Прозрачните асансьори към върха разкриват изумителна гледка
Няма да е прекалено, ако кажа, че Париж е и ще си остане градът на любовта. Мястото, където стотици двойки годишно си казват заветното „да”. Там, където на кръстопът са срещат хора от всички култури и народности. Най-подходящото време за посещение на столицата на любовта е март, април и май. Така ще избегнете суграшицата през зимата и морната жега през лятото. Не, че не Париж не е вълнуващ и през другите месеци от годината, но през пролетта ще усетите любовта на града още по-силно. А и през този сезон не се усеща естествената миризма от Сена.
Но ако ще ходите в Париж, трябва да сте внимавате да не се влюбите прекалено в града. Защото ако го сторите, на тръгване със сигурност ще тъгувате.
-------------------
Пристигаме в Париж в делничен ден. Летище Шарл Де Гол е едно от най-големите в Европа и трябва да бъдете особено внимателни, когато излизате от него, защото има вероятност да се изгубите. За пътуването към града ще ви трябват 10 евро, ако ползвате влакчето. За такси са нужни поне 50 евро.
Метростанциите на Париж не могат да се сравнят със софийските, които са нови, излъскани и чисти. Подгответе се за миризмата в парижкото метро, както и за факта, че в него често влизат хора, за които е очевадно, че се нуждаят от средства за поддържането на елементарна хигиена. Те молят пътниците за някой и друг петак и разказват истории за несретния си живот.
В метрото не се говори на английски, станциите не се обявяват, всеки трябва сам да следи спирките. Английска реч в града няма да чуете, освен от туристи.
Хотелите в Париж са скъпички за българския джоб, но ако не сте претенциозни, може да отседнете в хостел.
Не вярвайте на хората, които твърдят, че градът е мръсен и пълен с бездомници и просяци. Не е така. По чистота Париж може да се сравни с германския Хамбург и белгийския Брюксел. Напълно европейски град, в който на пръв поглед няма и помен от несигурност, бежанска вълна и размириците на „жълтите жилетки”.
Всеки турист, дошъл за първи път в Париж, задължително тръгва към Айфеловата кула. Посещението ми съвпадна с нейната 130-годишнина, която бе отбелязана на 31 март.
Издигащата се на 324 метра над френската столица „Желязна дама“ – както я наричат французите, е проектирана от парижкия инженер
Густав Айфел като входна арка на Световното изложение в Париж през 1889 г.
Любопитен щрих е, че видни френски културни дейци, сред които писателите Ги дьо Мопасан и Виктор Юго, събират подписка за забрана на вдигането на постройката. Смятат я за безполезна и грозна. Нарекли се „Комитет от триста“ - по един член за всеки метър от кулата, и рисували апокалиптични картини как тя се накланя и пада върху Лувъра или Нотр Дам. След като Айфеловата кула вече е факт, Виктор Юго всеки ден пие кафето си на или под нея, защото това е единственото място, от което не може да я вижда.
Днес пред голямото здание има множество млади мъже, продаващи малки айфелови кулички, ключодържатели и други сувенири. Можете да купите 10 кулички за 5 евро. Търговците не са по-нагли от всички останали свои колеги по света.
На входа минавате през металодетектори и полицейска проверка, която е подобна на тази по летищата. Спокойствието на града е гарантирано от жандармерия и военни, които се разхождат с калашници.
Кулата има три нива, достъпни за посетители, а входният билет е 19 евро. Изкачването до първите две става по стълбище или с асансьор. Стълбището до първото ниво, както и това до второто, има над 300 стъпала. До най-високия етаж може да се стигне само с асансьор. Той е напълно прозрачен и разкрива изумителна гледка към целия град.
От Айфеловата кула няма как да паднете, защото е обезопасена с метална ограда. Интересен факт е, че при построяването й преди 130 г. няма нито един загинал. Кулата е подсилена там, където трябва, олекотена е с 1340 тона, а витото стълбище на третия етаж е заменено с такова на прави отсечки. Изискванията за сигурност са осъвременени.
За изкачването е нужно търпение, тъй като на опашката понякога се нареждат над 150 души.
На втория етаж на кулата има кафене. На третия може да изпиете чаша шампанско за 15 евро или да се освежите с безалкохолно за 5 евро. Да, скъпичко е, но все пак това е Айфеловата кула.
За вятъра няма да се притеснявате, защото той не влияе особено - дори най-силните въздушни течения я отклоняват най-много с 12 cм. От нагряването на слънцето обаче металът се разширява и може да има отклонение до 18 cм. Но пък ще получите хубав тен, и то само за ден.
Иначе в целия град ще виждате произведението на Густав Айфел и не само, защото е огромно, но и защото то присъства в произведенията на много артисти. Жорж Сьора рисува кулата през 1888 г., по-късно го правят и Раул Дюфи, и Марк Шагал.
Отношението на писателите е различно. Докато Леон Блуа критикува „жалкия електрически стълб“, Гийом Аполинер сравнява кулата с египетските обелиски и я призовава в стихосбирката си "Алкохоли": „Овчарко, кула на Айфел, стадо мостове блее в сутринта“.
По света има много нейни копия и имитации. Най-висока е Токийската кула (Tōkyō tawā) - 333 метра. В Лас Вегас копието е наполовина по-ниско. Други имитации могат да се видят в Прага, в Блакпул (Blackpool Tower - (Великобритания), в Лион на хълма Фурвиер, също и в Париж, Тексас.
И макар да звучи много тривиално, заслужава си човек да посети едно от чудесата на света. И дори и да не е влюбен, да си подари няколко часа на върха на Париж.
1. Айфеловата кула е най-посещаваният паметник в света. Годишно тук идват около 7 млн. туристи.
2. С първоначална височина от 312 м, съоръжението остава най-високата конструкция в света до 1930 г., когато от първото място я сваля Крайслер Билдинг в Ню Йорк.
3. Без да се отчитат поставените върху конструкциите антени, Айфеловата кула и днес е втора по височина във Франция след завършения през 2004 г. Виадукт Мийо.
4. На върха има радиоантена, която през Втората световна война е прихващала съобщения от германското разузнаване. Височината й става 327 м на 8 март 2011 г. с поставянето на предавател за цифрова телевизия.
5. Изграждането е отнело 2 г., 2 месеца и 5 дни, в него са участвали между 300 и 450 работници.
6. Айфеловата кула е пребоядисвана 18 пъти, като в началото е била червена, по-късно жълта и кафява. При всяко пребоядисване свалят 15 т ерозирала боя и се нанасят 60 тона нова.
7. През 1983 г. на втория етаж отваря врати ресторант „Жул Верн“, в който се правят средно по две предложения за брак на ден.
8. През 1985 г. Айфеловата кула започва да осветява нощното небе над Париж със сложна система от прожектори. Атракцията се превръщат във вдъхновение и за други градове.
9. Асансьорите се смазват всеки ден с говежда мазнина.
10. Точно под върха Густав Айфел си построил таен апартамент. Там се събирал със свои приятели учени, които извършвали експерименти в малка лаборатория. Днес апартаментът е отворен за посетители. Вътре восъчните фигури на Айфел и дъщеря му посрещат американския учен Томас Едисън.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
