Европейската аристокрация се събуди от летния си сън и се сети за териториалните си претенции
Изстрелите в Сараево превърнаха за часове кротките бюргери в яростни шовинисти
Днес се навършват 100 г. от началото на Първата световна война. На Запад все още я наричат "Голямата", или "Великата" война. Именно нея, а не Втората световна, независимо от далеч по-големите жертви и разрушения, която тя причини. На пръв поглед тази "Велика война" ни изглежда твърде избледняла на фона на днешния ден. Но пламналият на 1 август 1914 г. световен пожар предопредели цялата история на ХХ век. А отделни "въгленчета" тлеят и днес, което с особена сила важи за Източна Европа, Балканите и България.
През тази седмица в. "Стандарт" ще ви припомни защо и как започна Първата световна, ще се опита да надникне в тайните ходове на дипломацията, да покаже кошмара на големите сражения, да почете главните актьори в кървавата драма и да посочи мястото на България в нея. И не последно място, да сложи на дневен ред уроците, които "Великата война" ни даде, и век по-късно изглежда сме забравили.
Започващото лято на 1914 г. е покрило със свежа зеленина Стария континент. Европейската аристокрация или отмаря в именията си, или се лекува от мними и истински болести в модните минерални курорти на Виши, Баден-Баден или Карлсабад (плажовете и голите тела са все още табу). Между летните смокинги на мъжете често се мяркат и кителите на офицери от всички европейски армии. Никой дори не мисли за война, след като Балканската криза е вече отшумяла. Кайзер Вилхелм е тръгнал с яхтата си да прекара белите нощи край любимите си норвежки фиорди. В Санкт Петербург чиновниците от Външно се занимават с такива дреболии, като митническите тарифи с Персия, както тогава все още се нарича Иран, разширяване на руското участие в турския дълг и проблемите на току-що отделилата се от Китай Монголия. А селяните от всички страни се готвят да приберат очертаващата се нечувана реколта. И изведнъж... "Убиха нашия Фердинанд!", съобщава новината г-жа Мюлерова на своя наемател - добрия войник Швейк. За застреляния австро-унгарски престолонаследник, най-вече
известен с това, че е изобретил автомобилните чистачки
никой не съжалява. Според очевидци, дори чичо му, престарелият император Франц-Йосиф, измърморил: "Веднъж и сърбите да свършат нещо свястно!". Ерцхерцог Франц-Фердинанд е погребан като частно лице и никой от близките му дори не стъпва на церемонията. Но все пак престолонаследникът си е престолонаследник. Виена не може да остави атентата без последствия. А следите на отекналите на 28 юни 1914 г. в Сараево изстрели водят към Белград. Убиецът Гаврило Принцип и съратниците му са членове на националистическата организация "Млада Босна", която пък е поделение на сръбската ултранационалистическа организация "Черната ръка", чийто шеф е самият началник на сръбското контраразузнаване подполковник Драгутин Димитриевич. А за него във Виена са осведомени, че от своя страна пък е човек на Санкт Петербург. Поне така са смятали тогава. Както и днес някои яростно търсят непременно и директно руски пръст в свалянето на малайзийския боинг. Явно
и след 100 г. някои неща си остават едни и същи
Днес, разбира се, никой не вярва в руски пръст в атентата срещу Франц-Фердинанд. Русия още не е завършила своята военна програма, особено що се отнася до сухопътните си сили. По ирония на съдбата е планирано тя да завърши през 1917 г.
Германия обаче е готова. Готова, по думите на началник-щаба на нейната армия Хелмут фон Молтке: "До последното копче на куртката на последния войник". Планът за водене на война е изготвен още през 1905 г. от вече покойния Алфред фон Шлифен. Но Русия не може да изостави Сърбия да стане де факто протекторат на Хабсбургите, какъвто е смисълът на австроунгарския ултиматум. Дори кайзер Вилхелм възкликва по този повод: "Браво, не очаквах такава решителност от виенчани!". Тази решителност за водене на война у самия Вилхелм бързо се изпарява, когато става ясно, че Англия няма да остане безучастна, а Италия и Румъния - напротив, ще останат неутрални, въпреки че формално са членове на Централния съюз
Но вече е късно
Веднъж задвижен, механизмът от протестни ноти, ултиматуми и мобилизации ражда първия опит на Европа за колективно самоубийство.
Точно преди 100 г. - на 28 юли 1914 г., от днешния белградски квартал Земун, разположен на австроунграския тогава бряг на Дунав, гръмва първото оръдие на войната, която ще стане Първа световна. В следващите няколко дни двата отдавна съперничещи си блока - "Сърдечното" съглашение между Англия, Франция и Русия и Централния съюз между Германия и Австро-Унгария, ще са се вкопчили в гигантската схватка, продължила повече от 4 г. Вярно е, че още тогава в Германия се говори за липса на жизнено пространство и Берлин иска преразпределение на колониите. Че Англия ревниво следи за нарастването на кайзеровия флот. Че Франция иска да си върне заграбените от Германия през 1871 г. Елзас и Лотарингия. За граничещите понякога с параноя национални "въжделения" на балканските народи да не говорим. И все пак, историци, социолози и народопсихолози и до ден днешен не са съвсем наясно как добродушните европейски бюргери, патриархални селяни и интелектуалците космополити в един ден се превръщат в яростни шовинисти. Военните бюра направо са
обсадени от тълпите, желаещи да се бият
за Бога, Краля (респективно императора, царя) и Отечеството. В Русия войната дори е наречена "Втора отечествена" - по аналогия на тази срещу Наполеон от 1812 г. И ако Бог наистина съществува, то през август 1914 г. е бил силно разколебан кого точно да подкрепи. Сигурно затова войната свършва за Рождество, както през август 1914 г. обещават на войниците. Само че не през същата година, а чак през 1918 г.
"Пистолетът" Белгия тласка Лондон към фронта
В пропагандата на Централните сили като главен подпалвач на войната яростно е заклеймяван британският външен министър сър Едуард Грей. Разбира се, на пропаганда не бива да се вярва на 100%, особено пък по време на война. И, все пак, някои от ходове на първия британски дипломат дават известно основание за подобни твърдения. Грей е наистина убеден, че сблъсъкът между Антантата и Централния съюз е неизбежен. А и от Париж и Санкт Петербург колегите му Теофил Делкасе и Сергей Сазонов непрекъснато му напомнят, че очакват Англия да изпълни съюзническите си задължения в случай на война. В правителството на Негово величество обаче има твърде много привърженици на мира. За неутралитет са 11 министри и само премиерът Аскуит, военният министър Холден и, разбира се, неукротимият Уинстън Чърчил, тогава военноморски министър. Грей дори плаши, че ще си хвърли оставката, ако кабинетът се изкаже за неутралитет.
На помощ му идват тромавите и брутални ходове на германската дипломация. На 29 юли 1914 г. германският външен министър Бетман-Холвег обещава на английския посланик в Берлин, лорд Гошен, че ако Англия остане неутрална в назряващия конфликт, Германия гарантира неприкосновеността на белгийските и френски граници след войната. Грей приготвя рязък отговор, наричайки предложението "неприемливо и безчестно". А на 31 юли той самият пита Париж и Берлин дали ще зачитат белгийския неутралитет. Френският му колега Делкасе веднага дава най-категоричен положителен отговор, докато Бетман-Холвег "бяга по тъча", като отново поставя въпроса за английския неутралитет в замяна на белгийския суверенитет.
Министрите пацифисти обаче все по-силно притискат Едуард Грей. И на 1 август той самият предлага на германския посланик в Лондон Лихновски да се обсъди следният вариант - Англия и Франция остават неутрални, ако немците не атакуват Белгия. Това е истинско предателство спрямо Русия и в Берлин ликуват. Твърде рано.
Първо, френският посланик в Лондон, Пол Камбон, научил за това предложение, без всякакви дипломатически задръжки, разяснява на Грей, че на Англия й се пише лошо след войната, все едно кой ще победи. А междувременно Германия е обявила война не само на Русия и на Франция, но и връчва ултиматума на Белгия да пропусне германските войски. Брюксел го отхвърля и иска помощ от Лондон. Грей е с развързани ръце. Белгийският неутралитет е важен елемент от геополитическата стратегия на Англия от векове. Всеки що-годе образован англичанин знае думите на Наполеон, че "който владее Белгия, държи зареден пистолет, насочен в тялото на Англия". На 3 август парламентът гласува с болшевишко единодушие "за" война с Германия - решението е подкрепено дори от ирландските депутати.
В следващите дни война на Германия обявяват и британските доминиони - Канада, Австралия, Нова Зеландия, Южна Африка. И войната става наистина световна.
Дипломати плачат на раздяла
Прието е у нас да се смята, че между руснаци и немци съществува едва ли не смъртна омраза. Мнение, подхранвано от безбройните филми за Втората световна война. Тогава сигурно е било вярно, но през 1914 г. нещата не стоят съвсем така. Особено що се отнася до дипломатите, чиято работа по принцип е да правят всичко възможно, за да запазят мира. И най-тежкият момент в тяхната кариера е, когато трябва да обявят война от името на своите правителства. Ето как се разделят тогава външният министър на Русия, Сергей Сазонов, и немският посланик в Санкт Петербург Фридрих Пурталес.
В 19 часа на 1 август 1914 г. Пурталес със зачервени очи и тресяща се бяла брадичка, се явява при министър Сазонов и го пита дали Русия има намерение да отмени обявената предния ден мобилизация. Сазонов отговаря отрицателно. Немецът повтаря въпроса си и получава същия отговор. Все по-развълнуваният Пурталес вади от джоба си сгънат документ и за трети път пита. "Аз не мога да ви дам друг отговор", за трети път повтаря и Сазонов. Тогава, с разтреперяна ръка Пурталес, му връчва нотата, с която Германия обявява война на Русия. Или по-точно, две ноти, защото кайзеровият външен министър Бетман-Холвег е изпратил два варианта за обявяване на война, в зависимост от руския отговор - в Берлин, все едно вече са решили да водят война...
"На вас ще падне проклятието на народите!", възкликва Сазонов. "Ние защитаваме нашата чест", отговаря германският посланик. "Вашата чест няма значение. Но има и Божи съд. "Вярно е", промълвява Пурталес, и шепнейки: "Съд Божи, съд Божи" и, преплитайки крака, отива до прозореца и се разплаква: "Ето как свърши моята мисия!". Сазонов също не издържа, разплаква се и прегръща посланика. На раздялата си казват довиждане, но знаят, че никога повече няма да се видят. Въпреки че не са толкова стари - немският дипломат е на 60 г., а руският министър - на 51. Но и двамата знаят, че е станало нещо катастрофално и невъзвратимо.
Кайзер Вилхелм II омайва императора, че ще притисне Виена
Николай II забавя с 2 дни мобилизацията
Немският план "Шлифен" предвижда бърз разгром на Франция, после поход след Русия
Стратегическият план на Германия за водене на войната, известен като план "Шлифен", се основава на светкавично разгромяване на Франция, след което германската армия ще се хвърли срещу Русия, на която са й нужни 40 дни, за да мобилизира и съсредоточи войските си. Затова, след като на 28 юли 1914 г. Австро-Унгария е обявила война на Сърбия, германската дипломация прави всичко възможно, за да забави руските военни приготовления. Кайзер Вилхелм II изпраща на цар Николай II телеграма, в която му обещава да притисне Виена. На следващия ден немският посланик в Санкт Петербург Пурталес посещава външния министър Сазонов и му показва телеграма от Берлин с искане Русия да не обявява мобилизация, защото и Германия ще бъде принудена да обяви такава, а това може да доведе до всеобща война.
Руснаците обаче не се хващат на въдицата
и на същия ден, 29 юли, по настояване на шефа на генералния щаб Янушкевич царят подписва указ за обща мобилизация. Остават буквално броени минути преди телеграфите на военното министерство да започнат да предават до военните окръзи заповедта, когато в последния момент се получава нареждане на Николай II предаването на указа да се преустанови. Той е получил нова телеграма от Берлин, в която кайзерът го уверява, че ще направи всичко възможно да се постигне споразумение между Русия и Австро-Унгария относно Сърбия.
Сазонов, Янушкевич и военният министър Сухомлинов са крайно притеснени от всичко това. Те с основание се страхуват, че Германия ще изпревари Русия в разгръщането на армиите си. На 30 юли сутринта те се срещат и решават да убедят царя в неизбежността на общата мобилизация, а за да не се губи време, опитват да свършат това по телефона. Императорът въобще не иска да разговаря по темата, но накрая се съгласява да приеме в 15 часа Сазонов. Той се договаря с генерал Янушкевич, че, ако успее да предупреди царя, ще му телефонира веднага, а той на свой ред ще даде съответната заповед за обявяването на мобилизацията. "След това аз ще напусна дома си
ще си счупя телефона
изобщо ще направя така, че никой да не може да ме намери и да отмени отново указа!", обещава генералът.
След едночасови увещания, че войната е неизбежна, Николай отстъпва - според съвременниците, той обикновено се е съгласявал с този, с когото говори последен. Сазонов звъни на Янушкевич и произнася само три думи: "Може да счупите телефона си!". В 17 ч апаратите на централната телеграфна станция на столицата разпращат указа. Но два дни са загубени.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
