* След Украйна, Игрите в Пекин се превръщат в поредна арена на дипломатически сблъсъци
* Пандемията затвори много държави, но най-богатите полетяха в Космоса
След бурната и трудна 2020 г., когато светът беше изправен пред пандемията от коронавирус, терористичните атаки и въоръжените конфликти, мнозина се надяваха, че 2021 г. ще донесе икономическа стабилност и нормализиране на социално-политическата ситуация. Изминалата година обаче не оправда тези надежди. Случиха се много събития, които накараха хората по света да спорят, да се тревожат и отново да се надяват на най-доброто. "Стандарт" подбра 10 събития, които белязаха отминаващата година.
1. Нова година, нов президент
Нов президент влезе в Белия дом в началото на 2021 г. Джо Байдън се закле като 46-ия държавен глава на САЩ на 20 януари. Той обеща да стане президент на всички американци, а неговото основно послание бе: "Америка се завърна".
Стъпването му на поста обаче бе предшествано от драматични събития, каквито американците не помнят. На 6 януари тълпа протестиращи привърженици на предишния президент Доналд Тръмп атакуваха Капитолия и окупираха част от сградата за няколко часа. Сенаторите и служителите бяха евакуирани. По време на сблъсъците между протестиращи и полиция загинаха петима души, десетки бяха ранени, над 50 демонстранти арестувани. След безредиците бяха образувани над сто наказателни дела. Към днешна дата най-дългата присъда лишаване от свобода е получил Скот Феърлемб, който удари полицай и беше осъден на 41 месеца затвор. На 14 януари в САЩ Камарата на представителите гласува за импийчмънт на Тръмп, обвинявайки го, че разпалва несигурността във Вашингтон, но инициативата не получи достатъчно гласове, и бившият президент беше оправдан.
Първата задгранична обиколка на Байдън бе в Европа и продължи 8 дни. Той участва в срещата на седемте най-големи икономики Г7 в Корнуол, включи се в срещата САЩ-ЕС и се срещна с много от европейските лидери, а с някои разговаря на 4 очи. Последствията - Ангела Меркел посети Белия дом месец по-късно, санкциите срещу "Северен поток 2" паднаха и газопроводът бе завършен преди канцлерът да сдаде властта на новата управляваща коалиция начело с Олаф Шолц. След което лицензирането на тръбата зацикли, а цената на газа в Европа достигна космически висоти.Макрон пък, когото Байдън приятелски прегърна, няколко месеца по-късно подскочи като ужилен - на 15 септември бе създаден военният блок AUKUS между САЩ, Великобритания и Австралия, вследствие на което Австралия развали договора за изграждане на подводници с френската военноморска група в размер на 66 милиарда долара.
В последния ден от посещението на Байдън в Европа - на 16 юни, се състоя знаковата му с Владимир Путин във вила на Женевското езеро, която продължи 3 часа. Тя бе очаквана от целия свят заради сериозно влошаване на отношенията между двете страни. Макар че и двамата лидери казаха добри думи един за друг и описаха разговорите като прагматични и конструктивни, нямаше знаци за съгласие по въпроси като киберсигурността, Украйна и Навални, който все още е в затвора.
2. В Куба приключи ерата "Кастро"
През април по-малкият брат на революционера Фидел Кастро - Раул Кастро, подаде оставка като първи секретар на ЦК на Комунистическата партия на Куба. Президентът Мигел Диас-Канел беше избран за първи партиен секретар. Това сложи край на дългогодишната ера на управлението на братя Кастро, дошли на власт през 1959 г. по време на Кубинската революция.
Три месеца след напускането на Кастро в Куба избухнаха масови протести. Освен изостряне на ситуацията с пандемията от коронавирус стана ясно, че хората са недоволни от комунистите, които допуснаха кризата в икономиката и здравеопазването. Кубинските власти обявиха извънреден режим, в Хавана влязоха войски и допълнителни части от силите за сигурност. Президентът Диас-Канел обвини Вашингтон в организирането на протестите, а САЩ наложиха нови санкции срещу министъра на Революционните въоръжени сили на Куба Алваро Лопес Миера, както и срещу подразделение на Министерството на вътрешните работи на страната за нарушения на човешките права.
3. Празни рафтове във Великобритания след Брекзит
През 2021 г. ЕС и Обединеното кралство най-накрая завършиха всички формалности по Брекзит. Този момент е белязан от ратификацията на Споразумението за търговия и сътрудничество между Лондон и Брюксел. Според документа, който влезе в сила на 1 май, Великобритания напусна единния пазар и митническия съюз на ЕС, но запазва възможността да търгува без мита и квоти. В същото време търговският процес беше усложнен от въвеждането на митнически проверки за редица стоки.
Стотици товарни кораби задръстиха пристанищата, а на рафтовете в магазините липсваха редица стоки. Недостигът на шофьори и превозвачи допълнително задълбочи дефицита. Според Евростат, над 60% от гражданите на страната съобщават за промяна в потребителските навици поради липсата на необходимите стоки в магазините и невъзможността да се намерят заместители.
4. Талибаните завзеха властта в Афганистан
След като президентът на САЩ Джо Байдън обяви пълното изтегляне на американския военен контингент от Афганистан, в страната се активизираха бойци от радикалното движение на талибаните, които започнаха да превземат град след град, а на 15 август влязоха в Кабул и обявиха пълен контрол над републиката.
Екстремистите заявиха, че възнамеряват да управляват страната по-умерено и приобщаващо, отколкото преди 20 години.
Те обаче не изпълниха обещанията си: ограничиха правата на жените и започнаха кланета на жителите. В Кабул и други градове редовно се случват експлозии, убиващи цивилни. Производството на опиум нарасна. В същото време афганистанските златни и валутни резерви са блокирани от Вашингтон и международната общност няма намерение да сътрудничи на новото правителство.Победата на талибаните в Афганистан направи света предпазлив от активирането на други терористични групи като Ал Кайда и Ислямска държава. По време на превземането на страната талибаните освободиха много терористи от затворите и именно те поемат отговорността за атаките в Кабул и провинциите.
5. Досиетата "Пандора" разклатиха елитите
На 3 октомври Международният консорциум на разследващите журналисти (ICIJ) публикува мащабно разследване за участието на политици, предприемачи и общественици в офшорни схеми, което бе наречено "Досиетата Пандора". Разследващите са разкрили офшорни сделки на повече от 100 милиардери, 35 световни лидери и 400 държавни служители.
Досиетата се основават на данни от над 11,9 милиона файла, общо 2,94 терабайта. Сред замесените излязоха имената на лидерите на Чили, Чехия, Пакистан. Заради разкритията партията на чешкия премиер Андрей Бабиш изгуби парламентарните избори в страната, които се проведоха на 8 и 9 октомври. Бяха разкрити офшорни схеми на украинския президент Владимир Зеленски и негови сътрудници. По късно австрийският канцлер Себастиян Курц подаде оставка заради обвинения в корупция.
Чилийските депутати подкрепиха импийчмънта на президента Себастиан Пинера поради подозрения за милиарди долари в корупционни схеми, но Сенатът не одобри тази инициатива.
6. Ангела Меркел се оттегли от политиката
Германският канцлер Ангела Меркел отказа да се кандидатира в септемврийските избори за Бундестага, като реши да сложи край на политическата си кариера. На 26 октомври й беше връчено официално известие за прекратяване на правомощията на канцлер на Федерална република Германия. С това за Германия приключи ерата на управлението на Желязната фрау, която продължи 16 години.
На фона на последиците от миграционната криза, тежката ситуация с коронавируса и мащабните наводнения, рейтингите на Християндемократическия и Християнсоциален съюз (ХДС/ХСС), представлявани от Меркел в продължение на много години, паднаха значително. Социалдемократите спечелиха изборите, а Олаф Шолц стана новият канцлер на републиката.
7. Дрънкане на оръжие по оста Русия-Беларус-Украйна-Полша
Засилва се напрежението между Русия и Беларус, от една страна и Украйна, Полша и Запада, от друга. След като президентът на Беларус Александър Лукашенко отказа да ограничи потока от нелегални имигранти към страните от ЕС, миграционната криза на полско-белоруската граница ескалира. От началото на ноември там са се натрупали хиляди бежанци от Ирак, Сирия и други страни от Близкия изток. Те се опитват да влязат нелегално на територията на Полша и провокират сблъсъци с граничарите и силите за сигурност.
ЕС нарече ситуацията с мигрантите хибридна атака срещу западните страни. Европейските политици казаха, че Лукашенко използва бежанците, за да провокира Европа за постигане на политическите си цели. На 2 декември ЕС прие петия пакет от санкции срещу Беларус заради ситуацията с мигрантите.
В същото време Полша обвини Русия, че е замесена в кризата и призова Москва да бъде изключена от международните организации.
На 7 декември руският президент Владимир Путин и американският му колега Джо Байдън проведоха разговори чрез видеовръзка. Президентът на САЩ обвини Москва в разполагане на военни сили близо до границите на Украйна и заплаши със сурови санкции в случай на ескалация на конфликта. Путин пък обвини НАТО в опасни опити за завладяване на украинска територия. На 17 декември руското външно министерство публикува проекти на договори с НАТО и САЩ за гаранции за
Путин игра приятелски хокей мач с Лукашенко
снимка РИА Новости
сигурност. Те бяха предадени на американска страна по време на посещение в Москва от помощник държавния секретар на САЩ по европейските и евразийски въпроси Карън Донфрид.
Руската страна призова Запада да се откаже от по-нататъшното разширяване на НАТО на Изток, включително към Украйна. Алиансът е помолен да изостави военните учения в райони, съседни на Русия и нейните съюзници, както и разполагането на ядрени оръжия в чужбина.Вашингтон и Брюксел смятат руските предложения за неприемливи, но се съгласиха на преговори. Очаква се те да започнат през януари в Женева.
8. Нови вълни на пандемията
През цялата 2021 г. пандемията от коронавирус продължи да отнема животи по целия свят. Повече от 5 милиона души са станали жертви на COVID-19. От април делта щамът, известен още като индийски, започна да се разпространява из планетата, а от юни доминира в целия свят. Учените призоваха държавните лидери да продължат масовата ваксинация на населението, а страните започнаха затягане на ограничителните мерки. Т.нар. "зелени" сертификати бяха въведени в много страни от ЕС. На почти всички обществени места се изисква документ, потвърждаващ ваксинация или преболедуване от коронавирус. Това предизвика масови протести. В края на годината редица държави отново обявиха локдаун, а Австрия въведе задължителни ваксинации за всички граждани. В същото време вирусът продължава да мутира: на 11 ноември в Южна Африка беше идентифициран нов щам, наречен omicron, който бързо се разпространява.
9. Китай се готви за Олимпиада и пусна изкуствено слънце
Китай се готви за Зимните олимпийски игри през февруари 2022 г. Освен логистично предизвикателство, те се превръщат в поредна арена на дипломатически сблъсъци.Редица страни вече обявиха, че няма да изпращат правителствени делегации заради нарушаване на човешките права, за което Западът упреква Пекин. Сред тях са САЩ, Великобритания, Канада, Австралия, Япония. Китай пък ги предупреди, че ако пратят спортисти на игрите, но не и официални лица, ще платят цената за това тяхно решение.Иначе в Поднебесната империя отбелязаха тържествено 100-годишнината на Китайската Комунистическа Партия, а властта се похвали, че се е справила с бедността на населението и се фокусира върху изграждането на просперираща, модерна, социалистическа държава.
След икономическия бум в първата половина на годината и растеж от 7,9% в периода април-юни, икономиката се забави през последните месеци. В същото време обаче са увеличили печалбата си с 38% на годишна база. Миннодобивните компании и доставчиците са спечелили от по-високите цени на суровините, като секторът държи около една осма от общата печалба за 11-те месеца с ръст от 186%. Ковид, за който се смята, че е тръгнал от китайския град Ухан, не тревожи властите в Поднебесната империя.
Правителството гордо обяви, че строгият му досегашен курс за „нула инфекции“ се е увенчал с успех. Всеки, дори и най-малък локален взрив на зараза се блокира със строги мерки. Въвеждат се забрани за излизане от домовете, ограничения за пътуване, проследяват се всички контактни лица, правят се масови тестове. Разрешителните за влизане в Китай от година и половина са сведени до минимум, а пристигащите отвън се изпращат в няколкоседмична задължителна карантина в хотел. Китай ваксинира бързо, масово и без да иска съгласие. По официални данни досега са поставени общо около 2,5 милиарда дози от китайската ваксина, при население от 1,4 милиарда души.Китай навлиза и в нов етап от космическата си програма. Страната пусна в експлоатация машина, която трябва да създаде изкуствено слънце, много по-горещо от истинското. Сложният апарат Токамак вече е постигнал почти 7 пъти по-висока температура от тази на най-голямата звезда в нашата галактика. Токамак функционира от 2006 г. и по него са работили над 10 000 китайски и чуждестранни учени.
10. Тръгнаха космическите туристи
Туристическите пътувания до космоса, организирани от частни компании, вече не са само в научно-фантастичните романи и филми. През изминалите дванадесет месеца беше поставено началото на нов етап в развитието на туризма - космосът се превърна в достъпна дестинация за пътешественици. Засега само много богатите могат да си позволят да си купят място на борда на корабите на частните компании. Първото туристическо пътуване в орбита бе през юли, организирано от "Върджин галактик" на британския милиардер Ричард Брансън. Той, заедно с още петима души се издигна до ръба на космоса с ракетния самолет "Юнити-22".
Двама от членовете на екипажа бяха пилоти, а останалите - служители в компанията на Брансън. Мисията продължи около 90 минути, а пасажерите се издигнаха на повече от 80 километра над Земята. Дни след Брансън полетя и най-богатият човек в света Джеф Безос. Ракетата "Ню Шепард" на неговата компания "Блу ориджин" изведе в орбита четирима души. Те останаха в безтегловност повече от 11 минути. За разлика от пилотирания апарат на Брансън, капсулата на Безос бе напълно автоматизирана и не изискваше специализиран екипаж на борда за излитане и кацане. Корабът на "Блу ориджин" достигна височина от 106 километра.
В средата на септември и компанията на Илон Мъск направи първи туристически полет до космоса. Въпреки че пътуването беше осъществено месеци след пътешествията на Ричард Брансън и Джеф Безос, "СпейсЕкс" изпревари конкурентите си, тъй като екипажът на мисия "Вдъхновение 4" беше изцяло цивилен - абсолютен прецедент в космическата история.Петимата туристи, сред които не беше Мъск, останаха в орбита цели три дни. Те обикаляха около Земята със скорост над 27 000 км/ч. Корабът се ръководеше от наземен екипаж и бордови системи за насочване. Успешните полети сериозно засилиха интереса към прохождащия космически туризъм. Компанията "Върджин галактик" се похвали, че е продала около 700 билета. След полета на Брансън цената на едно място стигна 450 000 долара.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
