Легендата на българския футбол и рекордьор по мачове с националния (105) Стилиян Петров дава рядко интервюта, но думата му винаги тежи. . Бившият национал и капитан на тима е роден на 5 юли 1979 година в Монтана. След това играе в ЦСКА, а от 1999 до 2006 година е футболист на Селтик. На 30 август 2006 г. преминава в английския Астън Вила от град Бирмингам. Бившият капитан на Астън Вила прекрати принудително кариерата си през май 2013 година, след като година по рано е диагностициран с левкемия. Стилиян Петров държи рекорд за гол отбелязан от най-далечно разстояние - над 40 метра. Това става на 12 април 2008 г. Стилиян вкарва гол от над 40 метра срещу Дарби Каунти при победата на Астън Вила с 6:0. Отборът на Селтик организира бенефисен мач в чест на Стилиян Петров на 08.09.2013 г. на стадион „Селтик парк“ в Глазгоу пред 60 000 зрители. Стилиян Петров участва в мача.Стилиян Петров е избран за Футболист №1 на България за 2003 г. Пред БНР Стенли говори откровенно както само той може.
НАСТОЯЩЕТО
Намирате ме вкъщи, както всички други. Всички май сме си вкъщи. Трудно е навсякъде да се преминава през тези трудности заради пандемията от Ковид 19, не само във Великобритания, но и в целия свят е така. Като семейство се справяме доста добре. Аз и съпругата ми сме доста заети с нашите задължения. Децата са на онлайн училище, което им идва в повече, но намираме развлечение и се опитваме се да сме позитивни. И двамата ми сина тренират футбол, но в Англия само елитният спорт е разрешен. В момента не тренират, всичко е по онлайн програма. Аз се опитвам да работя с тях индивидуално, да тренирам, но аз вече си остарявам. Големият ми син, който ще навърши 18 години след 10 дни, вече е доста по-добре от мен физически. Не тичам с него, тичам само с малкия, неговото темпо се вписва в моето. Малкият ми син Кристиян е халф, а Стилиян е вратар. Непривична за него позиция, но това е избрал. Двамата се развиват доста добре, трудят се, което за мен е най-важното, но в момента футбола е на последно място. При младите е доста трудно, опитваме се да ги обучаваме и възпитаваме по различен начин. Футболът и спортът е на задно място, опитваме се да ги подготвим психически, когато един ден се върнем към нормален начин на живот.Надявам се един ден те да пробият като професионални футболисти. Трудно е да пробиеш в световния футбол. Да станеш професионален футболист, който може да постигне доста, се изисква не само труд, не само талант, но и много други неща. Те знаят какви усилия трябва да положат, какво е моето мислене по тази тема, какви са изискванията ми по този въпрос. Надявам се един ден, че мога да гледам някой от тях да играе на един от стадионите, на които съм играл и аз. Аз като родител, като баща съм длъжен да ги подкрепям и давам правилните натъпствия.Двамата симпатизират на различни отбори - Стилиян е привърженик на Селтик, а Кристиян на Астън Вила и Ливърпул.Най-важното е, че и двамата се интересуват от футбол, гледат футбол, анилизираме заедно, коментираме заедно. Това ме радва. Селтик, Астън Вила и Ливърпул имат различен стил на игра. Стилиян, който е по-голям, има и по-други разбирания. Стилиян е привърженик и на националния отбор на България, което много ме радва. Кристиян подкрепя повече Англия и двамата имат често спорове. И когато тренираме имат закачка, ако един ден Стилиян играе за България, а Кристиян за Англия. Това е много висока амбиция, но ме радва че има такива спорове и аз съм част от тях.Двамата са различни характери, имат хъса, волята, качествата. Трябва повече да работят върху качествата си тактически и физически. Изискванията ми са високи и различни. Опитвам се да им помогна с това, което съм видял като спортист. Имат дълъг път, който трябва да извървят, но имат наченките и имат шанс да го постигнат, но това си зависи от самите тях.
ФОНДАЦИЯТА
Статистика за хората, на които помагам в борбата с левкимията, не водя. Всеки ден има хора, които ни търсят за помощ. За нас е най-важното да помогнем с каквото можем на хора, които се борят за живота си. Хора от България се свързават с нас и търсят подкрепа.За тези, които се борят с левкимията, бих казал да бъдат позитивни. И да се обградят с правилните хора около себе си. Аз имах възможността да бъда подкрепян от милиони, от невероятна съпруга, от невероято семейство, което ми даде сили и шанс да оцелея. Моята борба беше наистина ожесточена. Три години на химиотерапия, три години през много трудни моменти преминахме, но не като индивидуалност, а като семейство. Най-важното е позивността и търпението. При една такава битка трябва търпение, трябва и позитивност и ако не сме заредени с него, то много трудно се справяме с тези моменти.
ФУТБОЛЪТ
Футболът е за феновете. Затова е създадена тази игра. Той липсва на всички. Не само на футболистите, ръководителите, на всички. Сега се вижда колко важен е всеки един фен, колко са празни стадионите. Със спорт хората релаксират, отделят се от трудната ежедневност. Спортът се опитва да обединява хората. Дано всичко се реши по-бързо и отново хората да гледат любимите си отбори.Селтик и Астън Вила са ми на сърце, не ги деля. Както ЦСКА и Монтана. Всеки един футболист трябва да си спомня откъде е тръгнал, какво е постигнал, какво е преминал. Всеки един клуб, треньор ми е дал много. Научили са ме да бъда борбен, как да преминавам през трудните моменти. Израснал съм не само като човек, а и като футболист. В Селтик и в Астън Вила имам отлични, незабравими моменти. Имах възможноста да играя с отлични съотборници, научих се на много дисциплина, на много лояност. Тези неща ми помогнаха не само като футболист, но и като човек.Имах възможността да играя срещу Пол Скоулс. Това беше много важен момент за мен, много труден, но много важен момент. Исках да се тествам срещу най-добрите, когато напуснах Селтик. Тогава в Англия играеха Пол Скоулс, Стивън Джерард, Франк Лампард. Много силни футболисти, много силни халфове. Когато един футболист иска да израсне, иска да се развива, то трябва да играе срещу най-добрите. Това може да е само комплимент за мен. Явно съм показал неща, които са му направили впечатление. Това може да ме радва. Той беше уникален халф, един футболист. Аз съм гледал отблизо, как се движи по терена, как играе. Когато искаш да растеш, да се развиваш като футболист, то ти трябва да имаш идол. Когато израствах като млад футболист имах Данчо Лечков, Краси Балъков, Христо Стоичков, Емил Костадинов. Това бяха много важни идоли за един футболист. След това в Селтик идоли ми станаха Стивън Джерард, Франк Лампард, Пол Скоулс. Това са футболисти, които направиха невероятни кариери.Най-неудобно ми беше да играя срещу Стивън Джерард. Особено в най-добрите си години. Със Селтик играх четвъртфинал срещу Ливърпул на Джерард. След това с преминаването ми във Висшата лига той беше много динамичен, активен. Знаеше как да намери пространство. Винаги намираше пространство около и в пеналта да накаже противника. За мен беше много важно да го следя отблизо, да му разчитам играта преди и след мач. Да гледам как се движи. Това правеше задачата ми още по-трудна. И затова, ако трябва да посоча най-неудобен противник, то това е именно Стивън Джерард. Наскоро четох едно интервю на Джерард, който каза, че е имал опция в договора с продължаването на още един сезон. И ако е знаел, че Клоп ще застане начело на Ливърпул, то е щял да остане. Промяната в Липърпул се видя. Те преструкторираха клуба по друг начин. Тези промени доведоха не само до спечелването на Шампионска лига, но и на титлата в Англия. Това показва, че начинът им на работа и назначаването на Юрген Клоп, изигра голяма роля в последните им постижения.Нормално е да се получи този спад в Манчестър Юнайтед след напускането на Алекс Фъргюсън. Човек, който е изградил структурата, начина на мислене на един отбор, начина на игра. Нормално е да имат проблеми, трусове, смяна на треньори. Солскяер работи много добре, много усилено. Той е наследил победния дух на Алекс Фъргюсън. Но за Манчестър Юнайтед ще е много трудно да стане шампион. Манчестър Сити и Ливърпул имат по-добра позиция в момента.
БЪЛГАРИЯ
Следя случващото се в България. Поддържам връзка с колеги, с които съм играл. Доста мои колеги са треньори в България. Чуваме се всеки ден, гледам. Все пак аз съм излязал от България. Това, че живея в чужбина, не значи, че не поддържам връзка. Разговарям, гледам тенденциите, как се развиват отборите - Монтана, ЦСКА, националният отбор. Проблемите, през които премина ЦСКА. Проблемите, през които премина последната година Левски, развитието на Лудогорец, работата в националния отбор. Разбира се, че следя какво се случва в България.Имах няколко предложения за започване на треньорската си кариера. Но аз бях поел отговорност за нещо друго, за друг проект, за нещо по-голямо. В момента не се виждам като треньор, но за в бъдеще - може би. Зная, че доста хора и клубове биха ме подрепили за позицията президент на БФС. Разговарял съм с доста хора, няма да го крия. Ако има нещо, някаква истина, нещо, което трябва да се промени, когато се спомене името ти и ти си част от тази промяна, то първо трябва да си направиш анализ, да направиш контакти и да разбереш дали може да бъдеш част от тази промяна. Това може да ме радва и мисля, че съм си заслужил това внимание. Бил съм част от българския футбол, давал съм всичко от себе си за българския футбол. Водил съм много разговори, много разговори, но абсолютно до нищо не се стигна. Аз съм поел ангажимент към съвсем друг проект, друга насока в момента. Аз съм разговарял, но дали Стилиян Петров ще се кандидатира за президент на Българския футболен съюз - то моят отговор е не.Винаги съм бил човек реалист. И за да се кандидатира човек за президент на Българския футболен съюз, то той трябва да е изцяло в България. Аз не живея постоянно в България. Моите цели и виждания са в съвсем друга посока. Говорил съм с доста хора. Мисля, че има по-силни кандидати от мен. Хора, които са в България и могат да отдадат цялото си внимание. И в това няма нищо лошо. Доста хора, когато получат такова предложение, опция, оферта, скачат с двата крака. Не забравяйте, че на футболистите егото ни е малко в повече. Ние си мислим, че знаем да управляваме и знаем всичко. Аз си зная моите възможности. Аз зная, че това е една идея, когато стана в по-напреднала възраст, може би може да дойде отново. Но в момента аз не съм правилното лице и човек, който може да направи тази промяна. Аз бих подкрепил Митко Бербатов за президент на БФС. Чета, че доста хора написаха и коментират как той нямал управленски опит, не знаел. Човекът, който трябва да направи промяната, трябва да е нов, да не е бил в тези среди. Той може да изгради един много силен екип и състав. Когато имаш силен екип, то и ти ще си силен. Човекът, който трябва да поеме БФС, трябва да е чист, прозрачен, да има идея, визия и трябва да знае какви са целите и как ще се постигне тези цели. Въртят се едни и същи имена, които са минали през тази система. Време е да се подкрепи нов човек, който ще е различен, има различно виждане. Човек с нови идеи и визия.
НОВИЯТ ПРОЕКТ
роектът, който се занимавам в момента, е свързан с подпомагането на футболисти. През всяка една част от кариерата им. Особено след края на футболната кариера, когато идват най-големите проблеми. Опитваме се този преход да бъде по-добре структуриран. Доста футболисти след края на кариерата си преминават през много трудности, фалити, разводи. Намирането на нов начин на живот. Като приключим кариерите си доста футболисти намират трудности с какво искат да се занимават. Доста футболисти искат да станат треньори, но ако погледнем реално в Англия и в България, се вижда колко много хора са без работа, без начин на виждане. Това е голям проблем.
В момента помагаме на 46 футболисти. В Сърбия, Германия, Франция, България, Англия, Нидерландия. Този проект трябваше да се направи отдавна. Поддържаме контакти с английската футболна федерация, ФИФА, УЕФА. Опитваме се да направим така, че футболистите да имат самочувствие след края на кариерата си, да имат нужното образование, за да могат да останат в играта.В този проект "player for players" съм аз, Емил Хески, Гайска Мендиета, Гарет Фарлей и Майкъл Джонсън. Пет бивши футболисти. Ние се срещнахме на една много интересна програма. Карахме заедно магистърска степен по спортен мениджмънт на УЕФА. Това ни накара да се замислим с какво можем да помогнем. Как можем да бъдем част от световния футбол. Получихме доста подкрепа и доста футболисти - настоящи и бивши искат да се присъединят към нас.
ОБУЧЕНИЕТО
При обучението си в УЕФА гледах една презентация за България и БФС. Реално кое е по-важното клубният футбол или националният отбор. И видях статистиката, че 60% от хората казват, че най-важно е националният отбор, а само 21% за клубния футбол. Това показва колко е важно решенията за националния отбор да са правилните. Да се създаде доверие от обществото. Националният отбор е лицето на българския футбол. Независимо дали са Лудогорец, ЦСКА, Левски и кой отбор и как играе в Европа, то всички гледат националния отбор. И ако той не се представя добре, тогава имаме проблем с имиджа на българския футбол.Пожелавам на всички да вярват и подкрепят отборите си. Без феновете е много трудно. Публиката се видя колко е важна. Видя се какво правят за любимите си отбори и феновете на Ботев (Пд) и тези на Левски.Искам да пожелая успех на Ясен Петров. Вярвам, че като национален селекционер той ще промени начина на игра, начина на мислене и отново ще се представим на ниво. Има трудна задача, но като бивш футболист и привърженик в момента му пожелавам успех.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
