внезапно водата помътнява и гледката изчезва. Появяват се снежинки като на развален телевизор. Някъде в морето има буря или вали и мътилката е дошла до тук, обясняват опитни гмуркачи. "Това не се случва през сухия сезон. Тогава погледът стига до 20 метра дълбочина и наистина можеш да видиш невероятни неща. Но през дъждовния сезон е друго. Може внезапно да излязат вълни, течения. Лошата видимост и непредвидимостта на морето е причина за малкото на брой записвания за гмуркане", обяснява инструкторът Маду.
Пуджа и волска опашка
В 18,15 часа слънцето залязва и гласовитият хор на незнайни същества отново запява. Но тази вечер се чува още нещо - протяжно монотонно пеене, съпроводено от звън на гамелан /ударен инструмент, подобен на ксилофон/. В селото има религиозна церемония. Поканили са свещеници, за да измолят от боговете по-добър улов. Статуите на Ганеша са украсени с венци от цветя. Богът със слонска глава, който язди мишка, е сред най-любимите и почитани от хиндуистите. Молят го да премахне пречките и да донесе късмет.
Край светилищата в къщите е поставена пуджа - малки кошнички от бананови листа, в които има ориз, цветя и запалена ароматна пръчица. Това е всекидневен дар за благодарност, благоденствие и защита. Хиндуисти са над 85% от хората на острова. Макар че Индонезия е мюсюлманска страна, ислямът се изповядва от много малко балийци. Хиндуизмът им обаче си има своите особености. Като например в отношението към кравата, която е свещена за тази религия и в Индия я оставят да прави каквото си иска. На Бали обаче да хапнеш телешко не е забранено. Един от специалитетите на индонезийската кухня, който се предлага на острова, е супа от волска опашка. Невероятно вкусна.
В Амед пеенето и звънът на гамелана продължават до късно през нощта. В 4 сутринта мъжете отново се качват на лодките и отплават в морето, за да гонят рибата. Няколко часа по-късно легените на жените са препълнени с бляскава сребриста скумрия.
Ганеша е дал благословията си.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
