Мирният план предвижда децентрализация в Източна Украйна
Канцлерката на Германия Ангела Меркел и президентът на Франция Франсоа Оланд пристигнаха тази вечер в Москва, за да обсъдят с президента Владимир Путин новия си план за мир в Източна Украйна. Най-вероятно той ще се базира на договореностите от Минск и щe предвижда децентрализация на Донбас, разполагане на чуждестранен контингент, както и нова, различна от договореното в Минск, демаркационна линия, която да отчита настъплението на опълченците от септември насам. Ако бъде дадена известна автономия на Донецка и Луганската република, това по същество ще означава замразяване на конфликта и създаване на формирование от типа на Приднестровската република в Молдова или Абхазия в Грузия, коментираха наблюдатели.
Самолетите на Меркел и Оланд се приземиха с 10 мин разлика на правителствения терминал на летище "Внуково". Двамата отклониха всички въпроси на журналистите, съобщи агенция ТАСС.
Самите преговори протекоха на "шест очи", без участие на членове на делегациите и експерти, заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков. Преди срещата Оланд коментира, че целта на визитата в Москва е постигане на споразумение за кризата в Източна Украйна. Ангела Меркел обаче поохлади големите очаквания от разговорите.
"Знаем, че е напълно неясно дали ще постигнем примирие с тези разговори. Не знаем дали това ще стане днес или ще бъдат нужни допълнителни разговори", каза Меркел, преди да замине за Москва. Ден по-рано двамата лидери бяха в Киев, където обсъдиха мирния си план с украинския президент Петро Порошенко. Те не огласиха подробности по съдържанието на предложенията си. За съдържанието на плана може да се съди косвено по официално изявление на украински говорител и съобщения в руската и западната преса. Очевидно той предвижда определена степен на децентрализация на Украйна и автономия на Донецка и Луганска област. Според руски медии става дума и за нова, различна от договореното в Минск, демаркационна линия от 1500 кв км, която да отчита настъплението на бунтовниците от септември насам. Новият мирен план се базира на договореностите от Минск, заяви по телевизия "5 канал" говорителят на украинското външно министерство Евхен Перебейнос. "Русия има едно виждане за разделителната линия, Украйна настоява за друго. Позициите по принципните въпроси, като териториалната цялост на страната, необходимостта Украйна да има контрол над своята граница, извеждането от територията й на чуждестранните войски обаче трябва да останат неизменни", каза Перебейнос. Новият мирен план предвижда определено равнище на децентрализация на Донбас, посочи Перебейнос. Какво може да бъде то ще обсъждат нашият парламент и украинската власт, изтъкна говорителят.
Руският "Комерсант" пише, че Меркел и Оланд ще настояват Москва и отцепниците да признаят, че Донбас остава част от Украйна, макар чисто формално засега.
Изненадващата визита на Меркел и Оланд в Киев и Москва изглежда цели да изпревари евентуално решение на САЩ да достави смъртоносно оръжие на Украйна, което европейците се опасяват, че ще предизвика още по-голямо разрастване на военните действия, посочва АП. Германският "Билд" пък посочва, че самият факт, че срещата се проведе в Москва, говори за това, че Путин е победил.
Военните от ЕС не дават оръжие на Киев
Европейските министри на отбраната се обявиха против доставки на оръжие на украинската армия, което е знак за потенциален трансатлантически разрив, ако САЩ решат да извършат такива доставки, съобщи Ройтерс. Редица европейски министри на отбраната на срещата на НАТО в Брюксел се обявиха против доставки на оръжия за Украйна, опасявайки се, че това може да усили конфликта. "Повече оръжия в този район няма да ни доближат до решение и няма да сложат край на страданията на населението", заяви германската министърка на отбраната Урсула фон дер Лайен. Холандската министърка на отбраната Йеанине Хенис-Пласхарт изрази убедеността, че повечето съюзници в НАТО, "но особено Холандия, ще настояват за несмъртоносна подкрепа за Украйна. Политическият диалог е единственият начин да се излезе от кризата", заяви тя. Италианската министърка на отбраната Роберта Пиноти заяви, че Рим е против доставки на смъртоносни оръжия на Украйна.
Расмусен чака хибридна война
Бившият генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен смята, че руският президент Владимир Путин може да предприеме хибридна атака срещу Естония или Латвия, за да провери дали НАТО ще може да се мобилизира за защита. Истинската цел на Русия била да подкопае солидарността в НАТО и да възобнови контрола на Русия върху Източна Европа, пише "Дейли Телеграф". "Тук не става дума за Украйна. Путин иска да върне Русия на предишните й позиции като велика сила", казва Расмусен пред вестника. По думите му Путин знае, че ако премине "червената линия" и нападне съюзник от НАТО, ще бъде победен, но той е "специалист по хибридните войни", тоест смесица от военни действия - конвенционални, неконвенционални и кибернетични.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
