Скиор номер 1 на България за всички времена Петър Попангелов е роден на 31 януари 1959-а година. Той е единственият българин, печелил старт за Световната купа по ски алпийски дисциплини. На 8 януари 1980-а година в Ленгрис (Гер) Пепи печели с лекота пред Александър Жиров (Рус) и неповторимия Ингемар Стенмарк (Шв). В продължение на 10 сезона Попангелов неизменно е в Топ 15 на световната ранглиста на слалом. За това време има 11 подиума (6 втори места и 4 трети). Също така 34-и пъти е бил в топ 10 и 40 пъти в Топ 15. През 1977 г печели Европейската купа, като за сезона има 4 победи, 1 второ и 1 трето място. Пепи става и три пъти световен студентски шампион (Хака 81, Витоша '83, Ясна '87). Междувременно спечели и 28 републикански титли, 9 пъти триумфира и в най-голямото алпийско състезание у нас в продължение на 45 години - за Купата на вестник "Отечествен фронт". Участва и в четири олимпиади - Инсбрук '76, Лейк Плесид '80, Сараево '84 и Калгари '88. В Лейк Плесид и Сараево зае 6-о място, най-високото класиране на наш алпиец в зимни игри. В знак на уважение към тези успехи от 6 януари 2006 година писта "Ястребец-2" носи неговото име. През 2009-а година по предложение на БФСки е удостоен с орден "Стара планина".
Днес Пепи продължава да кара ски и да гледа стартовете за Световната купа. Заедно със съпругата си Зоя управляват фамилния хотел в Боровец. На връх 60-ия си рожден ден той даде интервю за "Стандарт".
- Как се чувства скиор №1 на България на 60 години?
- 60 все пак е по-малка цифра от 720 месеца (смее се). Нормално се чувствам. Това, което твърдят, че около рожден ден си в дупка не важи при мен. Хубави са пистити, времето е перфектно. Атмосферата е супер.
- Покрай многото работа в семейния хотел намираш ли време да караш ски?
- Естествено. Сега вече карам минимум по два пъти в седмицата по 90 минути. Това ми е нормата. Обикновенно карам на новия лифт в Боровец и правя по 11-12 спускания, скоростно. Така се разтоварвам сериозно. После ядем царска туршия и друсан кебап.
- Какво натоварване вкарваш сега при карането на ски?
- Вече е по-малко. Нищо, че изглеждам младолик. Сега вече не се изживявам да се натягам толкова. Карам за да се разтоварвам и да си почивам. Припомням си старата форма.
- А друг спорт освен ските практикуваш ли?
- Карам колело. Имам си специален маршрут от хотела до Ситняково. Един час карам нагоре и после се връщам.
- От твоето поколение с кои големи имена поддържаш връзка?
- Най-много се чувам по телефона с Алберто Томба. Всяка седмица ми се обажда и ми праща снимки. Няколко пъти сме му ходили семейно на гости в неговата къща в Сан Лазаро. Това е едно селце до Болоня. И по световните купи се виждаме с Томба. Надявам се и сега за гигантския слалом в Банско на 24-и февруари да се видим. Аз ще дойда само за този старт, защото хотела е пълен и няма как да оставя съпругата ми Зоя сама да се оправя.
- Следиш ли развитието на Алберт Попов?
- Естествено. След първия манш в Кицбюел пръв от Италия ми се обади Алберто Томба. Каза, че е много голям талант. Даже веднага направи компилация от неговата фамилия и мойта и стана ПоповАнгелов. Прати ми и мускули, за да покаже, колко силно е нашето момче. И написа "Дай Алберт"!. Прогнозата на Томба беше, че ще е 10-и. Аз обаче бях сигурен, че ще е по-напред. И познах. За мен Алберт се развива по най-добрия начин. Това се видя нагледно във втория манш в Кицбюел. Тогава той кара през цялото време тактически много правилно. С други думи като скиор с много голям опит и рутина, което показва, че той е израснал много и то в правилната посока.
- Какво си спомня Петър Попангелов от историческата си победа за Световната купа в Ленгрис 1980?
- Победата в Ленгрис беше преди 39 год. Стартирах с номер 1, който много харесвах и ми донесе късмет.
- Какъв друг ярък спомен излиза от кариерата ти?
- Много са, но се помнят двете четвърти места в крайното класиране за световната купа в слалома. Едното беше само на 2 точки от третото. Хубавите моменти са много. Все пак Световната купа в ските е като Големия шлем в тениса. Най-големите емоции са там.
- Кой е най-смешния момент за вас от кариерата ви?
- Веднъж ме попитаха: "Вие ли сте този, за когото си мисля?"
- Сега намираш ли време да гледаш стартовете за Световната купа?
- Винаги. Даже ако нещо съм зает в момента после си ги връщам на запис.
- Ако сега трябваше да започнеш да спортуваш, какъв спорт би си избрал?
- Със сигурност ските. На другите спортове не съм чак такъв фен (смее се).
- Кога разбра, че имаш два далака?
- Това стана на тренировка на глетчера Хинтертукс на 7 ноември 1985 г. Ударих се на един счупен кол. Вечерта след операцията, като излязох от упойката и лекарят който ме оперира ми каза следното: Сега ще ти кажа нещо, което не знаеш. Имаш два далака. Преди това си мислех, че свършвам със спорта, като ми извадят далака. Лекарят обаче ме успокои, че ще загубя само месец - два и отново ще мога да карам. Вкрайна сметка обаче тази контузия беше фатална, защото загубих номера си в първа група. Директно излетях до 33-и номер. Тогава Томба, който пробиваше в ските беше точно зад мен с 34-и номер. Молеше ме да карам по-бавно, за да вземе точки (смее се). Аз го успокоявах, че е млад и неговото време ще дойде.
- Кой е първия ти спомен от ските?
- Първите ми стъпки на ски бяха на хижа Мусала. Имаше къса, почти равна писта на която се учех да ходя със ски. Бил съм на 2 год. и 10 месеца.
- Какъв бе първия съвет за ските, който ти даде баща ви?
- Баща ми откри в мен талант и често ми казваше: „ Ти трябва да станеш голям скиор, съчетано с много съвест и дисциплина.“
- Кога за първи път се състезавахте на пистата?
- Първият ми старт е в състезание за пионери, републиканско първенство 1966 год., на писта „Червено знаме“. Класирах се на 2-ро място за купа „ Септемврийче“.
- Има ли нещо за което съжаляваш, че не си направил в спорта?
- Състезанието за нещо в живота е много относително. Аз лично направих малко за себе си, за сметка на държавата ни.
- На кого е по-лесно на скиора Попангелов или на хотелиера Попангелов?
- За скиора Попангелов и хотелиера Попангелов няма лесно ... бих казал, че почти няма разлика и освен това животът става все по-напрегнат и труден.
- Вие сте от малкото българи, които са официални фенове на "Байерн" (Мюнхен). Защо точно баварския гранд, а не български тим?
- Повече от 40 години съм фен на Байерн. Не помня как точно харесах Байерн, беше много отдавна...
- Какво ви каза Кайзер Франц Бекенбауер, когато ви връчи членската карта на "Байерн" в София?
- Когато се запознахме ми каза, че както аз съм голям фен на "Байерн", той пък бил фен на ските.
- Как стана така, че ви избраха за вицепрезидент на фен клуба на "Байерн" в София.
- Това бе предложение лично на Франц Бекенбауер. Даже ми предложи първо аз да съм президент, но аз отказах и предложих на този пост да е Мишо Касабов, а аз да съм вице (смее се).
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
