Путин строши химикалка от гняв, но склони опълченците да сложат параф
Крехък мир след 16-часови преговори осигуриха лидерите на Франция, Германия, Русия и Украйна. Той предвижда спиране на огъня от 15 февруари, но европейските ръководители вчера бяха предпазливи в оптимизма си. Междувременно в Източна Украйна продължават боевете между опълченците и украинските сили.
16-часовият маратон от напрегнати преговори на Нормандската четворка завършиха с надежда за мир в Украйна. Лидерите на Франция, Германия, Украйна и Русия договориха в Минск спиране на огъня между украинската армия и проруските опълченци, считано от полунощ на 15 февруари. То ще бъде последвано от изтегляне на тежкото въоръжение на враждуващите страни. Ориентир за украинците ще бъде сегашната фронтова линия, а за сепаратистите - позициите, определени на 19 септември миналата година в Минските споразумения. Първоначално те отказваха да подпишат постигнатите договорености, но след оказан от руския президент Владимир Путин натиск се съгласиха на примирие. Реакциите на споразумението сред европейските лидери вчера варираха от сдържаност до скептицизъм.
Преговорите между Ангела Меркел, Франсоа Оланд, Владимир Путин и Петро Порошенко започнаха в сряда вечер и бяха прекъснати само за снимка и вечеря. Вчера сутринта се появи информация, че срещата е приключила, но по-късно тя бе подновена, като в нея се включи и специалната представителка на председателя на ОССЕ в Контактната група за Украйна - Хайди Талявини. Към обяд Владимир Путин излезе пред журналистите и обяви, че преговарящите са "успели да постигнат съгласие по най-важните въпроси", включително примирие, което да влезе в сила в 00,00 ч местно време на 15 февруари. Споразумение е постигнато и за изтегляне на тежкото въоръжение и от украинските войски, и от опълченците. Подписани са два документа, съобщи Путин. Първият е "Комплекс от мерки за изпълнение на минските споразумения" и е парафиран от Контактната група, в която участват украински и руски специални пратеници, представители на ОССЕ и на двете самообявили се "народни републики". Документът се определя като пътна карта за постигане на мир. Той съдържа 13 точки, първата от които е за прекратяването на огъня. Споразумението съдържа клауза, "гарантираща освобождаването и размяната на всички заложници и незаконно задържани лица въз основа на принципа "всички срещу всички".
В комплекса от мерки се предвижда още "изтегляне на всички чуждестранни въоръжени формирования, военна техника и наемници от територията на Украйна под наблюдението на ОССЕ, както и разоръжаване на всички незаконни групировки". В него се говори и за конституционна реформа, която "да вземе под внимание законните права на хората, живеещи в Донбас. По думите на Путин "вторият документ е без подписи, това е изявление на президента на Франция, президента на Украйна, вашия покорен слуга и канцлера на Германия, че подкрепяме този процес". В нея те "потвърждават пълното спазване на суверенитета и териториалната цялост на Украйна" и изразяват пълно убеждение, че "изключително мирното уреждане няма алтернатива". На преговорите в Минск изобщо не е сключвано споразумение за автономия на контролираните от бунтовниците зони в Източна Украйна, каза по-късно украинският президент Петро Порошенко. По думите му Киев не се е съгласявал на федерализация, нито дори на автономия за региона. Той съобщи, че началниците на генералните щабове на Русия и на Украйна Валерий Герасимов и Виктор Муженко ще преговарят днес за контрола върху договореното прекратяване на огъня. В хода на преговорите в един момент Порошенко обяви, че руските условия са неприемливи. За това колко нажежени са били страстите на срещата свидетелства и изловеният от камерите момент как Путин чупи на две химикалката, която държи. Разговорите се затрудняваха допълнително от факта, че лидерите на т. нар. Донецка и Луганска народни републики Александър Захарченко и Игор Плотницки отказват да подпишат документа. По думите на Ангела Меркел Путин е оказал натиск върху тях да приемат споразумението. Плотницки заяви, че са променили позицията си по редица въпроси, за да не пренебрегнат позициите на държавните глави на Русия, Германия и Франция. Самият Путин заяви, че това не е била най-добрата му нощ, но утрото е добро.
Споразумението
* Всеобхватно прекратяване на огъня в Източна Украйна. Влиза в сила от полунощ на 15 февруари.
* Изтегляне на тежкото въоръжение. Украинските сили се изтеглят от фактическата линия на контакт. Бунтовниците се изтеглят от фронтовата линия, каквато бе през септември (от споразуменията в Минск от 19 септември 2014 г.), преди да завоюват територии при контраофанзивата си през януари. Наблюдаваната от ОССЕ зона за сигурност ще е с ширина от 50 км и 150 км за различните видове оръжие. Изтеглянето трябва да приключи до 1 март 2015 г.
* ОССЕ ще съблюдава споразумението.
* В първия ден на оттегляне започва диалог за това как да се проведат местни избори в съответствие с украинското законодателство.
* Киев ще обяви обща амнистия за бунтовниците в Донецка и Луганска област.
* Размяна на пленници по принципа "всички срещу всички".
* На хуманитарни конвои се осигурява пълен достъп.
* Киев ще възстанови икономическите връзки в оспорваните райони.
* След произвеждането на местни избори в Донецка и Луганска област, Киев ще възстанови контрола по границите си с Русия.
* Извеждане на всички чуждестранни формирования, военна техника и наемници от територията на Украйна. Разоръжаване на всички незаконни групировки.
* Киев ще извърши конституционна реформа до края на годината, която ще направи възможна децентрализацията и ще даде привилегии на Донецк и Луганск.
* Наблюдателите от ОССЕ ще следят дали местният вот в Донецка и Луганска област ще е по международните стандарти.
* Разговорите между "контактната група" ще бъдат засилени в различни насоки.
За Оланд следващите часове са решаващи
Френският президент Франсоа Оланд заяви, че остава много работа за вършене по украинската криза, но споразумението в Минск е реален шанс за подобряване на ситуацията, съобщи Ройтерс. По-късно при пристигането си от Минск в Брюксел за Европейския съвет Оланд каза, че постигнатото споразумение не гарантира траен успех в Украйна и че следващите часове ще са решаващи. "Това предполага, че ние трябва да продължим да бъдем бдителни, да упражняваме натиск и да продължим процеса, който започна", каза Оланд. Все пак той подчерта, че постигнатото е "голямо облекчение за Европа".
Междувременно Интерфакс съобщи, че в началото на следващата седмица Оланд ще вземе решението да бъдат предадени на Русия двата построени по нейна поръчка авионосещи кораба тип "Мистрал". Първият кораб - "Владивосток", може да бъде предаден на руската страна още в началото на март, малко по-късно това вероятно ще се случи и с втория - "Севастопол". Процесът стана възможен след договореностите, постигнати в Минск, които позволяват на френското правителство както да запази своето достойнство пред съюзниците, така и да защити реномето си на надежден доставчик на въоръжения, коментират наблюдатели.
Меркел вижда лъч надежда
След преговорите в Минск канцлерът Ангела Меркел заяви, че не си прави никакви илюзии по отношение на споразумението, но смята, че "сега има лъч на надежда". Тя обаче подчертава, че предстои да се преодоляват големи препятствия, преди да се стигне до уреждане на конфликта. "Аз не си правя илюзии. Ние не си правим илюзии. Трябва да постигнем още много, много работа ни предстои. Но има реален шанс нещата да се подобрят", заяви Меркел. Тя призна, че не са постигнали всичко на тези преговори, но има надежда за Украйна и за цяла Европа. Все пак според нея примирието е реална възможност. Германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер заяви, че споразумението не е всичко, за което си е мечтала Германия, но е крайно необходима стъпка встрани от насилието и към нов политически импулс. Преговорите бяха изключително трудни, двете страни преговаряха добросъвестно и няма да предприемат в следващите дни никакви действия, които биха застрашили примирието, добави той.
Рублата тръгна нагоре
Рублата леко се повиши спрямо долара и еврото след обявяването на договореностите Минск - 2. Първоначално, след първите вести от преговорите в сряда, доларът "загуби" 61 копейки - до 64,64 рубли, докато еврото - 51 копейки, до 73,44 рубли. В крайна сметка след края на маратона доларът поевтиня с малко над 2 рубли. Междувременно Украйна и МВФ съгласуваха четиригодишна програма за кредитиране на стойност 40 милиарда долара в замяна на реформи. Средствата за финансиране на тази програма ще бъдат предоставени както от МВФ, така и от страните от ЕС и от частни инвеститори.
Бой и снаряди по време на разговорите
Донецк бе подложен на ожесточена артилерийска стрелба, докато течаха преговорите в Минск. Най-малко един цивилен е загинал, след като привечер снаряд е паднал върху болница, по данни на опълченците. При попадението лабораторията и отделението по неврология са се подпалили. Минувач, преминаващ покрай болницата в момента на експлозията, е убит. Вчера украинската армия съобщи, че за последното денонощие в Източна Украйна са загинали двама украински военни и седем цивилни. Други 21 униформени са били ранени при сражения и обстрели. Армейският говорител Андрей Лисенко посочи още, че около 50 танка, 40 ракетни системи и 40 бронирани военни превозни средства са пресекли границата в нощта на преговорите в Източна Украйна от Русия през ГКПП "Изварино", навлизайки в Луганска област. Междувременно стана ясно, че във връзка с минското споразумение скоро ще бъде освободена от руски затвор украинският пилот Надежда Савченко.
Лидерите изпили "кофи" кафе
Безпрецедентните 16-часови преговори за украинската криза, които завършиха окончателно със споразумение за примирие в Източна Украйна, са били изключително добре осигурени в материално-битово отношение, похвали се президентът на Беларус Александър Лукашенко. Високопоставените гости са похапнали от всичко, което се произвежда в Беларус - омлети, кашкавал, млечни продукти. Изпиха и няколко кофи кафе, каза президентът. Експертите от делегациите са спели на смени, а държавните глави не са мигнали. "Всичко обаче приключи нормално, бяхме им осигурили добро настроение", отбеляза Лукашенко.
ЕС се отказва от нови санкции
На фона на смятаното за успешно приключване на преговорите в Минск, под въпрос остава налагането на допълнителни санкции срещу Русия, одобрени от ЕС в началото на февруари. Предполагаше се, че бъдещите ограничения ще се обсъждат на започналия снощи Европейски съвет в Брюксел, в който участва и премиерът Бойко Борисов. Шефката на европейската дипломация обаче заяви, че не се планира тази тема да бъде засегната. "Не мисля, че днес ще обсъждаме санкции", заяви Могерини, цитирана от Ройтерс. По думите й вместо това европейските лидери ще решават какви усилия трябва да предприемат, за да се спази постигнатото в Минск примирие. Което, според нея, е важно, но не и окончателно. Заради преговорите началото на Европейския съвет бе отлагано няколко пъти вчера и вместо на обяд, започна в 17.00 ч българско време. На него участва и украинският президент Петро Порошенко.
Лукашенко дръпна стола на Путин
Куриозен гаф стана в началото на преговорите в Минск. Александър Лукашенко, който бе домакин на срещата, разговарял доста дълго и съсредоточено с германския канцлер Ангела Меркел, като в същото време се бил хванал за облегалката на стола, на който искал да седне Владимир Путин, и непрекъснато го дърпал. Путин направил три неуспешни опита да седне на стола, след което се примирил и изчакал края на разговора на Лукашенко и Меркел.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
