- Вратовръзка, забравен документ и неочаквана среща се оказаха спасение
- Майкъл Ломонако оцеля, защото се отби да си купи очила, Рой Бел промени срещите си заради мач
Джоузеф Лот, търговски представител на компания за компютри, оцеля в един от най-смъртоносните дни в съвременната американска история, защото имаше склонност към арт вратовръзки. "Хобито ми е от 90-те години. Обичам картините на импресионистите. Слагам вратовръзка с някоя от тях и питам децата си кой е художникът? Те трябва да ми отговорят дали е Ван Гог или Моне, след което разговаряме за него", разказва той. Сутринта на 11 септември 2001 г. Лот е облякъл зелена риза преди да се срещне с колеги в хотел Marriott, който се намира между Кулите-близнаци и да говори на конференция същия ден в ресторанта Windows on the World. На закуска неговата колежка Илейн Грийнбърг, която се е върнала от почивка в Масачузетс, му подарява вратовръзка с картина на Моне. "Беше в червено и синьо. Бях много трогнат, че е направила този жест. Реших да я нося докато говоря. Тя ми каза: "Няма да сложиш червено-синя вратовръзка със зелена риза". Когато закуската приключва и колегите му тръгват към Windows on the World на 104-ия етаж на Северната кула, Лот се връща в хотелската си стая, за да смени ризата. Избира бяла, глади я и после тръгва обратно към фоайето на хотела. "Докато чаках да сляза от седмия етаж обратно във фоайето и да взема асансьор, които ще ме отведе до върха на Кулата, усетих внезапно движение в сградата", спомня си той. Този ден Лот оцелява в Световния търговски център. 56-годишната Илейн Майра Грийнбърг, финансов консултант от Ню Йорк, притежател на сезонен билет за Метрополитън Опера, "готината леля" на своите племенници и племенници, загива.
При изследването на новата ми книга "Единственият самолет в не-бето: устна история от 11 септември", прекарах последните три години в четене и слушане на хиляди лични истории от този вторник - истории от американци от цялата страна и хора далеч отвъд нашите брегове. Във всички тях една тема не спря да ме учудва: чистата случайност на това кой е оживял, кой е умрял, кой е наранен и кой е избягал. Хиляда пъти на ден всички ние вземаме произволни решения - кой полет да резервираме, на кой асансьор да се качим, дали да изпълним поръчка или да спрем за кафе преди работа - без да осъзнаваме възможностите, които е можел да означава алтернативният избор", пише Гарет М. Граф, журналист и историк, в The Atlantic.
"В продължение на хилядолетия ние наричахме късметът и съдбата с много имена, често преплитайки понятията с невидимата ръка на Провидението. В митологията трите Съдби са богини, които тъкат бъдещето при раждането на дете, което всеки смъртен ще бъде принуден да живее неумолимо - концепцията за съдбата служи на мнозина като необходимо обяснение за случайните жестокости, перипетии и късмет, които определят как протича животът.В историите от 11 септември не можем да избягаме от усещането за ролята на случайността в ежедневието ни, която може да промени хода на историята".
Вечерта на 10 септември мачът на Ню Йорк Джайънтс в Денвър беше продължил до късно през нощта, което означаваше, че много нюйоркчани ще закъснеят за работа на следващата сутрин. И ще пропуснат последния асансьор до върха на Северната или Южната кула. Рой Бел, който работеше на 102-ия етаж на Северната кула, беше пренасрочил своите срещи с клиенти от 8 часа за 8:45. Майкъл Ломонако, главният готвач в Windows on the World, обикновено бе на работа от 8:30, но се отби да си вземе нови очила в търговския център на Световния търговски център. Той оцеля, докато 72-ма негови колеги бяха убити.Джаред Коц, друг участник в конференцията в Windows on the World, оцеля, тъй като се върна в офиса, за да си вземе липсваща публикация. "Сбогувах се с всички и мислех, че ще ги видя след час или по-скоро. Слязох с асансьора. Влязох в офиса и се обадих на лондонските си колеги, за да им кажа, че всичко е пристигнало. Видях, че часът е 8:46. Спомням си как си помислих: "Имам достатъчно време да се върна в центъра преди събитието да започне. Говорих с един от колегите си в Лондон, когато чух самолетът да се врязва", спомня си той по-късно.Дейвид Кравет, брокер в Cantor Fitzgerald, оцеля, защото един от клиентите, с които трябваше да се срещне тази сутрин, беше забравил шофьорската си книжка и се наложи да бъде проверен от бюрото за охрана. Обикновено Кравет изпращаше асистентката си, но тя беше бременна в осмия месеца и той реши да не я разкарва до фоайето.Никълъс Райхнер трябваше да бъде на борда на полет 11 на American Airlines, пътувайки от Бостън до Лос Анджелис след ваканция в Мейн. Но тъй като изкриви глезена си по време на туризъм в Бар Харбър, в крайна сметка изпусна полета. Комикът Сет Макфарлейн също имаше билет за връщане у дома след концерт в Роуд Айлънд, но туристическият агент беше сбъркал часа и той закъсня за самолета.
И в Пентагона, и в Ню Йорк съдбата изигра ключова роля. Подполковник Роб Грюневалд седеше в конферентна зала с колегите си, когато полет 77 на American Airlines се вряза. "Човекът, който седеше вдясно от мен, човекът, който седеше вляво от мен, загинаха. Решението да се върви в една или друга посока се оказа много важно", казва Грюневалд. Той спрял за минута, за да спаси колежката си Марта Кардин и затова изостанал само на няколко крачки от другите, които бързали да напуснат повредената конферентна зала. В дима той и Кардин завиват наляво вместо надясно - решение, което им спасява живота.Екип от пожарникари, ръководен от капитан Джей Джонас, оцеля след срива на Търговския център заради решение, взето за част от секундата - докато се евакуираха, спряха да спасят Джоузефин Харис. Това ги постави на точното място - в подслон, когато кулите се срутиха.Марк ДеМарко, служител на спешна помощ от полицейското управление на Ню Йорк, разказа пред журналист след 11 септември: "Защо излязохме? В началото изпитвах чувство за вина. Ако бях тръгнал надясно вместо наляво, ако бях с пет минути по-бавен, ако бях отишъл в друг отбор... Имаше толкова много променливи. Всички, които бяха там, казват едно и също: това беше късмет". В един спасителен екип от девет полицаи от пристанищната администрация само двама оцеляха. Юджийн Фасано се върна да вземе аптечка, а Шарън Милър случайно беше отделена от колегите си на претъпканите стълбища на Търговския център. Те са живи, а седемте им колеги - не.
На 11 септември съдбата е и проклятие, и спасение. Полетът на Джеръми Глик на 10 септември от летището в Нюарк беше забавен, така че той се качи на полет 93 на United Airlines на следващия ден. Стюардесата Бети Онг предпочете да работи на полет 11 на American Airlines, защото искаше да се срещне със сестра си, за да планират ваканция до Хаваите. Мелиса Харингтън Хюз, консултант по международна търговия, беше в Ню Йорк в Северната кула за еднодневно бизнес пътуване. Ако атаките бяха в друг ден, във всеки друг момент, тя щеше да живее. Майк Уорчола, лейтенант от пожарната, който в крайна сметка стигна чак до 40-ия етаж на Северната кула, работеше последните часове във FDNY на 11 септември, тъй като бе подал документите си за пенсиониране след 24 години трудов стаж."Тези избори, графици за пътуване и прекъсвания в рутината, които диктуваха дали някой е оживял или умрял на 11 септември, влизат в структурата и реда, които толкова много се стараем да придадем на живота си.
Всъщност голяма част от нашето общество днес иска да докаже, че има контрол над ежедневните обстоятелства, който никой от нас не притежава. Опитваме се толкова много да омаловажаваме и напълно да игнорираме ролята, която шансът явно играе в живота, без да обръщаме внимание на случайността на съдбата, контролирайки всичко, което можем, с надеждата, че ще помогне за онези неща, които не можем да контролираме. В същото време тези режими ни лишат от спонтанността, която позволява на удоволствието да проникне в неочаквани моменти - ненужно ограничавайки това, което за всички нас се оказва времето ни в света. Както веднъж каза Санди Дал, вдовицата на пилота на полет 93 Джейсън Дал: "Ако не научим друго от тази трагедия, научаваме поне, че животът е кратък и няма време за омраза", пише Гарет М. Граф.Подобен урок произлиза и от забележително произведение на изкуството, направено през нощта на 10 септември - художникът Моника Браво заснема гигантска мълния, разцепваща Ню Йорк от 91 -ия етаж на Северната кула. Тя имаше студио в сградата. Това е последният визуален запис на нощта от Световния търговски център. Браво случайно взе суровото видео у дома си, а по-късно го превърна в произведение на изкуството, наречено "10 септември 2001 г., Uno Nunca Muere la Vispera. Моника обяснява, че това е испанска поговорка: "Невъзможно е да умреш в навечерието на смъртта си". Умираш само когато трябва да умреш. Никога не си близо до смъртта. Умираш или си жив".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
