Терен в Спортното училище, а не "Ивайло" ще носи името му
Фенклубът на "Етър" опроверга информациите от страницата си във "Фейсбук", че ще иска стадион "Ивайло" да се преименува на Трифон Иванов и уточни, че желанието на великотърновските запалянковци е неговото име да носи терен до Спортното училище. "Не сме искали преименуване на ст. "Ивайло", ние сме хора, които държим на традициите в "болярския" град, заяви председателят на Фенклуб "Етър" Венелин Русанов. - Подкрепяме обаче изцяло идеята бъдещият терен до Спортното училище да носи неговото име. Трифон е негов възпитаник и за децата там ще е чест да се готвят на игрище с неговото име. Готови сме да преименуваме някоя от трибуните на градския стадион, това също е чудесен вариант." Великотърновчани изразиха и желание да се учреди турнир за юноши и деца на името на Туньо.
В родното му село: Раздаваше пари и храна
Жителите на родното село на Трифон Иванов - Горна Липница, също са в покруса. Въпреки това в неделя почели Трифон Зарезан в негова памет, тъй като били сигурни, че Туньо би бил доволен да бъде изпратен по този начин. Част от тях разказаха незабравими спомени с него пред Нова телевизия. Пенсионерка призна, че Тунчо е помагал много пъти на нея и семейството й с пари. Друг добави, че източвал язовира, който държи, и подарявал рибата на съселяните си. "Никога не парадираше с нищо. Обичаше веселбата. Събирахме се, разказваше за преживяното", разказва един от тях.
"Преди седмица го видяхме. Нищо не подсказваше, че ще се случи нещо такова, добавя друг. "Той се раздаваше, подаряваше хляб на хората. Питаше ме - имаш ли пари? Ще ти дам", заяви възрастна жена със сълзи на очи.
Жителите на Горна Липница предлагат площадът на селото да носи името на Трифон Иванов.
Бившата съпруга: Обичах го и след развода
С Трифон Иванов се разведохме преди време, но не сме спирали да се уважаваме, заяви пред "Блиц" съпруга на защитника - Марияна, от който той има две дъщери. "Трифон го няма вече и ни е тъжно на всички, заяви тя. - За мен той беше и си остава Трифката - добряк и страхотен баща. Не можете да си представите колко много обичаше двете ни момичета. За съжаление, 4-месечната внучка Никол така и не можа да я види, защото е в Германия. Трябваше да стане за Великден, но вместо това сега ще се приберат за погребението му", обясни опечалената Марияна.
Майка му Марина пък научила от медиите скръбната вест, не повярвала и се обадила на съседка.
На раздяла
Винаги ще си в сърцето ми
Петър Александров, бивш съотборник от "Ксамакс" и националния отбор
Скъпи Трифоне, имам сълзи в очите, не мога да повярвам, че вече не си тук. Само преди две седмици се чухме по телефона, беше толкова жив, толкова позитивен, толкова весел, колкото си бил винаги. Нищо не показваше, че през миналото лято преживя инфаркт. И сега? Сега теб те няма. Но в спомените ми ще продължиш да живееш. Спомняш ли си, когато играехме заедно в "Ксамакс" и живеехме в едно жилище? Няма никога да забравя как готвеше за мен, как с часове сме говорили за футбол, как намерих един истински приятел. Спомняш ли си как след Световното през 1994 играхме с "Ксамакс" срещу "Сервет" в първия мач от първенството? Това беше твоят рожден ден и малко преди почивката ти вкара за 1:1, а малко преди края аз направих 2:1. След това в съблекалнята отвори тапите. Беше лудница! Нашият треньор Жилбер Грес беше бесен, но ти му отговори: "Тренер, имам рожден ден, а това е важно в живота." Когато месеци по-късно те попитаха, какво казваш на децата си, за да отидат по леглата, ти отговори: "Ако не заспите, ще ви изпратя Жилбер Грес." Това действаше. Ти изглеждаше зловещо, но имаше голямо сърце, беше винаги отворен за другите. А на терена беше най-здравият защитник, който може да си представи човек. Човек за уважение, лидер. Моите мисли са към теб и твоето семейство, скъпи Трифоне. Никога няма да те забравя, ще продължиш да живееш в моите спомени.
Твой Петър
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
