Шампионката по бокс иска да бъде актриса, свири на синтезатор и рисува
Станимира Петрова, която донесе още една радост за България - първия златен медал по бокс за жени, е изключително интересно момиче, за което тепърва ще се говори. Модният подиум е загубил ярка звезда в нейно лице и за сметка на това е спечелил боксовия ринг. Защото Станимира е красиво и умно момиче.
В нея се борят две души - на спортист и на актриса. За харизмата й говорят и приятели, и колеги, а най-много действа на децата. Винаги се скупчват около нея и я слушат със зяпнали уста. "Казват, че се влюбват в мен, някак си ги омагьосвам", признава Станимира.
"Аз съм амбициозно момиче от Асеновград", описва се тя. Кръстена е на бабите си Станка и Мария и се появява на бял свят на 16 декември - сега ще стане на 24.
Големият въпрос е как рискува красивото си лице, излагайки го пред ръкавиците на съперника? "Не се страхувам. Случвало се е да ме наранят, ходила съм със синини и ожулвания по лицето, но нищо", казва тя с дежурната си усмивка. Като дете нямала точна идея каква да стане, като порасне, но била категорична: "Ще стана известна".
Мечтае да се снима в киното. Забавлява се със сравнението, че прилича на Хилари Суонк и нейното момиче за един милион долара. Има един татус - гласи "таекуондо" на корейски на дясната китка. Нарисувала го, след като станала европейска шампионка.
Шесто чувство
Станимира сънува бъдещи събития. Така преди да замине за Корея, вижда как побеждава италианката, с която се срещат на финала.
"Преди европейското сънувах, че Деница ще се изправи срещу полякиня, а Стойка Петрова ще играе на четвъртфиналите с Никол Адамс. Казах им - а те мислеха, че е невъзможно. Предполагаха, че на финал ще е с Никол. Но се срещнаха точно на четвъртфиналите", усмихва се Станимира.
В трети сън й се привижда - било на турнира "Странджа" - че играе с китайка на финала. И споделила с момичето, с което била в една стая. Попитала дали ще има китайци, но девойката не знаела и отвърнала, че най-вероятно не. Сънят отново се сбъднал. Ако не друго, то Станимира би могла да превърне тази своя интуитивност в професия - като героинята на Маркес от разказа "Плащат ми, за да сънувам".
Контактът й с по-духовните измерения се случил още в детството - докато си играели на приспиване, си натискали сънната артерия. "Започва да ти става черно пред очите. Реших да стигна до край, да видя какво следва. И продължих да се стискам. Бях с две приятелки. И в един момент съм паднала с изправени колена. Помня, че за няколко секунди виждах всичко отгоре. Гледах как ми бият шамари, за да ме свестят. И после се събудих. Болеше ме скулата, защото се ударих на нея", спомня си пакостите тя.
Спорт и музика
Таекуондото е първата й любов. Родителите й искали да запишат брат й Янко, защото в Асеновград нямало много други възможности. Вечерта, преди да го водят за първи път, Станимира заявила, че и тя ще тренира. Увещавали я, че не е за момиче, но тя била непоколебима 8-годишна сладурана. Отишла с батко си в залата. И така 15 години. Той се отказал, тя - не. Научила се на дисциплина. Веднъж за малко да се откаже. Имала вечерен час, който съвпадал с края на тренировките. Било й гадно, защото не можела да излиза - нямала кой знае какъв социален живот.
Но световно за юноши и девойки в София през 2006-а променя решението й. Тогава пада на финала и остава втора, но разбира, че има какво още да вземе от това изкуство. Завършва НСА със специалност треньор по таекуондо и учител по физическо. Записала бокса като свободноизбираема подготовка.
Много обича музиката. Преди финала на световното в Корея със съотборничките си Деница Елисеева и Стойка Петрова си пускали "Боят настана".
Още като дете й подарили първата йоника и тя много се радвала. Наскоро неин приятел си взел синтезатор и Станимира решила, че "няма да остане по-назад". Купила си и тя. "Не се уча стъпка по стъпка, а пускам песента, която искам да изсвиря - и действам според указанията, които ми показват кой клавиш да натисна", разказва чаровницата. Баща й бил китарист в студентските си години, а по-късно му се искало Станимира да изучи пианото.
На токчета се качва само когато е необходимо, иначе предпочита да се носи спортно. Като всяко момиче си пада по шопинга. "Аз на ринга съм друг човек, в живота съм смирена", издава тя.
Тръпка
Станимира просто си е човек на изкуствата - дали бойно или изразително, винаги действа с чувство и желание. Рисува (даже по едно време мислела да учи това), но скромничи и не издава много детайли. Споменава за забележителна творба, която й възложила учителката й по литература Станка Димитрова - да нарисува Катерина от "Железният светилник". Цяло лято Станимира се трудила над платното с размери метър на метър и до днес картината стои в рамка в гимназията й.
Момичето с респектиращи ръкавици обича да приготвя сладкиши. Заради украсата - там се развихря. Кара и кънки на лед, и ски. Когато е с приятели, често я закачат: "Е, нали си имаме бодигард с нас. Ти ще ни спасяваш". Ако види напечена ситуация, казва, че би се намесила, само ако прецени, че трябва. "Но не както си представят хората с юмруци, а с думи", усмихва се тя. Близките й казват, че си живее в свой, розов свят. "Винаги гледам доброто в хората и наоколо и няма да спирам да го търся", категорична е тя.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
