Гьотеборг. Близо 3 часа след като Тезджан Наимова спечели титлата в спринта на 60 м на Евро 2013 в Гьотеборг, сядаме с нея за интервю във фоайето на хотел "Готиа Тауърс", където са настанени всички състезатели. Преди това атлетката е минала през задължителния допинг контрол. После пък е отишла да види как е личният й треньор Стойко Цонов, който в последните два дни имаше остра бъбречна криза. Когато започваме да говорим, усмивката, която отдавна не бяхме виждали на лицето на Тезджан, отново изгрява.
- Тезджан, кой беше първият човек, който ти се обади след финала в Гьотеборг?
- Първият човек, на когото аз се обадих беше сестра ми. Просто исках да се свържа с родителите ми, за да разбера дали са добре, защото знам колко са емоционални. После получих много поздравления. Стефка Костадинова ми се обади, а също и много други хора ме поздравиха.
- Като започна подготовката за зимния сезон, имаше ли за цел да станеш европейска шампионка на 60 метра?
- Надеждите ми бяха повече да вляза на финал, защото имахме доста проблеми. Искам специално да благодаря на президента на българска федерация лека атлетика Добромир Карамаринов, затова, че много помогна. С помощта и на моите спонсори заминахме за Южна Африка, където свършихме за месец и малко някаква работа, която в крайна сметка се оказа, че е доста успешна.
- Кои са спонсорите ти?
- Аз от две години имам спонсор в лицето на Емилия Динкова и нейната фирма „Стар Нейлз”, на които съм изключително благодарна. За да успява човек в нашия спорт трябва да има финансова помощ. Те бяха хората, които ми повярваха и ми подадоха ръка. Те също ми се обадиха след финала и са много щастливи.
- Като през есента на 2012-а спря електричеството на залата в Пловдив, в която тренирахте, какво си помисли?
- Тогава си помислих, че вариантът е един – да заминем някъде на по-топло, за да свършим работата. Нямаше къде да отидем другаде, ако бяхме отишли в друга зала все щяха да ни гонят студове. Почнахме да търсим варианти и заминахме за Кейптаун, Южна Африка.
- Като европейска шампионка – какви варианти мислиш, защото лятото предстои?
- Оттук нататък тренировките и работата продължава, вече с нагласата за по-голямо първенство – световното в Москва. Надявам се само да съм здрава. Вече съм помъдряла да не си поставям цели, които трябва да постигна на 100 процента. Оттук нататък дано само хубави неща да ми се случват.
- Къде ще се готвиш?
- Нямам никаква представа все още. Най-вероятно като се приберем в България ще решим. От лятото ще започнем да търсим турнири, в които да участвам.
- Какъв беше отзвукът сред останалите състезателки? Все пак идваш без нито един старт в зала през сезона и изведнъж с всеки един бягаш все по-добре?
- Нямах старт в зала, но в Южна Африка направих три старта на 100 м. Просто там няма зала и нямаше как да бягам там при такива условия, а нямаше как и да дойда в Европа, защото разстоянията са огромни. Определено е било неочаквано за тях, защото бях дошла само с данни за най-добрия ми резултат (personal best бел.ред.)
- Кога ти беше най-трудно през тези години – от когато те наказаха до момента?
- Най-трудно ми беше в последните три-четири години. Две години имах страшно много травми, постоянно в тренировките се опитвах да се мотивирам някак, за да се върна отново в атлетиката. После пак се появиха контузии и здравословни проблеми. Това ме буташе все по-надолу и надолу, и
започнах да губя вяра в себе си
В последните две години в началото бях горе-долу в добра форма, но една контузия по средата на сезона пак ме изкара за два месеца от пистата. През 2012 г. имах проблем с бъбреците. От малка имам подобни проблеми и явно, когато въпреки че съм физически добре, както казват хората от стрес и напрежение страда „слабото място”, а на мен това са бъбреците.
Направих тежко възпаление и на двата бъбрека
и бях две седмици в болница. Оттам нататък не знам какви сили събрах да участвам на щафетата в Хелзинки миналата година. Това бяха трудните години – последните три-четири, постоянно в някакви спадове. След проблемите с бъбречната криза решихме да потренираме един месец, да направим един турнир на края на сезона, за да видим как сме. Последният турнир, в който участвах, в Риети ми даде увереност в себе си, че мога все още да бягам бързо. Започнах да тренирам с по-голяма вяра.
- Затова ли казваш, че е толкова изстрадана титлата?
- Да, защото започвам да тренирам, влизам във форма, но в един момент се контузвам и всичко наново.
- Минавало ли ти е някога през ума да се откажеш?
- Не, никога, защото винаги е имало хора, които да застанат до мен и да кажат „Ти можеш”. Колкото и аз на моменти да не си вярвам, моят треньор най-вече, винаги ми е вярвал. Спомням си едни думи на нашия президент Добромир Карамаринов, че колкото и проблеми да имам, един ден пак ще стъпя там, където ми е мястото. Той много пъти ми го е казвал.
- С толкова много звезди в българския спринт има ли шанс да направим щафета на 4 по 100 м?
- Това е сложно, защото всички, които имат добри отбори, правят доста лагери заедно. За щафета се тренира постоянно, а ние няма как да сме заедно, защото например Ивет е в Италия, аз постоянно съм по лагери, третата атлетка също ще е някъде. Всеки си гони интересите, никога не се е получавало да се обединим и ние, и треньорите, за да се направи и там нещо. Но съм сигурна, че имаме страшно добри спринтьорки, а и от по-малките се появяват в момента уникални таланти и ако се тренира, може да направим страхотна щафета.
- Кое е първото нещо, което искаш да направиш, когато се прибереш в България?
- Искам да видя родителите си, защото знам те колко се вълнуват.
Не съм ги виждала от два месеца
Те в момента са най-щастливите. А иначе сега искам бързо да отида да вечерям, защото съм много гладна.
- От коя от конкурентките ти се притесняваше най-много?
- От никоя не се притеснявам. Спринтът е такъв, че ти трябва да си съсредоточен върху себе си, върху твоето бягане и не намирам притеснение от някоя от съперничките ми.
Спечели 2 световни титли, почива заради допинг
Пътят на красавицата Тезджан Наимова до евротитлата на 60 м при жените в Гьотеборг минава през доста върхове и спадове.
Родената на 1 май 1987 г. в Първомай атлетка стъпи на върха в спринта през 2006 г., когато в Пекин спечели титлите на 100 и 200 м от световното за девойки.
Звездата на Тезджан изгря под ръководството на бившия голям състезател в тройния скок Стойко Цонов. След триумфа в Китай Наимова достигна до 7,13 сек на 60 м, а през зимата на 2007 г. се класира за финала на 60 м на европейското в Бирмингам. Там завърши пета. Лятото на същата година донесе поредния силен резултат за Наимова. Тя достигна до полуфиналите на 100 м на световното за жени в Осака с личен рекорд от 11,04 сек.
След дебюта на Тезджан на олимпиадата в Пекин през 2008 започнаха проблемите й. Оказа се, че ще трябва да почива 2 г. заради опит за манипулиране на допинг проба. Атлетката прие санкцията, но още тогава се закани да се завърне на пистата още по-силна. Принудителната почивка обаче се оказа почти фатална за развитието на атлетката.
Тя се завърна на пистата през 2011-а, но след среброто от националния шампионат в Сливен получи трамва и пропусна състезанията до края на сезона. 2012 г. също не бе годината на Тезджан. Тя пропусна зимния сезон, като се прицели в европейското в Хелзинки. Остра бъбречна криза обаче стана причина тя да постъпи спешно в болница, а после да почива близо месец. Така не покри норматив за олимпидата в Лондон.
Заради плачевното състояние на зала на спортното училище в Пловдив, където няма ток и парно, Наимова и нейният треньор Стойко Цонов заминаха да се готвят за Евро 2013 в ЮАР. След това тандемът пристигна директно в Гьотеборг, за да стъпи на върха в късия спринт и то с гръм и трясък.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
