Габриел Атал - православен християнин, любимец на Бриджит Макрон
34-годишният министър на образованието Габриел Атал е новият премиер на Франция, който пое властта след суперлативи, изказани от досегашния министър-председател Елизабет Борн.
Атал стана най-младият премиер в историята на държавата. Рекорд, държан досега от Лоран Фабиус, който беше на 37 години, когато беше назначен за министър-председател от Франсоа Митеран през 1984 г.
Същевременно Габриел стана и първият открито хомосексуален мъж на този пост.
Любопитна подробност е, че анонсирането на кандидатурата му стана от президента Макрон в исторически ден за Франция - 65 години след като генерал Шарл дьо Гол бе обявен за първи президент на Петата република на Франция. Така, както дьо Гол бил увлечен от военно дело още като дете, така и Атал от малък мечтаел да е политик.
Масовите студентски протести сложиха началото на края на управлението на именития генерал. Широкото одобрение на младите към Атал го изстреля днес на политическия връх във Франция.
За него се говори много, но се знае твърде малко. Защото като всеки политик, завършил "Връзки с обществеността", знае как да управлява образа си, за да постигне желания успех. Митовете и реалностите около него вече са се слели в едно.
- Еврейският произход
Атал е роден на 16 март 1989 г. в Кламарт, град, разположен на 10 км от Париж. Пълното име на политика е Габриел Нисим Атал. Неговият баща Ев Атал е адвокат и продуцент, а майка му - Мари льо Кури, е служителка в продуцентската компания.
Семейството на баща му - тунизийски евреин, е било депортирано във Франция по време на Втората световна война. Затова и Ев праща сина си в частни училища, в които учат много евреи. Но най-изненадващото е, че още докато е съвсем малък, майка му го взима на ръце и го кръщава в църква като православен християнин.
- Майчините корени от Одеса
Новият премиер обича да казва, че родът на майка му е от Одеса. Има право Мари льо Кори да се гордее с благородния си произход. Семейство Курис, чиято потомка е, наистина била много известна и уважавана фамилия на гърци, заселили се в Московското царство по време на управлението на Алексей Михайлович. Навремето са имали и семеен герб. Един от предците на френския премиер е бил най-близък помощник на Суворов по време на щурмуването на Измаил. За вярна служба към Руската империя Курис получили обширни владения в провинция Херсон и в Одеса, където станали едни от най-богатите земевладелци. Едно от именията на фамилията се намира в Исаево, Одеска област. Величественият замък украинците бяха превърнали в туристическа атракция. Какво обаче се е случило по време на войната, тепърва ще се разбере. Едно е ясно - бабите и дядовците на френския премиер бягат от Русия, когато идват на власт болшевиките.
- Познанството с Бертолучи
Докато фамилията на майката на премиера е проливала благородническа кръв по време на преврата, наречен Октомврийска революция, години по-късно, дядото на Габриел по бащина линия - Клод Атал, е бил боец от френската съпротива. Образова добре сина си, който влиза мощно в киноиндустрията.
Става копродуцент на "Високи токчета" на Педро Алмодовар, "Чудовище" на Роберто Бенини и "Неуловимата красота" на Бернардо Бертолучи.
- Филмова звезда
Докато младият 19-годишен Габриел вече е обхванат от мечтата да стане политик, баща му има други планове. Решава да го зарази с филмовата слава.
През 2008 г. Габриел играе малка роля във филма на Кристоф Оноре "Красивата смокиня", където се запознава отблизо с бъдещата звезда на "Гадни копилета" и "Историята на жена ми" - Леа Сейду. Съвпадение или не е - факт е, че две години по-късно Сейду остава в историята с ролята си в най-дългата гей сцена - траяла 7 минути, която донесе куп награди на Сейду и "Синият е най-топлия сват", но и бесен конфликт на актрисата с режисьора на филма, която също е от Тунис - Абделлатиф Кешиш.
- Първият протест
Твърди се, че Габриел Атал започва политическата си кариера, когато е на 17 години - през 2006 г. се присъединява към Социалистическата партия на Франция. Истината е, че роденият в Кламарт Атал е усетил призванието си като политик още на 13-годишна възраст, когато баща му го е завел на демонстрация срещу участието на Жан-Мари льо Пен във втория тур на президентските избори - 2004 година. Младият Атал така се въодушевил от атмосферата, че сам отишъл през 2006 г. на протеста срещу приемането на закона за първия трудов договор, който щеше да дискриминира младите мъже и жени, наемани за първи път. Протестите тогава събраха хиляди привърженици, а законопроектът, иницииран от Жак Ширак, беше отхвърлен от парламента.
Атал влиза бързо в политическия живот на френските социалисти, но следващите години трябва да обуздае емоциите си, защото му предстоят трудни години на обучение.
- Нещастната първа любов
Критиците на премиера го упрекват, че е станал министър на образованието без да знае реалните проблеми там, защото винаги е учил само в най-престижните частни училища. Видял е само меда, а не жилото. Това не е точно така.
Атал действително учи в престижното частно училище l'Ecole Alsacienne - елзаското училище, разположено в 6-ти район на френската столица. Това е периодът, в който той понася три големи удара. 13-годишен, той става свидетел на бурната драма, завършила с развод на родителите си, когато трябва да бъде утеха за майка си и двете си по-малки сестри. Баща му умира през 2015 година, едва на 66 години. Разочарование получава и от първата си любов. Това е бъдещата голяма певица Джойс Джонатан, която също като него има еврейски корени. Но сърцето й бързо я отнася към Томас Оланд, синът на 24-ия президент на Франция - Франсоа Оланд.
Третият удар отеква и до днес. Нанесен е от съученика му Хуан Бранко, бившият адвокат на Джулиан Асанж, който по онова време води кампанията в училището с хомофобски издевателства върху Габриел, а по-късно първи ще освети връзката на Атал със Стефан Сежурне.
- Президент още като студент
През 2007 г. Атал влиза в Парижкия институт за политически изследвания. Малко известно е, че освен степен по право, той притежава магистърска степен по специалността "Връзки с обществеността".
Ударното лансиране на Габриел Атал като потенциален кандидат за президентските избори във Франция след 3 години изобщо не започва сега. Това се случва още преди 12 години - докато е студент.
Политическите му познания и красноречие грабват сърцата на състудентите му и той оглавява класацията на Sciences Po, неофициалното училище за политици в Париж, като бъдещият президент на Франция. Този факт многократно е изтъкван от Атал по време на първите му публични интервюта.
- Възход по време на ковида
Прясно дипломирал се, Атал попада в Министерството на здравеопазването като експерт. Заслугата е на социалистическата партия, в чиято квота е ведомството, управлявано от Марисол Турен. Остава там на работа 5 години, макар последната от тях вече да не е фен на социалистите, а на Макрон и новата му партия. Тръгва си през 2017 година, за да се завърне през парадния вход три години по-късно като говорител на правителството през целия период на пандемията. Справя се блестящо и никой не поставя съмнение, че в правителствените рокади през 2022 година Макрон ще повери този ресор именно на младия и успешен Габриел. Изненадата е голяма, когато Атал отказва. Твърди се, че причината за това не е конфликт с гилдията, а личната му убеденост, че трудната реформа на френската здравна система ще му донесе повече негативи, отколкото слава.
- Менторът Макрон
Красив, млад, популярен, убедителен, Габриел Атал има безспорен ментор и модел за подражание - самият президент Еманюел Макрон. Подобно на много хора от неговото поколение, той е вдъхновен от идеята на Макрон да се разбие старото разделение ляво-дясно и да се пренапишат кодовете на френската политика, Атал застана плътно до Макрон, още когато той напуска правителството през 2016-та, става говорител на движението, известно сега като "Ренесанс", после попада в парламента и в изпълнителната власт.
Въпреки трайната си подкрепа за президента, Атал никога не е бил посочван сред най-близките съюзници и довереници на Макрон - за разлика от министъра на въоръжените сили Себастиан Лекорню и бившия министър на земеделието Жулиен Денорманди, които също бяха възможни кандидати за премиер.
- Сянката на Бриджит
Твърди се, че Макрон се радва на популярността на младия Габриел, но истински любимец той е на първата дама - Брижит Макрон. Като министър на образованието Атал работи в тясно сътрудничество с нея. Знае се, че съпругата на Еманюел Макрон е бивша учителка, която не само има усет към сектора, но и държи под око цялата образователна политика.
С младия образователен министър Бриджит често се появява на събития. Също така му помага за решаването на най-болния въпрос - тормоза в училищата и най-вече кибертормоза.
Френската първа дама подкрепя редица от политическите предложения на младия министър за реформа на образованието, включително стремежа му да наложи задължителни униформи за учениците.
- Арменската червена нишка
Дали с откровената си ненавист към ислямския свят Габриел се опитва да копира Макрон, тепърва ще се разбере. Но е факт, че като образователен министър най-ярката му проява бе забраната на мюсюлманските момичета да носят традиционните си одежди в училище. Предизвика това шумен отпор, но получи одобрението на президента и промените влязоха в закона.
Нелюбовта към мюсюлманския свят обаче има още една причина и тя е безкрайното уважение към арменците. Твърди се, че още по времето на социалистическия му период той е бил налаган от арменското лоби във Франция. А блестящите му резултати са втвърдили подкрепата през годините.
- Мистерия и страсти
Когато през 2018 г. бившият съученик на Атал Хуан Бранко заговори за хомосексуалната ориентация на политика, това беше истинска бомба, избухнала насред бързата писта, по която летеше кариерата на Габриел Атал, стигнала до националния парламент.
И досега подробностите за връзката остават в сянка. Говори се, че бързата кариера на младия политик се дължи и на изключително обиграния Стефан Сежурне, който дълго верме беше генерален секретар на партията на Макрон, а сега е лидер на "Обнови Европа" в Европейския парламент. Не случайно именно той стана изборът на Атал за външен министър на Франция.
Твърди се, че двамата политически лидери вече не са във връзка, но пък те никога не са потвърждавали публично нито отношенията, нито раздялата си.
Сежурне, който е известен с това, че защитава яростно личния си живот, отказа всякакви коментари на френската преса.
Единственият негатив за Габриел беше през 2018 г., когато при посещение в училище, беше изгонен. Тогава обаче и Франция беше друга, и той беше само младши министър.
- Бъдещият президент
През последните шест месеца рейтингът на одобрение на Атал рязко се повиши и той изпревари бившия премиер и кандидат за президент Едуар Филип като най-популярния политик във Франция. Бившият президент Никола Саркози дори настоявал бившият министър на образованието да обмисли възможността да се кандидатира за президент през 2027 г.
Изборът на Атал за премиер вече се разчита като опит на Макрон да подготви свой наследник, който с динамиката и амбициозността си да даде сили на правителство, отслабено от липсата на парламентарно мнозинство.
Френските медии обаче са скептични дали промяната на човека на върха ще променя цялостната картина.
Мнозина разглеждат назначението му като начало на пренареждане на екипа на Макрон след поредица от политически поражения и като подготовка за изборите за Европейски парламент през май, които да попречат на националистическата партия на Марин льо Пен.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
