ДОЦ. Д-Р ТЕОДОР ДЕЧЕВ, специално за СТАНДАРТ
Руската революция, избухнала през месец февруари 1917 година и болшевишкият преврат от октомври 1917 година стават причина за радикални политически промени в Закавказието. Като се отчита изключително сложната ситуация в Закавказието в периода 1918-1919 година е удивително, колко бързо строителите на Първата Азербайджанска Република са успели да изградят нейните институции.
Азербайджанските лидери са били последователни федералисти, но те е трябвало да имат постоянно пред вид общественото мнение и абсолютно реалната болшевишка заплаха. След кървавите „Мартенски дни” и погромът над азербайджанците в Баку през пролетта на 1918 година, всички илюзии по отношение на Съветската власт и болшевиките изчезват. Погромите, организирани от болшевиките Степан Шаумян и Григорий Корганов са извършени с пряката подкрепа и военнна помощ на секцията на „Дашнакцутюн” в Баку.
Независимо от изключително емоционалната атмосфера и от шока от погромите и кланетата в Баку, представителите на мюсюлманските азербайджански фракции в Закавказкия Сейм продължават да сътрудничат с останалите партии и с депутатите от другите народности в Сейма.
На 13 (26) май 1918 година Закавказкият сейм обявява саморазпускането си. В решението за саморазпускането е записано:
„Поради това, че по въпроса за войната и мира се установиха коренни разминавания между народите, създали Закавказката независима република и поради което стана невъзможно действието на една авторитетна власт, която да говори от името на Закавказието, Сеймът констатира факта на разпадането на Закавказието и снема пълномощията си”. На същия ден Грузия едностранно обявява независимост. На единното Закавказие е сложена точка.
На 27 май 1918 година, членовете на мюсюлманските партийни фракции от Закавказкия сейм провеждат съвместно заседание и се обявяват за Временен Национален съвет на Азербайджан. Те взимат решение да провъзгласят независимостта на Азербайджан. За председател на Временния Национален съвет на Азербайджан е избран Мамед Емин Расулзаде.
На 28 май 1918 година (по нов стил) Временният Национален съвет на Азербайджан обявява независимостта и създаването на Азербайджанската демократична република.
Независимостта на Закавказието и основаването на Азербайджанската Демократична Република до голяма степен са краен резултат на геополитически и регионлани процеси на развитие. Младият азербайджански политически елит демонстрира забележителна способност „да се учи в движение” на държавно строителство и на дипломация за много кратък период. Затова трябва да бъде отдадено дължимото на ролята на мюсюлманските азербайджански фракции в Закавказкия Сейм в процеса на изграждането на външната политика на Азербайджан.
От гледна точка на изграждането на институциите, азербайджанците се оказват крайно ефективни, независимо от огромните проблеми с болшевишката агресия, различията между демократично ориентираните на азербайджански депутати в Закавказкия Сейм и позициите заемани от представителите на много влиятелната в региона Отоманска империя и въпреки противоречията с арменските и грузинските лидери.
Появата на Азербайджанската Демократична Република на картата на Закавказието и на света, само по себе си е огромен успех на демократичното мислене и прогресивния подход към политиката.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
