Миналия сезон Петър Занев игра за "Амкар" само до началото на ноември. След мача със "Зенит" той изчезна от полезрението на камерите и обективите за девет дълги месеца. Без футбол. В това интервю за сайта на "Амкар" той ще разкаже защо. "Стандарт" го публикува с известни съкращения.
- Какво се случи в онзи мач със "Зенит"?
- Дискомфорт в крака усещах още преди мача в Санкт Петербург, но това често се случва при футболистите. А мачът се оказа много сложен. За да откраднеш точки от лидера на негов терен, трябваше да се раздадем до край. Когато прозвуча последният сигнал, разбрах: да играя в скоро време, уви, няма да мога. Ядрено-магнитния резонанс показа, че кракът ми има нужда от почивка. Отначало си мислех, че лечението ще отнеме няколко седмици, но травмата се оказа не толкова лека, колкото изглеждаше на първия преглед.
- Как премина лечението?
- След мача останах още известно време в Перм, след което заминах за три седмици в един възстановителен център в Германия. Там ми правеха физио и иглотерапия, релаксиращ масаж. Немските лекари само потвърдиха диагнозата на клубните доктори, че такъв вид травма се лекува само почивка. Точни срокове никой не се наемаше да даде. Казваха, че всичко зависи от организма, но при всички случаи процесът отнема минимум три месеца. Затова продължих лечението си в специализирана клиника в София и след определено време се върнах в лагера на отбора, който по това време беше на подготовка в Турция. Като цяло се чувствах добре и в надеждата да догоня съотборниците си започнах активна работа с мускулите. Но когато увеличих натоварването, болката отново се обади.
- И отново хукнахте по лекари?
- Абсолютно. При един по-подробен преглед в Германия се установи, че освен възпаление на костната тъкан, която излекувах, имам и повредено сухожилие. Консултирах се с много професори и почти всички имаха свое мнение. Като цяло половината казваха, че трябва операция, другите, че се нуждая от още три-четири месеца почивка. Избрах първото, за да съм готов за новия сезон. Операцията я направих в Мюнхен. Две седмици ходех с патерици, после 40 дни просто чаках и след това колелото бавно започна да се върти. Жалко, че точната диагноза не ми я поставиха още през ноември и загубих ценно време. Но такъв е животът на футболиста, още повече моята травма се оказа изключително рядка и сложна. Сега всичко най-лошо е зад гърба ми и повече не искам да мисля за нищо друго освен за футбол. Голямо благодаря на треньорския щаб и клубното ръководство, че не ме зачеркнаха, а ме оставиха да се излекувам напълно и отново да вляза в добра форма.
- Без вас резултатите на отбора рязко се влошиха, навярно сте си направили извод, защо?
- Когато напусне треньорът, играчите често губят увереност. Минал съм през това. През 2011 г. станахме шампиони на България, а на следващия сезон Любо Пенев пое националния отбор - и "Литекс" завърши пети. Но каквото било, било. Проблемите трябва да се забравят и да се гледа само напред.
- Кой ви подкрепяше в този труден период?
- Жена ми Стаси беше през цялото време с мен. Окуражаваше ме колкото можеше.
- Винаги ли сте играли ляв бек?
- От дете, след като родителите ми ме заведоха във футболния интернат в родния Благоевград. В "Литекс" понякога съм играл и като централен защитник.
- Родителите ви подкрепяха ли вашата страст към футбола?
- Да играя започнах сам още на двора. Въпреки че майка ми настояваше да наблегна на ученето, аз избрах спорта. Наложи ми се да завърша в частно училище. На 17 вече бях в основния състав на "Пирин" и стана проблематично да съчетавам уроците с двуразовите тренировки.
- Говорите нелошо руски. Сигурно както много българи сте го учили в училище?
- Не, в училище учех руски, но и досега не се научих да го говора. Език най-добре се учи, когато всички около теб говорят на него. Така беше, когато играех в Испания. След това и в Украйна, сега напредвам с руския. Много неща са ми все още сложни, но разбирам събеседника и мога да му отговоря.
- Как сте устроени в Перм и къде ходите в свободното си време?
- Тук се чувствам много комфортно. Толкова много, че дори не ми е мъчно за родината. Особено когато до теб са любяща съпруга и две деца. Синът Димитър вече е на 5, а дъщерята Сиана скоро ще стане на две. Докато е топло, те живеят при мен, към ноември заминават да изкарат зимата в България. В Перм също са славяни, както и в България, така че тук е като у дома. В свободното време съм със семейството, ходим на кино или на кафе.
- В националния на България викат ли ви?
- Пенев, който е още национален селекционер, дойде да ме види, когато се възстановявах от операцията в София, и ми каза, че разчита на моята помощ. Естествено на мен ми е нужно да натрупам игрова практика в "Амкар". За последно бях в националния отбор през есента на миналата година и сега с нетърпение очаквам нов шанс да играя под флага на моята страна. България най-после има реален шанс да се класира на голям форум. Както е известно, за европейското през 2016 г. се класират първите два отбора от всяка група и най-добрият трети, а останалите трети играят баражи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
