Сенаторът се самоопроделя като демократичен социалист, предрича "политическа революция"
Ако Донълд Тръмп не скандализираше всекидневно американците и целия свят с предизборната си кампания, Бърни Сандърс безспорно щеше да е сензацията в битката за номинациите за президент на САЩ. И докато прочутият милиардер сам финансира предизборната си борба и събира делегати за конгреса на Републиканската партия с темпото на добре смазана машина за пари, 74-годишният Сандърс доскоро бе сравнително неизвестен сенатор. Той обаче успя да използва скромните дарения на своите поддръжници, за да се превърне в голямо предизвикателство за добре смазаната политическа машина на Хилари Клинтън и нейния екип. А ако правилната дума, за да бъдат описани поддръжниците на Тръмп е "ядосани", тези, които седят твърдо за Сандърс, са по-скоро "изненадани". По този въпрос в. "Ню Йорк Таймс" пише, че дори самият сенатор изглежда смаян от досегашния си успех и ще даде всичко от себе си, за да бъде запомнен.
Само преди година Сандърс бе вечно недоволен сенатор от Върмънт, известен главно с отритване практиките на Уолстрийт и социалистическите си възгледи. Започна президентската си кампания в доста неизгодна стартова позиция - кажи-речи неизвестен, безпаричен, при това съперник на Хилари Клинтън в битката за номинацията на Демократическата партия. Подкрепян главно от младежта обаче вече няколко бъди успя неочаквано да срази бившия държавен секретар.
Сандърс е в политиката, откакто се помни, но го смятат за аутсайдер. Не е нито голям оратор, нито особено харизматичен. Неотстъпчив, попрегърбен, с непокорни бели коси и решителен поглед -
явно не държи да го харесват
Някои дори го оприличават на лидера на британските лейбъристи Джеръми Корбин. Тъкмо Сандърс обаче събира най-големи тълпи по своите митинги след Тръмп. Сред множеството има и доста млади хора, омаяни от този възрастен мъж, винаги с омачкан костюм, който предрича "политическа революция", ръкомаха и обещава безплатно университетско образование в страна, където студентите дължат за обучението си средно по 35 000 долара. За тези младежи думата социалист не звучи толкова отблъскващо колкото за родителите им. Някои млади избирателки твърдят, че "белокосият дядка" им допада повече от дамата, която може да стане първата жена президент. Феновете му приветстват появата на един автентичен човек в свръхпрограмирания политически свят и подчертават, че никога не е променял убежденията си.
Бърни Сандърс е роден в Бруклин, Ню Йорк, в скромно семейство на полски евреи. Казва, че една от причините да стане социалист още от ранна детска възраст, е именно скромното му възпитание.
От малък изпитва интерес към политиката
Като студент в Чикагския университет се включва в Лигата на младите социалисти, участва в акции срещу войната във Виетнам, присъединява се към движението за граждански права, членува в пацифистки движения. След това се мести в щата Върмънт и влиза в партията Съюз на свободата, която е с пацифистки и социалистически корени. Под знамената й участва в много избори, които губи с разгромен резултат.
Първият му голям политически успех идва през 1980 г., когато е избран за кмет на Бърлингтън - най-големият град във Върмънт. Сандърс печели с 10 гласа пред тогавашния градоначалник демократ, осигурени от наличието на трети претендент за поста, и управлява града 4 поредни мандата. По това време той среща и се жени за настоящата си съпруга Джейн Дрискол. Тя е бивш директор на "Бърлингтън Колидж", а Сандърс я описва като най-добрият му политически съветник. Заедно двамата имат общо 4 деца от предишни връзки.
През 1990 г. Бърни е избран за първи път в американската камара, като е първият независим кандидат в последните 40 г. от политическата история на страната. Той служи там до 2007 г., когато се кандидатира и печели място в Сената. Още с пристигането си във Вашингтон Сандърс критикува както републиканците, така и демократите заради тяхната зависимост от богатите им дарители, поради което някои
започват да го определят като "досадник"
Така нещата, които Сандърс говори днес по време на кампанията си - срещу олигархията, безкрайната алчност на Уолстрийт, класата на милиардерите, която си купува политици и политическо влияние, нарушаването на човешките права, войните и много други, са все неща, които изрича от 30 г.
Сега Сандърс определя себе си като демократичен социалист. Поставя в центъра на кампанията си борбата с неравенството на доходите, като по този начин доставя огромно удоволствие на американските крайно леви. На всички позиции, които е заемал до този момент - и в Камарата на представителите, и в Сената, и като кмет на Бърлингтън, Сандърс се бори срещу разширяването на пропастта между бедни и богати. И прави това много преди темата да придобие днешната си острота. В същото време, давайки си сметка, че терминът "социалист" е покрит с петното на позора, Сандърс не се придържа открито към идеите и принципите на социализма. "Старая се да не се наричам социалист, за да не ми се налага половин живот да обяснявам, че
не вярвам в Съветския съюз
и в концентрационните лагери", казва той още през 1981 г. Вместо това обвива убежденията си в по-американизирана опаковка. "За мен демократичният социализъм е поддържането на мощния дух на предприемачество", споделя Сандърс в интервю за в. "Уолстрийт Джърнъл" миналата година.
Любопитен факт е, че сенаторът е вероятно първият кандидат-президент евреин от водеща политическа партия, който нищо не казва за Израел в кампанията си. По време на политическата си кариера той неведнъж се е изказвал критично за еврейската държава, пораждайки безпокойство в произраелските среди. Странно поведение, като се има предвид, че е син на еврейски емигранти от Полша, а повечето му роднини са избити от нацистите.
74-годишният Бърни е също така
влюбен в скандинавската система
на държавно управление. Казва, че "има на какво да се научим от Скандинавия", където, според него, почти няма проблем с бедността, има всеобщо здравеопазване, а висшето образование е безплатно за всички.
И макар Сандърс да изненадва всички с магнетичната си реторика по разнообразни теми, с милионите си поддръжници из цялата страна, с постигнатите резултати и успешното му противопоставяне на "бойната Хилари", има да извърви дълъг и труден път, за да получи номинацията на демократите. Бившата първа дама на САЩ няма интерес от маратонско състезание, но все пак със сигурност ще издържи по-дълго от Сандърс, благодарение на парите си и на разнообразната си електорална база.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
