Добромир Карамаринов е роден на 26 март 1958 г в Сливен. Национален състезател е бил в дисциплината 400 м с препяпствия. Завършва ВИФ "Георги Димитров" с треньорски профил "Лека атлетика". От 1994 г е генерален секретар на Българската федерация по лека атлетика, а от 2003-а година е нейн президент. В международен план от 2007 г е член на Съвета на Европейската атлетика, а от 2015-а е първи вицепрезидент на ЕА. От 2010-а година е президент на Асоциацията на балканските атлетически федерации (АБАФ).
- Господин Карамаринов, каква година изпрати българската лека атлетика?
- Отговорът може да бъде само - успешна. Главната причина това да е така, е че от всички големи първенства през 2018-а атлетите ни се върнаха с медали. Мирела Демирева спечели среброто от европейското в Берлин и то с резултат от 2 метра. За младите нямам думи да изразя радостта си от представянето им. Александра Начева стана световна шампионка до 20 г в тройния скок, като това е една възраст над тази която е в момента. Спечели и олимпийската титла от младежката олимпиада. Най-ценното от този златен медал от Буенос Айрес, е че победи Мария Висенте, която я победи драматично на финала в началото на сезона на европейското до 18 г в Гьор. За мен тези момичета, да са живи и здрави, и ги виждам в едно дългогодишно съперничество на пистата. За Алекс бе много важно именно в последното и най-важно състезание за 2018-а, а именно олимпийските игри в Буенос Айрес да победи испанката. А тези 14,18 м, които Начева постигна през миналата година, са нещо уникално. Такъв резултат не е постигала нито една атлетка на тази възраст. Валентин Андреев също изпраща силна година със сребро от европейското до 18 г и вицешампионска титла от младежката олимпиада на чук, като и неговите резултати също са престижни. За него бившия световен шампион Вадим Девятовски, който сега е президент на атлетическата федерация на Беларус, каза, че има страхотно бъдеще. Тези медали и цялостното настъпление на младите, като тук трябва да отбележа, че това не са само отличията от големите първенства ни дават повод за много оптимизъм за бъдещето на леката атлетика в България. Също така не бива да подминаваме и факта, че с всяка година се увеличава и броя на картотекираните атлети в БФЛА.
- Какъв е отзвука в чужбина за успехите на българските атлети?
- Мирела Демирева влезе в коментарите на всички големи специалисти със спечелването си на среброто от Евро 2018, защото това бе едно много необикновенно състезание. Аз нямам спомен в борба за титлата на състезание от такъв ранг да се пропускат 2 поредни височини и да се отива директно на 2 метра. Именно с това тя фокусира вниманието на всички върху нея. През сезона победи и безспорния доминант в последните години Мария Ласицкене, а също така достигна и не веднъж кота 2 метра. Алекс Начева вече е млада звезда известна в цял свят. Тя стана Изгряваща звезда на Балканите за 2018-а, а бе номинирана и за този приз в Европа.
- Според вас ще успеят ли и Алекс, и Валентин да направят лесно прехода от младежката атлетика към тази при жените и мъжете?
- Този преход според мен трябва да стане по различен начин. Алекс може и да мине без преход, защото с този резултат от 14,18 м от световното до 20 г без проблеми можеше да скача и във финала на Европейското първенство в Берлин, където дебютира при жените. Това означава, че тя е готова. Алекс е направила физическия преход. Остава й само психологически да се настрои за състезанията с жените. Тя трябва само да осмисли, че вече не е детето Александра, а нейните резултати отговарят на най-големите в този труден спорт. За мен Начева ще участва и то с успех на олимпиадата в Токио. При Валентин Андреев прехода ще е малко по-различен, по простата причина, че има смяна на тежестите на уреда. Той отива към по-тежки чукове, където и методиката трябва да е по-различна. Тепърва трябва да запазва техниката и бързината, която има и сега му помага много. Той трябва да качи и маса. Като се има обаче предвид, че неговия баща е бивш състезател на чук, и негов треньор то съм сигурен, че всичко ще продължи успешно. В Балчик от където е семейство Андрееви всичко е чук (смее се). Те имат желанието, мотивацията и със сигурен, че ще го направят.
- От 1 юли тази година основно започва покриването на нормативите за Олимпиадата в Токио 2020. Какви са очакванията ви?
- Очаквам, че на игрите в Токио да имаме повече състезатели отколкото бяха на олимпиадата в Рио 2016, защото потенциала на младите ни атлети е много голям. Хубавото е, че и балканския шампионат в Правец (2-3 септември 2019) също влиза в системата на квалификациите за игрите в Токио.
- От доста време Правец полага неимоверни усилия да стане сериозен атлетически център. Ще успее ли да се справи с толкава мащабна проява като Балканиадата?
- Балканските игри са изключително мащабно състезание, а също така се провежда и в изключително стратегическо време. Първо, защото са в периода на взимаме на квоти за олимпиадата и второ ще е последна възможност за покриване на нормативи за Световното в Доха (28 септември - 6 октомври). Този шампионат на планетата дава отражение на целия сезон в леката атлетика, защото от години не сме имали световно, което да е толкова късно през сезона. Моите очаквания са в Правец да стане голям празник на балканската атлетика. Към момента страните членки на АБАФ са 19, като се очаква до стартовете в Правец те да станат 20, защото и Азербайджан е подала молба за членство. Очаква се да дойдат над 600 атлети. Сигурен съм, че Правец ще се справи с тази мащабна проява. Градът има сертифициран стадион, където през 2013-а бе проведена Европейската купа на 10 000 м, а също така са правени и национални шампионати. Правец през годините се утвърди като балкански център на леката атлетика, защото там освен състезания се провеждат и много организационни мероприятия. Стадионът е прекрасен. Имаме подкрепа от община Правец и Министерството на младежта и спорта. Така, че очаквам да направим едно отлично състезание в Правец.
- Подкрепя ли държавата българската лека атлетика?
- Да, и в последните години това се чувства все по осезаемо. Министерството на младежта и спорта налучка проблематичните места в атлетиката ни и оказа нужната подкрепа. Имам предвид, че с подкрепата на министерството през последните 2 месеца бяха възстановени двете тренировъчни писти в Пловдив, които са много нужни за нашия спорт. София отново има своя атлетическа зала - "Асикс Арена", която бе открита в края на 2017-а година. Започва и реконструкция на залата в Добрич, която позволи поставяне на нова писта и ще завърши до следващия сезон. Така, че България вече ще разполага с 2 кръгови писти и ще станем първата балканска страна, която има 2 такива съоръжения. Турция има една и строи втора, а сърбите също искат да построят втора малка зала. Искам да благодаря на министерството на младежта и спорта, защото оказаха нужната помощ точно и на място. Тепърва предстои и реконструирането на стадион "Академик". Аз мога само да адмирирам навременната подкрепа на министерството за нашия спорт.
- Под ваше ръководство балканската атлетика преживява един ренесанс. Имахте ли такива очаквания, когато през 2010-а станахте президент на АБАФ?
- Не очаквах. Моята задача през 2010-а година, когато поех балканската атлетика, бе да възстановим балканските шампионати, защото ние 2 години нямахме никакви първенства на Балканите. Тогава на срещата в Белград бяхме 7 държави и трябваше да решим дали да сложим край на тези състезания или да опитаме да направим нещо запомнящо се. Всички държави тогава се обединиха около това, че трябва да ми гласуват доверие, за да направя аз нещо в помощ на балканската атлетика. Това бе голямо предизвикателство за мен, защото ние 2 години нямахме първенства. От 2010-а година от както поех поста с много амбиция и помощ на хората около мен мисля, че успях да отговоря на очакванията на балканските федерации. Дадохме възможност на много от атлетите, които няма как да стигнат до големите първенства от ранга на европейско или световно да участват на Балканските шампионати. Давам за пример последната балканиата в която участваха 600 атлети. Голяма гордост е за страни като Черна гора, Македония, Косово, когато вземат медал от балкански шампионат. Това е голяма мотивация за техните атлети. От 2010-а година досега Балканската атлетика отдавна не е само географско поняние. Сега вече имаме 19 страни членки, които скоро ще станат 20. Имаме 11 шампионата всяка година, а също така и сериозна обучителна програма със семинари. Правим в края на всяка година Балканска гала, а също така и ежегодни конгреси. Неочаквах така да развия балканската атлетика, но според оценката на президента на ИААФ Сър Себастиан Коу АБАВ в момента е най-голямата, най-действащата регионална атлетическа асоциация в света. Например в Южна Америка са 13 държави. Потвърждение за нашата значимост в световен мащаб е и факта, че Сър Коу не е пропускал нито един от нашите форуми.
- България и Източна Европа никога не са имали първи вицепрезидент на Европейската атлетика, какъвто сте вие вече втори мандат. Накарахте атлетическа Европа да гледа с положителен поглед върху вашата работа.
- Всичко това ми отнема доста енергия, защото все пак ръководя българската и балканската атлетика, а съм и първи вицепрезидент на Европейската. За мен това е предизвикателство, което изключително много удовлетворява, когато се види какво си свършил. Ето европейския шампионат в Берлин през 2018-а беше изключително успешен. С много иновации. Ние трябва да се стремим да правим нови неща, защото иначе ще изостанем от световните тенденции.
- С опита който имате сте един от малкото в света на който президента на Световната асоциация по лека атлетика Сър Себ Коу се опира за съвет и подкрепа.
- Да така е. Чуваме се всяка седмица и имаме взаимно уважение. Аз съм изключително доволен, че той оценява това което си говорим, а също така и факта, че аз мога да бъда полезен с нещо за Световната лека атлетика.
- Каква е цената която човека Добромир Карамаринов "плаща" за ръководните си постове в Балканската и европейската атлетика?
- Не смятам, че има цена. Да, отнема много време, енергия и сили, но всъщност аз се чувствам удовлетворен, защото правя това което обичам да правя. Когато се виждат спечелените медали от българските атлети, разрастването на балканската асоциация и желанието на все повече и повече страни да се присъединяват към АБАФ, защото виждат ползата за самите атлети, също така и положителните оценки на европейско ниво това носи само удовлетворение. Това замества думата цена.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
