50 години след преврата в Чили кошмарът избледня, а прагматизмът надделя в оценките за събитията в онези мрачни времена.
Колкото и да е невероятно днес едва 42 процента от чилийците смятат, че превратът е разрушил демокрацията.
През 2006-а - годината на смъртта на Аугусто Пиночет, този процент е бил 68, припомня БТА.
Събитията на 11 септември 1973-а героизират Салвадор Алиенде за дълго време в очите на голяма част от света.
Избран през 1970-а, той провъзгласява чилийския път към социализма - революция с мирни парламентарни средства в момент, когато Чили се откроява в Латинска Америка с няколко десетилетия стабилно гражданско управление.
Лекар по професия като Че Гевара, президентът социалист с марксистки възгледи логично се сближава с друг харизматичен лидер - Фидел. Кастро прави в Чили триседмична обиколка, смаян от идеята за мирен преход към власт на народа.
Кубинският лидер отблизо се запознава с философията на мирната революция, но не изглежда ентусиазиран.
Сигурността на Фидел Кастро по време на дългата му обиколка е поверена именно на …. Аугусто Пиночет.
Твърди се, че точно Фидел е подарил на Алиенде оръжието, с което той се самоубива при преврата. Дали е така, остава тайна вече 5 десетилетия.
Идеята на Алиенде за социализма е замяна с държавен контрол на съществуващия социално-икономически ред. Сблъскването с реалността обаче води до фатални последствия. 150 големи фирми са превзети от партийни функционери - източвани, изкуствено поддържани с финансиране единствено с печатане на пари.
Съединените щати блокират заемите за Чили, финансират опозицията, саботират медните мини, спират доставките на резервни части за транспорта. Започват стачки. Съветският съюз отказва да помогне - харчи твърде много за Куба.
Пучът на Пиночет идва в момента, в който годишната инфлация стига 600 процента, а насилието на екстремистки групи расте.
Бруталността на преврата превръща Алиенде в мъченик на демокрацията и глобална икона на левите, защото хунтата на Пиночет убива 2130 души и изтезавала 30 хиляди, според разследвания, продължили десетилетия.
Решен да ликвидира марксизма в Чили, Пиночет установява лична диктатура. Превръща тайната полиция в инструмент за държавен терор. Няколко съперници генерали умират при странни обстоятелства.
Но и Пиночет се удря в икономическата политика и през 1988 губи допитване за оставането си. Срещу него е съюзът на социалисти и християндемократи - същият, който се оказва невъзможен през съдбовната 1973-а.
Ирония на съдбата е, че новото управление през следващите две десетилетия всъщност запазва пазарната икономика на Пиночет, като добавя фискална строгост и повече социални помощи.
Чилийското чудо обаче се оказа мит.
През 2019 година минимално вдигане на билета за метрото в Сантяго отприщи дълго стаявано недоволство, а президентът по онова време беше принуден да се извини от името на предшествениците си за социалните неравенства. След него дойде друг президент, който възхваляваше наследството на Алиенде, но също не успя да вдигне на крака държавата.
След пандемията и кризата Чили отново влезе в криза с хиляди затворени много малки и средни предприятия.
Затова и мнозинството от чилийците вече нито героизират Алиенде, нито сатанизират Пиночет. Искат двамата да останат като исторически фигури, а не източници на политическо вдъхновение. Защото след 50 години вече са напълно убедени, че митовете може да крепят политиката, но разрушават икономиката.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
