Игор Дятлов, Юрий Юдин и Людмила Дубинина
- Над 40 версии за мистериозната смърт на 9 планинари под Мъртвия връх в Урал
- Подозират политическа диверсия, извънземни и дори Сибирския снежен човек
В нощта на 1 срещу 2 февруари 1959 г. под връх Холатчахъл в планината Урал се заплита една от най-големите мистерии на ХХ век – гибелта на групата на Дятлов. Деветима туристи под ръководството на Игор Дятлов, извърващи ски поход по Северен Урал, загиват с изключение на един, който сякаш по нареждане свише се отказва. Официалното разследване завършва с констатацията, че става въпрос за нещастен случай, предизвикан от стихиина сила. Именно поради липсата на точни сведения за смъртта на групата през годините с мистификацията се заемат множество журналисти и изследователи, които създават над 40 различни теории за трагедията. Под натиска на близките и роднините на загиналите миналата година
Генералната прокуратура на Русия възобнови разследването
До момента обаче официалните руски власти все още не са приключили делото.
Всичко започва в края на 1958 г., когато студентът по радиотехника Игор Дятлов събира десетчленна Скиорска група, съставена от настоящи и току-що завършили студенти. Инициативата им била за 18 дена да направят 300-километров ски-поход и да покорят върховете Отортен и Ойка-Чакур в Северен Урал в чест на започващия в края на януари 1959 г. ХХІ конгрес на КПСС. В групата освен Дятлов влизат девет души, подбрани от ръководителя, в чиито опит и качества той лично се е убедил при други планински походи. Това са Зинаида Колмогорова, Людмила Дубинина, Александър Колеватов, Рустем Слободин, Юрий Кривонищенко, Юрий Дорошенко, Николай Тибо-Бриньол, Семьон Золотарьов и Юрий Юдин. Юрий Юдин се отказва по средата на експедицията заради силни болки в крака и така остава единственият оцелял. Взима активно участие в разследването на трагедията, като разпознава личните вещи на жертвите, а също така участва и в идентификацията на обезобразените тела.
На 25 януари групата пристига на гарата в градчето Ивдел, идвайки от Свердловск (настоящем Екатеринбург). Оттам планинарите се качват на товарен камион, който ги отвежда до Вижай – едно от последните села в крайния север. На 27 януари групата започва ски-похода си. На следващия ден Юрий Юдин напуска групата, като им
оставя част от топлите си дрехи и провизии
За по-нататъшните събития ни е известно само от записките в дневника на експедицията и от снимките на участниците в похода. На 31 януари деветимата скиори достигат планинска стръмнина и се подготвят за изкачването на връх Отортен, като в една долинка оставят излишната си храна и оборудване, които ще им бъдат необходими за връщането. На другата сутрин групата тръгва към върха, като планът им бил да го изкачат и да прекарат следващата нощ от другата страна на Урал. Но, времето се влошава и снежна буря ги принуждава да се спуснат за нощувка в долината Ауспии. На 1 февруари планинарите започват изкачване на връх Холатчахъл и остават да пренущуват в безименен до този момент проход. На 12 февруари се е очаквало групата да достигне крайната си дестинация село Вижай и да пусне официална телеграма за постижението си. Експедицията не се завръща в уговорения срок. В подобни случаи се изчаква няколко дни, защото е възможно метерологични проблеми да забавят начинанието. На 17 февруари служители на туристическия клуб, в който членували младежите, се свързали със село Вижай, за да попитат дали се е завърнала групата. Отговорът бил отрицателен. На 20 февруари властите изпращат екипи да търсят експедицията по маршрута. По-късно
в издирването се включват армията и милицията
които осигуряват вертолети и самолети. На 25 февруари е открита палатка разкъсана отвътре -навън, а следи от стъпки водели към близка гора, където се губели. От намерените вещи и документи станало ясно че това е била палатка на групата на Дятлов. На следващия ден под голям кедър спасителите намират разсъблечените тела на Дорошенко и Кривонищенко. Двамата били боси, само по долно бельо до неголямо огнище, а клоните на кедъра били отчупени на височина 4-5 метра. На около 300 метра от кедъра в посока палатковия лагер било открито тялото на Игор Дятлов, а по-късно с помощта на следово куче са намерени телата на Зинаида Колмогорова и Рустем Слободин с рана на главата, за която лекарите твърдят че не е била смъртоносна. Общото за всички било, че телата им били застинали в пози сякаш искат да се върнат в палатката. Телата на останалите участници в експедицията са открити чак след два месеца. На 4 май под четириметров сняг близо до ручей в същата гора са открити телата на Николай Тибо-Бриньол, Людмила Дубинина, Александър Колеватов и Семьон Золотарьов. Веднага след намирането на първите пет тела е образувано следствие, което стига до извода, че не са открити смъртоносни наранявания и планинарите са загинали от измръзване. Но, всичко се променя след откриването на останалите четири тела. Тибо-Бриньол, също както Слободин, имал черепни травми, но в пъти по-жестоки. Гърдите на Золотарев и Дубинина били смачкани, което е причинило масивни вътрешни наранявания.
Езикът на момичето бил откъснат из основа
Според съдебния екдсперт д-р Борис Возрождений нужната сила да се нанесат подобни травми е изключително голяма – като при автомобилна катастрофа.
Първоначалните подозрения падат върху местните хора от народността манси. Предполагало се е, че те са ги нападнали, защото групата е навлязла в териториите им и са нарушили покоя на техните божества. Връх Холатчахъл на мансийски се превежда като „Мъртвия връх”. Но тъй като не са открити следи от други хора или борба, тази версия отпаднала. Делото е приключено с официално становище – „неизвестна непреодолима сила” и впоследствие засекретено. При погребението на жертвите, близките им твърдят, че по кожата на телата е имало кафяви отенъци като при облъчване с радиация. Направените тестове на дрехите им потвърждават това твърдение. Фактът води до хипотезите за извънземна атака или военен експеримент. Версиите за силен вятър или паднала лавина са отхвърлени от следователите. Търсачите на сензации споменават като причина за трагедията даже политическа диверсия,
нападение на избягали затворници
и дори среща със Сибирски снежен човек. Според една от последните хипотези причината за смъртта на младежите би могла да бъде болест с кратък инкубационен период, причиняваща психическо разстройство. Възобновеното следствие все още не е отговорило на загадката. А, на поставената през 1963 г. мемориална плоча в безимения проход е записано, че местността носи името на Игор Дятлов.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
