Турция отвърна на "арменския геноцид", който упорито отрича, на фона на признаването му открито или с половин уста от двете страни на Атлантика, с мащабно честване на друга 100-годишнина - тази на епичната битка при Чанаккале по време на Първата световна война. Анкара реши да изтегли с ден по-рано мемориалните събития, за да съвпаднат с почитането на паметта на над 1,5 млн. арменци, избити в Османската империя точно преди век.
Преди век хиляди войници от Австралийско-новозеландския армейски корпус (ANZAC) на Британската империя започват десант на тесните плажове на полуострова в Егейско море, контролиращ достъпа до проливите Дарданели, Истанбул и Черно море. Операцията на Антантата остава в историята като една от най-кръвопролитните - в нея загиват над 130 000 души. В една от малкото победи на Османската империя във войната, войските на Високата порта, командвани от германски офицери, отблъскват съюзниците и спират настъплението им към днешен Истанбул. Успехът на османците, дали 87 000 жертви, е последван от 8-месечно противостоене в окопите. През ноември 1918 г. съюзниците все пак преминават през Дарданелите и превземат Истанбул, без да дадат нито една жертва.
Турция обаче отбелязва удържаната победа под друго име - Войната за Чанаккале. Анкара има и още една причина за това - в сраженията участва и създателят на модерна Турция - Мустафа Кемал Ататюрк.
Макар силите на Антантата да са включвали британци, ирландци, французи, индийци, гурки и канадци, Галиполи се свързва изключително с австралийците и новозеландците. Районът традиционно е посещаван от потомци на падналите поданици на британската корона, а 25 април, известен като ANZAC Day, е най-големият ден на памет в Австралия и Нова Зеландия. Там загиват 8700 австралийски и 2800 новозеландски войници.
Ето защо не е за учудване, че в мащабните чествания на Галиполи, чийто домакин е турският президент Реджеп Ердоган, участват премиерите на Австралия Тони Абът и на Нова Зеландия Джон Кей. В Турция пристигна и британският принц Чарлз и по-малкият му син Хари. Най-малко 21 държавни глави се очакваха на церемонията.
Ватикана реши да не изпраща представител от посолството, а обяснението бе, че "кардиналът има здравословен проблем". Наскоро папа Франциск определи като "геноцид" масовото избиване на арменци през 1915 г., а Анкара отвърна с отзоваване на посланика си в Светия престол.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
