Втората световна остави много тайни и въпроси
Тази война започна в мълчание и ще завърши в мрак. Тези пророчески думи принадлежат на участвалия във Втората световна война английски писател Ивлин Уо. Днес от нейния край поне в Европа изминаха точно седем десетилетия. Те обаче явно не са достатъчно дълго време, за да се наруши мълчанието и да се освети мракът.
Все още малцина са изследователите и публицистите, които си позволяват да очертаят истинските измерения на чудовищния конфликт, превърнал в бойно поле цели континенти. А също и последиците от него за света, и най-вече за Европа.
Всяка война завършва с победители и победени. Втората световна е първата, в която фронтът минаваше и вътре във всяка от воюващите страни, разделяйки жестоко обществото.
Свикнали сме по традиция да делим участниците във войната на антихитлеристка коалиция и на оста Рим-Берлин-Токио. Само че нещата далеч не са еднозначни. Защото в крайна сметка всички държави от Оста в края на войната "сменят влака". И то първа е именно Италия.
А след нея Финландия, Румъния, България. Унгария не успява просто защото в Берлин вече разбират за какво става въпрос и я окупират.
Окупация и съпротива са ключовите думи, превърнали се в идеологеми, когато стане въпрос за Втората световна война. Само че и до ден днешен в окупираните от нацистите страни, които през 1945 г. ще се появят отново в ролята едновременно на жертва и победител, предпочитат срамежливо да премълчават какво се е случвало през тези години на окупация. Защото съотношението между тези, които се съпротивлявали, и тези, които съвсем активно са подкрепяли окупаторите, далече не е в полза на първите.
Когато през нощта на 8 срещу 9 май 1945 г. в замъка Карлстхорст германската делегация подписва акта за капитулация, фелдмаршал Кайтел, виждайки на масата на победителите френския генерал Дьо Тасини, губи прусашкото си хладнокръвие и възкликва: "Как? И французите ли!?". Основанията за подобна реакция са напълно основателни. И въпросът е не само това, че през 1940 г. Франция е разгромена от Вермахта само за 40 дни. А най вече във факта, че правителството на маршал Петен е официален съюзник на Райха. А жертвите на френската съпротива са два пъти по-малко от жертвите, дадени от френските войници в немски униформи, както ще стане въпрос по-долу. Така че популярният и у нас тв сериал "Ало, ало" не е съвсем изсмукан от пръстите на сценаристите...
Идеите на фашизма и националсоциализма успяват да пленят не малко умове и сърца в цяла Европа. В съчетание с вечното подозрение на средния европеец към "руската мечка" в един момент почти обединява Европа. Фактите са неумолими - към 1943 година 27-те дивизии на прословутите СС - Вафен наброяват 1 милион души. От тях 600 000 не са германци, а представители на почти всички европейски народи. И то главно от окупираните страни - французи, белгийци, холандци, датчани, норвежци. И дори албанци и сърби. За прибалтийците, украинците и представителите на кавказките народи да не говорим. А също и за т.нар. Руска освободителна армия на генерал Власов. Явно за всички тях нацисткият "нов ред" е бил за предпочитане пред този на Сталин. Навярно има някаква символика в куриозния иначе факт, че бункерът на Хитлер в Берлин е защитаван до последно от ...френски СС-вафен войници!
Така войната разруши Европа не само икономически, унищожавай 70% от нейния индустриален потенциал. В крайна сметка само за десетина години той бе възстановен и дори надхвърлен. Тя я разруши преди всичко морално и психологически. Изминалите седем десетилетия като че ли още не са достатъчни, за да се примирят нейните народи както помежду си, така и вътре в себе си.
Войната наистина отврати европейците от самата мисъл да участват отново в нещо подобно. Но това в един момент също се обърна срещу тях. Израснаха нови поколения, превърнали консумативното общество в култ. Или направо казано, европейските народи загубиха чувството за самосъхранение. На Запад за тяхната сигурност се грижеха САЩ, на Изток - СССР - единствените реални победители във войната.
И днес Старият континент се оказва беззащитен пред евентуални външни заплахи. И не толкова, че непрекъснато съкращава армиите си, а преди всичко за това, че както гласят данните от последното проучване на "Галъп интернейшънъл", само 27 процента от европейците са готови да бранят родината си с оръжие.
Явно Втората световна война наистина се оказа по думите на известния историк Пол Джонсън почти успешен опит за колективно самоубийство. То не успа докрай, но пациентът вече 70 десетилетия не може да се оправи напълно.
Цивилните жертви са повече от убитите бойци
Втората световна война навярно е първата в историята, в която цивилните жертви са по-големи от армейските загуби.
Разбира се, напълно точни изчисления на всички загинали не могат да се направят, особено когато става въпрос за народите на Азия. Които до скоро историците малко цинично въобще не включваха в сметката.
Днес се смята, че във войната са загинали общо 73 милиона души. Като особено огромни са цивилните жертви, дадени от страните от антихитлеристката коалиция - 45 милиона. Това е обяснимо, защото става дума за покосените от глад и болести, жертвите на Холокоста и другите прояви на геноцид. Докато за страните от Оста цивилните жертви са само 4 милиона, главно от населението на бомбардираните германски и японски градове.
По-смущаващи са чисто военните жертви. Съюзниците дават точно два пъти повече убити войници от тези на Оста - 16 срещу 8 милиона. Колкото и да е "политически некоректно" днес да се признае, немци и японци явно са се сражавали по-умело и са били по-добре командвани. За италианците не говорим - те са предпочитали да се предават, вместо да умират за Дучето.
Петима корейци се бият за 4 чужди армии
От великото до смешното има само една крачка, е казал Наполеон.Това най-ярко се потвърждава по време на война. Втората световна не прави изключение със своите куриози. Ето само някои от тях.
На по-възрастните ни читатели в училище са им "набивали" в главите за подвига на съветския летец капитан Гастело, извършил таран над немски самолет. Примерът е последван от над 500 други съветски пилоти. Явно "камикадзета" не са японски патент. Като става дума за камикадзета, такива не са били само пилотите, връхлитащи върху американските кораби. Японските войници унищожавали вражите танкове по следния начин: заравяли в земята артилерийски снаряд, така че да стърчи навън само неговият връх. Когато танкът наближи, един войник се хвърлял, удрял с чук запалката и го взривявал под танка.
Самите американци пък не се отказват от стандарта си на живот и по време на войната. Когато през ноември 1942 г. дебаркират в Северна Африка, наред с всичко друго те разтоварват и три подвижни цеха за бутилиране на кока-кола.
Войната наистина е вихър, отнасящ човешките съдби. Наистина уникални обаче са премеждията на петима корейски войници.
През 1910 г. Корея е завладяна от Япония и местните младежи са били насилствено мобилизирани в нейната армия. Така през 1939 г. въпросните петима бойци попадат в съветски плен по време на съветско-японския конфликт в Далечния изток. Като представители на "поробения от японския милитаризъм корейски народ", обаче не само че не са третирани като пленници, но и са зачислени в Червената армия. След като Хитлер напада СССР, те се озовават на фронта, където пък са пленени от немците. Те на свой ред пък се отнасят към тях като към японски поданици, сиреч съюзници, и ги зачисляват във Вермахта. Докато накрая през 1944 г. са пленени от американците, които на свой ред ги пращат да се бият с японците в Тихия океан. С една дума - околосветско пътешествие със смяна на униформи.
По време на война жертвите от приятелски огън не са нещо необичайно. Особено са си патели пилотите от огъня на своята противовъздушна артилерия. Рекордът в това отношение принадлежи на италианските зенитчици. Които в началото на войната се "изхитряват" да свалят самолета не на друг, а на командващия войските в Либия маршал Итало Балбо - човекът, изградил военната авиация на Мусолини.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
