Злополуката с подводницата "Курск" през 2000 година била предизвикана от конфликт с подводница на НАТО.
Това разкри пенсионираният руски адмирал Вячеслав Попов, който е бил командващ на съветския Северен флот, когато " Курск " експлодира и потъна. Изказването в несъгласие с официалното заключение, че най-тежкият морски случай в постсъветската история на Русия е бил резултат от дефектно торпедо, съобщи БТА. Адмирал Попов отправи обвинявания в оповестено през днешния ден изявление. В него той споделя , че натовска подводница несъзнателно се ударила в " Курск ", до момента в който я следяла отблизо отстояние . Попов сподели за държавната телевизия РИА "Новости" , че западната подводница също била повредена при мощната детонация и изпратила сигнал за злополучие от региона . Адмиралът не сподели коя е била натовската подводница и призна, че няма доказателства, с които да подкрепи твърденията си.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отказа да разяснява казаното от Попов и напомни, че официалното следствие е заключило, че злополуката е била предизвикана от експлодирало гориво, изтекло от дефектирало торпедо. Попов, който беше обвинен за мудната си и неадекватна реакция на злополуката в качеството му на командващ Северния флот, и преди е приказвал за конфликт, провокирал злополуката , само че настоящето му изказване е по-директно и по-подробно. Съобщения в руски медии споменаваха за две американски и една английска подводница, които били видяни в региона , покрай съветските морски учения в Баренцово море, когато стана злополуката с "Курск ".
"Курск " потъна на 12 август 2000 година след две мощни детонации. Повечето от 118-те души екипаж загинаха. 23 души от екипажа успяха да избягат в задния отсек и там чакаха помощ. Обърканото командване на съветския флот изгуби часове, преди да стартира търсене , а управляващите отказаха оферти за западна помощ и настойчиво изпращаха съветски мини подводници, които направиха няколко безуспешни опити да се скачат с спешния люк на " Курск. Седмица след това Русия най-сетне извика норвежки водолази. Само за броени часове те отвориха люка, но към този момент бе прекалено късно за спасяване на коготом и да е. След злополуката високопоставени военни от съветския флот споделиха , че в началото оцелелите може да са били живи в протежение на три дни. Разследването в крайна сметка заключи, че те са умряли от отравяне с въглероден оксид в границите на 8 часа след гърмежа - доста преди да може да пристигне каквато и да било помощ. Останките на " Курск " бяха извадени през октомври 2001 година, което разреши на разследващите да извадят и 115 тела и да претърсят опустошения корпус на подводницата за улики за причината за злополуката .
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
