Добрият футбол не е достатъчен, за да бъдеш шампион. Необходимо е нещо друго.
Футболът на испанския национален отбор вече доказа това. Треньорът Луис де ла Фуенте даде повече свобода на играчите, позволи на крилата да дриблират по-често, отмени забраната за изстрели от далечно разстояние. Всичко това позволи на Испания да стане не само шампион на терена, но и в сърцата на много фенове. Това беше един ключ към успеха.
Другият решаващ фактор за победата на Испания сякаш остава незабелязан. Това е характер. За разлика от много други футболни параметри, той не може да бъде измерен лесно. Затова и много от коментаторите не го отчетоха в коментарите си кой ще бъде крайния победител.
Истината е, че в групата Испания се справи без особени усилия на волята. Бяха достатъчни само футболните умения. С Грузия на 1/8-финалите бе същото, тогава обаче испанският манталитетът се включи максимално и победата дойде.
На четвъртфиналите бе друго. Испания игра с Германия. Изключително стресиращ мач и за двата отбора.
Факт е, че Испания се справи със стреса по-добре от Германия. Още началото започна със стрес тест - Педри бе контузен, влезе Дани Олмо - може би най-неиспанският играч на испанския национален отбор, ако говорим за стила на игра. И въпреки това Олмо се разписа, даде асистенция и се превърна в главен герой на четвъртфиналите.
Именно в мача с Германия Испания показа характер. Вкараха в началото на второто полувреме, след което по инерция поеха инициативата за известно време, а след това започнаха да преминават в дефанзивен режим твърде очевидно. Играта на Германия не вървеше добре до последните минути. И когато изглеждаше, че испанците вече са уверени в победата, Флориан Вирц изравни. Това бе най-трудното време да Испания - да се включиш в мача, след като си допуснал гол и победа, която изглеждаше неизбежна. Особено, когато играеш с Германия в плейофите на родния им терен.
Емоционалното и игрово предимство естествено премина на страната на германците. Психически испанците минаха стрес теста. Показаха, че могат не само да бъдат комбинативни, но заедно да изстрадат до последно в името на резултата. Те ораха, издържаха, чакаха момента - и с кимване на главата на Микел Мерино удариха Германия в самото й сърце.
Последва полуфинал срещу скучна, но много опитна и препълнена с велики футболисти Франция, в която характерът също беше на изпитание.
Освен Педри Испания загуби Дани Карвахал и Робин Льо Норман, които бяха отстранени. Мбапе наистина да е киборг, умножен по вечността, но Испания излезе да играе срещу него, както винаги, със собствен сценарий. На испанците им отне известно време, за да се съвземат, след като допуснаха гол. И след като в 20-ата минута резултатът стана 0:1, в 25-ата вече бе 2:1 в полза на Испания. Испания запази концентрация до края на мача и спечели в редовното време.
На финала Испания се изправи пред два големи психологически теста. Първият бе контузията на Родри. Това е играч, който се заменя само в най-крайни случаи, майстор на големите мачове. Хора като Родри често печелят финали. Както се случи на финала на Шампионската лига през 2023 г., когато донесе титлата на Манчестър Сити.
Родри бе заменен от Мартин Субименди, също много качествен играч, на 25 години, отдавна играеш за Реал Сосиедад. Но единственото общо между него и Родри е гражданството и позицията на терена. Иначе е трудно да ги сравняваме: във футбола Родри е по-силен във всичко. И много по-опитен.
Субимеди не блестеше по време на турнира. Изигра целия мач с Албания, който не реши нищо за испанците, излезе за няколко минути срещу Франция. Но когато влезе на финала, играта на Испания не се промени по никакъв начин. Субименди изглеждаше така, сякаш именно той, а не Родри, е титуляр за Де ла Фуенте като дефанзивен халф.
Испанците можеха да затворят мача много преди последния съдийски сигнал. Те имаха много възможности да направят 2:0 и да сложат край на всичко. Но не го направиха - и получиха 1:1. Това бе огромен психологически удар - играеш по-добре на финала, но пропускаш много възможности и си на изпускаш шанса си.
За разлика от мача с Германия, испанците не изпаднаха в психическа дупка. Взеха си кратка почивка, за да се възстановят, а след това продължиха да играят по същия начин, както преди. Разбира се, по време на тази пауза англичаните можеха да обърнат играта в своя полза. Но не го направиха. И това е изключително техен проблем. Тимът на Де ла Фуенте бързо се стегна, върна топката и докато англичаните се готвеха за продължения, я вкара в наказателното поле, за да запише история и рекордна четвърта титла. точно към Микел Оярсабал.
Разбира се, че Испания имаше и късмет на точното време. Когато при резултат 2:1 за Испания, късият Дани Олмо изчиства топката с глава от гол линията при корнер, няма нужда да се говори за характер. Това е бърза реакция на футболист, умножена по късмет.
Така или иначе, финалът приключи, коментарите тепърва ще излизат. Сигурно е едно – иберийците играха страхотен футбол, най-добрият в турнира. Направиха то с добър треньор, много характер и малко късмет.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
