Нещо необичайно се случва на чешко-словашката граница, съобщава euronews.com.
С изключение на кратък период през 2020 г. поради пандемията от COVID-19, 250-километровата граница, разделяща двете страни, до голяма степен е "символична", откакто и двете влязоха в Шенгенската зона през 2007 г.
В четвъртък Чешката република временно възстанови контрола на границата си със Словакия в отговор на увеличаването на незаконната миграция. Вит Ракушан, чешкият вътрешен министър, каза в изявление по-рано тази седмица, че нелегалната миграция, главно от Сирия, се е увеличила с 1200 процента тази година.
Той изчисли, че чешката полиция е заловила общо 11 000 нелегални мигранти от началото на годината.
„Ще търсим решения на европейско ниво, но за съжаление се наложи да предприемем такава радикална стъпка“, обясни Ракушан.
След съобщението от Прага вътрешният министър на Австрия Герхард Карнер каза в сряда, че тази седмица страната му също ще въведе временен контрол на границата си със Словакия, за да попречи на мигрантите да използват Австрия като алтернативен маршрут.
„Задължително е да се реагира преди трафикантите“, каза той.
Нищо от това не се прие добре в Словакия, която очаква известни смущения в търговията поради засилените гранични проверки.
„Проблемът трябва да се реши с комуникация, а не с подобни изненади“, каза словашкият премиер Едуард Хегер в сряда.
„Стъпката, предприета от Чехия и други страни, не е правилна, защото противоречи на принципите на Шенген.
Австрийският канцлер Карл Нехамер се очаква да се срещне с унгарския премиер Виктор Орбан и сръбския президент Александър Вучич следващата седмица, за да обсъдят въпроса за миграцията. Австрия наложи контрол по границите си с Унгария и Словения от 2015 г.
Прага призовава Европейския съюз да предприеме повече действия. Полицейският синдикат на Германия също призова за повече проверки за сигурност на чешко-германската граница, въпреки че Берлин засега каза, че няма да го направи.
Причината е голямото увеличение на мигрантите, особено от сирийски произход, които се опитват да стигнат до Германия или Северна Европа по така наречения Балкански маршрут, който минава през балканските държави в Унгария, Словакия и Чехия.Официално Прага казва, че ограниченията на словашката граница са "временни" мерки, които ще бъдат в сила само десет дни. След това чешкото правителство планира да направи оценка на ситуацията.
Украинските бежанци посрещнати в Централна Европа
Някои наблюдатели направиха сравнения между паниката около бежанците и мигрантите от Близкия изток и топлото посрещане на централноевропейските държави на украинските бежанци, бягащи от руската инвазия.
Повече от 439 000 украински бежанци са били приети в Чешката република, около четири процента от нейното население, според Агенцията на ООН за бежанците. Словакия, много по-малка страна, е приела малко под 100 000 души.
„Отговорът беше диаметрално различен“, каза Филип Костелка, професор в Европейския университетски институт.
„Докато мнозинството от чехите приветстваха украинските бежанци, населението остана подозрително и доста враждебно към бежанците от Близкия изток“.
Проучване, публикувано тази година от Центъра за изследване на общественото мнение, установи, че 75 процента от чехите са съгласни, че бежанците от Украйна трябва да бъдат приети в страната. Същото изследване установи в проучване от 2015 г., че повече от 70 процента от чехите искат да откажат да приемат бежанци и имигранти от Сирия и Северна Африка.
"Причините за тези различия са отчасти исторически, културни и демографски", казва Костелка.
По-голямата част от украинските бежанци са жени и деца, докато много бежанци от Близкия изток са млади, неженени мъже. Украинците също бяха най-голямата задгранична група, живееща в Чешката република преди пълномащабното нахлуване на Москва в Украйна през февруари.
Много чехи също гледат на войната в Украйна през собствената си история.
Чехословакия, както беше известна страната преди Словакия да се отдели през 1993 г., беше окупирана от нацистка Германия през 1938 г. и съветската армия нахлу през 1968 г., за да потуши протестите срещу комунистическия режим.
„Повечето чехи осъзнават, че украинците героично се борят за свободата на целия демократичен свят“, каза Костелка. Той обаче добави, че в случая на бежанците от Близкия изток „чехите се страхуват от проблеми с интеграцията и подозират, че някои от бежанците в действителност са икономически мигранти“.
Кризата на разходите за живот, причиняваща политически вълнения
Това идва и на фона на големи политически вълнения в Централна Европа, предизвикани от продължаващата криза на разходите за живот.
Инфлацията скочи до 17,2 процента в Чешката република и около 14 процента в Словакия миналия месец, някои от най-високите повишения в Европа. Чешката република също е свидетел на едно от най-големите скокове на разходите за енергия и домакинства от всяка европейска страна.
През последните седмици в Прага бяха проведени големи демонстрации срещу коалиционното правителство, което оцеля след вот на недоверие в парламента в началото на септември и което е обвинено, че не прави достатъчно, за да помогне на обикновените хора на фона на икономическата криза.
Десетки хиляди хора присъстваха на антиправителствен митинг в столицата в сряда, национален празник, който бе доминиран от политици от крайнолеви и крайнодесни партии.
Темата за миграцията от Близкия изток предоставя на опозиционните партии допълнително средство за атака на коалиционното правителство, но според анализаторите е малко вероятно тя да изпревари икономическата ситуация като ключов въпрос.
„Дебатът за миграцията от Африка и Азия сега е доста маргинален и е много засенчен от енергийната криза, инфлацията и руско-украинската война“, каза Любомир Копечек, професор по политически науки в университета Масарик.
Все пак опозиционните политици започнаха да упрекват правителството за предполагаемата му бавна реакция по проблема.
Опозицията обвинява правителствата в неправилно справяне с кризите
„Миграцията е огромна...правителството се преструваше, че я държи под контрол, но за съжаление не го прави“, каза Ярослав Бжох, депутат от опозиционната партия ANO и член на подкомисията за миграция и политика за убежище, на пресконференция тази седмица , според местни медии.
Очаква се Андрей Бабиш, бившият премиер и ръководител на ANO, който увеличи дела си от места в големите градове на общинските избори този месец, да се съсредоточи върху миграцията през следващите седмици. Неговата партия вече твърди, че правителството е предоставило твърде много помощ на украинските бежанци, като е игнорирало чешките граждани.
Преди поражението си на общите избори през октомври миналата година, Бабиш водеше тежка кампания срещу миграцията и приветства унгарския премиер Орбан, известен критик на миграционната политика на ЕС, в кампанията си. Бабиш, който в момента е изправен пред съда за предполагаема корупция, планира да се кандидатира на президентските избори следващия януари. В момента той е фаворит в анкетите.
Томио Окамура, лидерът на крайнодясната Свобода и пряка демокрация (SPD), втората по големина опозиционна партия, обеща да вземе правителството под отговорност за неговите отговори на миграцията.
Ракушан, вътрешният министър, „взема граждани, особено тези в Моравия, за заложници“, каза Окамура тази седмица, имайки предвид източния регион на страната.
В Словакия по-голямата част от дебата досега се фокусира върху вътрешната политика и провалите на правителството, а не върху самите мигранти, каза Катарина Клингова, старши научен сътрудник в GLOBSEC Policy Institute, базиран в Братислава мозъчен тръст.
Сегашното словашко правителство е в криза.
В началото на септември тя загуби мнозинството си в парламента, след като партията на свободата и солидарността (SaS), младши партньор, се оттегли. В интервю миналата седмица за "Файненшъл таймс" премиерът Хегер предупреди, че икономиката на страната е изложена на риск от "колапс" заради нарастващите цени, освен ако не получи значителна помощ от ЕС.
Юрай Крупа, словашки политик от SaS и председател на парламентарната комисия по отбрана и сигурност, призова за ограничения на границата на Словакия с Унгария и разследване на отговора на вътрешния министър Роман Микулец, който оцеля след няколко вота на недоверие.
„Мигрантите идват в Словакия от Унгария, така че е логично да въведем контрол и на границата, тъй като ситуацията абсолютно не е под контрол“, каза Крупа според съобщения в местните медии.
Впоследствие Министерството на вътрешните работи на Словакия излезе с изявление, в което се противопостави на коментарите му.
Някои приятелски настроени към Москва политици и коментатори също използват последните опасения относно миграцията от Близкия изток и Северна Африка, за да критикуват подкрепата на Братислава за Украйна, индикация, че някои се опитват да свържат двата проблема, каза Клингова.
Някои, включително обвинените в разпространение на промосковски послания, направиха твърдения, че „подобна ситуация е трябвало да се очаква с избухването на войната (в Украйна), въпреки факта, че мнозинството нелегални мигранти не са от Украйна“, добави Клингова.
Ситуацията на други места в Централна Европа е разделена.
На 20 септември опозиционната Словенска демократическа партия (СДС), водена от бившия премиер Янез Янша, внесе вот на недоверие срещу министъра на вътрешните работи Татяна Бобнар заради решението й да премахне ограда по границата с Унгария, издигната през 2015 г., за да спре нелегална миграция. По последна информация в Словения се наблюдава 13-процентно увеличение на незаконните преминавания на границата между януари и август в сравнение с цялата миналата година, според местни медии.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
