Ако се замогнеш, първо даряваш божествата, а после себе си
Тук празнуват, когато изпращат душата, защото вече чакат нейното завръщане
Сива Бауа притежава стотици декари от най-скъпата земя на остров Бали. Негови са терените край плажа в Семиняк и Берава бийч, на които са построени хотели, барове, ресторанти. Собственик е и на парцелите край най-големия булевард "Сънсет роуд", където има магазини и офиси. Притежава фирма за чистота, в която са наети десетки служители. Богаташ, който може да живее безгрижно до края на дните си.
Но Гендок, както го наричат хората, работи като градинар. Всеки ден той облича зелената униформа, слага гумени ботуши. Полива тревата с маркуч, подрязва храстите и мете фасовете и нападалите листа на улицата пред култовата дискотека Кудета. Получава и заплата - 2 млн. рупии /около 150 долара/. Събира дребни монети в пластмасова чашка. Не притежава телефон. Никой не го кара да живее така. Изборът си е лично негов. Може би изработва добрата си карма.
Наричат Бали Острова на хилядата храма. Но дали са 1000, 10 000 или 20 000 - едва ли някой е преброил. Макар че е част от най-голямата мюсюлманска страна - Индонезия с 250 млн. жители, над 90% от хората в Бали са индуисти. Светилища има във всяко село, на всяка улица, а в домовете често са по 2-3. Направени от вулканичен камък, охранявани от баронги - добри демони, завити в плат на чернобели квадрати /символ на ин и ян/, пазени от златистожълти чадъри. Може хората да са бедни и да нямат какво да ядат, но на боговете всяка сутрин поднасят дар /пуджа/ - плетена кошничка от палмово листо, в която има цветя, ориз, бисквита. Палят ароматни пръчици, благодарят и се молят за благоденствие. Ако някой от съседите на улицата се сдобие с пари, той няма да ги похарчи за дома си, а за храма. Цели фамилии живеят в малки къщички от 1-2 стаи. Но позлатените орнаменти и украсите на светилищата са знак, че в местния банджар /общност, комуна/, живеят заможни хора.
В Бали рядко минава седмица без религиозни празници. През февруари са най-големите - Галунган /празнува се 10 дни, хората вярват, че тогава боговете слизат на земята/ и Колинган, през март е Ниепи - денят на тишината. Има празник на животните, на растенията. Дори новите технологии са влезли в религиозния календар - с празника на желязото. "Тогава отдаваме почит на колата, мотопеда, на работните инструменти", обяснява туристическият гид Маде.
Индуистите вярват в универсалната душа - Брахман. И че кръгът на раждането и прераждането е затворен от карма.
Балийците много се гордеят, че са запазили вярата си от нашествието на исляма. На острова през 11 век дори потърсило убежище кралското семейство Маджапахит от съседния остров Ява. За да скрепи съюза, балийският крал Удаяна се оженил за принцеса Махендрадата.
Явайците донесли своя бит и обичаи. Смята се, че сега на Бали живеят няколко различни етноса, а индуизмът, който изповядват, доста се различава от този в Индия. "Боговете ни са същите, но церемониите и обичаите - различни", внася яснота Маде.
Балийците вярват, че боговете живеят в планините, а моретата са пълни със зли демони. Затова голяма част от местните, дори и рибарите, не могат да плуват. И се чудят на западните туристи, които идват на острова заради плажовете и къпането в океана. Наричат белите чужденци, живеещи на острова, "боле". Думата не е обидна, но първоначалното й значение, почти забравено, означава вид бял хипопотам, който постоянно кисне във водата.
Тръгвам към планината, за да търся тайната на балийския бит и душевност. Напускаме богатия туристически юг и се отправяме към сърцето на острова с формата на риба. Макар и нов, пътят е тесен и труден. Селцата стават все по-бедни, деца и кучета играят в разхвърляни дворове сред простряно пране. Крайпътните кръчми /варунги/ и бензиностанциите изчезват, по сергии край шосето се продава само джакфрут - нещо като картоф, голям колкото пъпеш, с бодлива кора, който расте на дърво. Местните го наричат нанка.
Време за бизнес, време за черна магия
В ранния неделен следобед хората са се събрали на шосето за поредната церемония. Всички са облечени в красиви традиционни дрехи, носят на главите си цветни кошници с плодове и благоухания, наоколо са подредени украси от палмови листа. Седнали са, а свещеници в бели дрехи шепнат молитви. Празнуват пълнолуние. Присъстват само жени. А къде са мъжете? "Жените са по-вещи в ритуалите, затова празникът е тяхна грижа", обяснява с усмивка Маде. Твърде вероятно е в това време силният пол да се е отдал на любимото си занимание - забранените залагания на боеве с петли, казват други познавачи на балийските нрави.
"Денят на пълната Луна е добър за всякакви начинания, свързани с дома, с бизнеса, със семейството. С каквото и да се захванеш, ще получиш благословение", обяснява Маде. Но балийците отдават почит и на тъмната Луна. "Тогава е време да се учи черна магия", допълва нашият гид без капка страхопочитание, сякаш говори за времето. И уточнява, че това знание е отредено за лечителите. Само с докосване на ръката те могат да разберат дали си болен от естествена болест, или ти е направена черна магия. И знаят как да я развалят. "Също като онзи лечител, при когото отиде Джулия Робъртс във филма "Яж, моли се и обичай", обяснява Маде, за да го разберат "болетата".
Ганеша - премахващ пречките
Една легенда разказва, че веднъж Луната се присмяла на бога със слонска глава - Ганеша, заради лакомията и огромния му корем. Ганеша се ядосал и я изгонил от Вселената. Хората обаче започнали да тъгуват и да се молят за завръщането на Луната. Дори бащата на Ганеша - Шива, се заел да го омилостивява. След като и Луната помолила за прошка, Ганеша променил своето проклятие. И обявил, че нощното светило ще бъде невидимо един ден от месеца, отчасти видимо през останалата част от него и само в един ден ще му бъде позволено да се покаже в целия си блясък.
Ганеша е един от любимите богове в Бали. Наричат го бога, който премахва пречки. Негова статуя има във всеки дом, украсяват го с гирлянди от цветя, поднасят му дарове. Вероятно на него е кръстен един от най-старите храмове в Бали - Гоа Гаджа /Пещерата на слона/, който се намира близо до град Убуд. Два пъти в годината там се провеждат религиозни церемонии, през останалото време е на разположение на туристите. Гоа Гаджа е един от малкото, може би и единственият, в който чужденци могат да влязат във вътрешността.
Както навсякъде, и тук на паркинга е пълно с туристически автобуси. Преобладават групите от Китай, които в последните години са станали номер 1 по посещения на острова. Задължително е да си сложиш саронг - парче плат, което се увива около кръста и се носи при религиозни церемонии. Ако нямаш, на входа, където продават билети, ще ти дадат.
Слизаме надолу по стълбите сред гората от хибискуси, джакфрут, диви ананаси, бананови храсти и коледни звезди, големи колкото дървета. На площадката има много фрагменти от статуи и камъни, запазени след земетресението, срутило храма. Той съществува поне от хилядолетие, но може и да е по-стар. Според една от легендите, пещерата е издълбана от палеца на великан. В самия масив на скалата е изсечен барелеф на добър демон с ококорени кръгли очи. Входът е отворената паст на чудовището. Местните вярват, че то изяжда мрачните мисли.
Фалосът носи късмет
Влизаме в тъмното тясно Т-образно пространство. В западната страна има статуя на четирирък Ганеша. Местните хора, пък и туристите, не пропускат да му оставят подаръци и да поискат да им разреши проблемите.
От другата страна на обща поставка са подредени три фалоса - лингами. Лингамът е символ на Шива, а трите вероятно символизират триединството /тримурти/ - Брахма, Вишну и Шива - Създателя, Пазителя и Разрушителя. Завити са в платове с цветовете на тримата богове - червен, черен и бял. На стените са издълбани 15 сводести ниши. Високи са не повече от 60-70 см и тесни около две педи. В тях са медитирали отшелниците, живели тук, обяснява гидът.
Навън в ниша също има статуя на Ганеша. От лявата му страна е баща му Шива, който държи свещения бик Нанди, а отдясно - демон пазител. Както и линга-йони - древен символ на мъжкото и женското начало, който се отъждествяват с Шива и неговата съпруга - вселенската богиня майка Парвати.
Лингамът е на особена почит за индуистите. Докосването му носи късмет. Затова, да подариш като сувенир отварачка за бира във формата на фалос, каквито се продават по всички туристически места на острова, не е перверзна закачка, а най-доброжелателно пожелание.
Спускаме се още надолу по стълбата сред джунглата. Там, насред реката лежи огромен камък, на който личи барелеф на Буда. Разцепен и обрасъл с мъхове. Какво се е случило през вековете, защо Буда е изхвърлен и какво още крие Гоа Гаджа? Археологически разкопки тук е имало в средата на 50-те години на миналия век, но е разучен само горния пласт. Със сигурност свещеното място крие още много тайни.
Лечебният извор
Недалеч от Гоа Гаджа е Пура Тирта Емпул - храмът, построен при свещения извор Тампак Сиринг. Според легендата, водата бликнала, след като Вишну ударил земята с чадъра си, за да помогне на добрия крал Удаяна в битката му със злия магьосник Маяденава, който се опитал да отрови войниците му. Те обаче пили от целебната вода и оздравяли.
Сега балийците вярват, че който пие от извора, ще бъде излекуван от всички болести, а душата му ще се пречисти от греховете.
На хълма над храма има резиденция на президента. Построена е от първия държавен глава на Индонезия Сукарно /1947-1967/, който помага на страната за извоюването на независимостта от Холандия. Говори се, че правел оргии в резиденцията с момичета, които били събирани от съседните села. А балийците били обидени, защото осквернявал храма и религията им. Сукарно е свален след преврат от генералите му, а президент става един от тях -Сухарто /1967-1998/. Той започва гонения на комунистите от режима на предшественика си. Тогава само на Бали за една година са избити над 100 000 души. Политическото разчистване е свързано с изземване на земи, като Сухарто изселва цели села и придобива нивите им. По-късно е обявен от "Трансперънси интернешънъл" за най-корумпирания политик в света. Смята се, че по време на управлението му семейството му е придобило между 15 и 35 млрд. долара. Сега синът му - Тони Сухарто, е един от най-богатите хора в света.
Влизаме през портата на Тирта Емпул, пазена от статуи на богове и демони. Хората първо се молят, после влизат в къпалните направо с дрехите, където водата е до кръста. От 12 чучура се излива свещената течност. Всички се поливат, докато шепнат молитви. Три момичета с европейски черти са най-усърдни. В транс те се поливат и пият от чучурите. Извън басейна на площадка хората медитират.
Балийците вярват, че водата е медиум, който пренася божественото благословение върху поклонниците. Че тя има силата да изчиства ума, тялото и душата от лошия късмет и тъмната енергия. Затова изворите и реките са свещени.
Молитва за прераждане
Докато се поливаме със свещената вода, в двора на храма се провежда религиозна церемония. Хората, облечени в празнични дрехи, са седнали са в молитва, а свещеник извършва ритуал. Всички са усмихнати. Това е церемония по инкарнация /влизане в плът, прераждане/, обяснява ми Маде. Близките се молят душата на техния роднина скоро да се прероди в нов човек, може би дори дете от семейството.
Ритуалът за инкарнация се извършва няколко месеца след кремацията на тялото, обяснява Маде. Балийците първо погребват мъртвите си, после ги изравят и ги изгарят на клади, които се издигат на определени места в селищата или в двора на храмовете. Те не оплакват починалите. Защото не се разделят с тях. Душата на умрелия отива в Универсума, с който живите са в постоянна връзка. После се връща в ново тяло. Ако човекът е посял добри семена, в новия живот ще жъне добри плодове. Индуистите вярват, че за добра карма са нужни три неща - добри мисли, добри думи и добри дела.
Това е принцип, който всеки се стреми да спазва.
За мистериите на Бали - четете следващия петък
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
