Спортът: Тероризмът няма да победи (ОБЗОР)

Спортът: Тероризмът няма да победи (ОБЗОР) | StandartNews.com

Мач Англия - Франция ще има

Контраразузнаването на Острова дебне 700 джихадисти

Английските запалянковци показаха солидарност към жертвите на атентатите в Париж и обещаха да научат "Марсилезата", за да я изпеят преди приятелския мач между двата национални отбора. Инициативата е на водещия от "Ай Ти Ви" Марк Поугач, който прикани сънародниците си да го научат и да го запеят, когато той бъде пуснат по високоговорителите. Това е най-подходящият начин да покажем солидарността си към жертвите от петък вечер, заяви журналистът. Акцията беше подкрепена от "Дейли Телеграф", който публикува и текста на френския химн. Любопитното е, че в един от куплетите му се пее: "Напред, напред! С нечистата кръв, браздите да напоим." Явно ни предстои да бъдем свидетели на рядко срещана демонстрация на емоции, коментираха френски медии.

Мачът ще се играе утре (вторник) на ст. "Уембли" от 20,00 часа местно време, напук на трагедията в петък вечерта и въпреки опитите на един от смъртниците, участвали в касапницата, да проникне на "Стад дьо Франс" по време на контролата с Германия. Френската федерация обяви, че не иска да анулира двубоя, като по този начин демонстрира, че не се страхува от терористите и няма да се поддаде на страха. Президентът на английската федерация Грег Дайк потвърди: "След консултации с френската федерация и британското правителство решихме мачът да се състои."

Контратерористичното звено на английската полиция от няколко часа е на крак за осигуряването на сигурността в Лондон. Стотици полицаи, служители на спецслужбите и на армията бяха включени в координирана "тайна война", а "Сънди Мирър" обяви, че в страната в момента се намират повече от 700 джихадисти, които са придобили военни умения в сирийските боеве. Голяма част от тях са под специално наблюдение.

Меркел в ложата на
Германия - Холандия

Мотивирани от решението на французите и англичаните да изиграят приятелския мач помежду си, Германия и Холандия взеха същото решение. А канцлерът Ангела Меркел веднага обеща, че демонстративно ще дойде на стадиона в Хановер. Временният председател на Германския футболен съюз Райнхард Раубал обясни как са решили все пак да има мач: "Искахме да преспим една нощ, преди да решим. Моето мнение е, че не трябва да се поддаваме на страха от терор. Този мач е необходим сигнал от наша страна."

"Не трябва да отстъпваме на терора и на терористите, подкрепи го селекционерът на Германия Йоахим Льов, който призна, че темата с предстоящата контрола с Холандия утре е много чувствителна тема за играчите заради преживения кошмар, но е "за" мачът да се състои. - Не трябва да позволяваме да терористите да ни се налагат." Помощник му Оливер Бирхоф допълни: "Всички в отбора все още сме под въздействие на шока, но знаем колко е важно да дадем знак като национален отбор в полза на нашите ценности и нашата култура."

Давид Луис и Кавани
дезертират от страх

Звездите на ПСЖ Давид Луис и Единсон Кавани заявиха, че не искат да се връщат в Париж, защото се страхуват. Националите на Бразилия и Уругвай, които се прибраха за световните квалификации в Южна Америка, яко се стреснаха от обстановката във френската столица и са готови да бъдат глобени за неявяване. Бразилският защитник добави, че изпитва сериозни притеснения за своята приятелка - португалката Сара Мадейра, и за майка си Регина Селия, които са във френската столица. "Имам приятелка, част от семейството ми е там, както и някои познати - те всички са тъжни и уплашени, обясни футболистът. - Не знам какво да правя и не съм сигурен дали ще се върна. Работата ми е да играя за ПСЖ, но това е по-силно от мен и не искам да пътувам." Съотборникът на Кавани - Гонсалес, разказа пред "Екип": "Обсъдихме нежеланието на Луис да пътува за Франция и Единсон заяви, че и той предпочита да не се връща. Случилото се е ужасно - за футбола, и за града."

На ПСЖ му предстои гостуване на "Лориен" в събота, но след това е мачът с "Малмьо" от Шампионската лига.

Спортът винаги побеждава тероризма

Оливър Холт
"Дейли Мейл"

През есента на 1999 г. шофирах от Истанбул 70 мили на изток до пострадалия град Измит. Повече от 17 000 души бяха загинали няколко седмици по-рано заради земетресение. Градът все още беше място, изпълнено с хаос и разруха. Повечето улиците в центъра бяха едва проходими. Огромни купчини чакъл се трупаха на мястото на порутените къщи. Една триетажна сграда се бе превърнала в гротескно копие на кулата в Пиза, наклонена под налудничав ъгъл, подпряна единствено от стълб. В края на краищата стигнахме нашата дестинация. В центъра на ужаса беше футболният стадион "Исмет Паша", дом на местния тим "Коджаелиспор". Превозни средства на Червения кръст стояха паркирани на игрището, а множество тенти поставени, за да служат като дом за пострадалите. Футболните врати си стояха на мястото. Няколко деца ритаха топка наоколо, смеейки се и крещейки, забравили поне за малко сполетялото ги, потъвайки в играта. По време на разрухата футболният стадион се бе превърнал в убежище. В средата на такова отчаяние се виждаше красивият символизъм във всичко това. За много от нас футболният стадион винаги е бил спасително убежище. Място, в което да избягаме, в което да се чувстваме в щастлив съюз с непознати. А и да забравим за проблемите на истинския живот отвън и да потънем в страстта на играта. Именно това бе причината терористите да насочат страхливата си атака в петъчната нощ в Париж към "Стад дьо Франс", където Франция играеше приятелски мач с Германия. Президентът Оланд бе сред зрителите - може би една от целите на нападателите. Терористите обичат да атакуват спорта, защото знаят колко важна е неговата роля в нашата култура. Не е тайна, че той представлява радост, а те искат да я унищожат. Моят приятел и колега Пол Хейуард писа наскоро как един магически момент на Лионел Меси по време на мач на "Барселона" му е помогнал да си повдигне духа, докато се бори с рака. Той каза, че спортът -

това е средство за оптимизъм и надежда

И бе прав. Практикувайки и наблюдавайки, той има има животоутвърждаващ ефект. Точно това е и причината да е враг на терористите. Те също знаят, че места като "Стад дьо Франс" са централни за душата на нацията. Стадионите са изключителни символи. Те си имат собствен характер, а "Стад дьо Франс", построен за световното през 1998 г., е силно надменно място, което демонстрира смелата нова Франция. Стадионът ще бъде винаги асоцииран с френския тим, който спечели Мондиала. Отбор, който изобразява сменящото се лице на страната, която асимилира имигрантите. Този отбор бе воден от великия Зинедин Зидан, син на алжирски имигранти, Марсел Десаи, роден в Гана, и младия Юри Джоркаеф, чиито родители са от Полша и Армения.

А "Стад дьо Франс" бе люлката на новоизгряваща култура

Символ на успех, който заплашва изпълнените с омраза желания на терористите. В петък някои репортери споменаха, че група вандали се опитали да се доберат до стадиона, но били отблъснати. Тяхната цел била да унищожат спомените от 1998 и да накарат "Стад дьо Франс" да бъде запомнен с нещо ужасяващо. Кадрите, които показаха прекъснатия игрови момент от мача заради шокиращия звук на взривена бомба, бяха смразяващ индикатор за още по-голямото клане. Все пак стадионът отново се превърна в скривалище и място за подслон. Феновете останаха дори след края на мача, а германските национали даже нощуваха там. Терористите все пак до някаква степен постигнаха целта си да превърнат спорта в нещо асоциирано със страх. Това бе припомнено през последните няколко седмици по време на двубоите на националните тимове на Англия и Пакистан по крикет. Гледката от празните стадиони в Абу Даби, Дубай и Шарджа ни подсети, че пакистанците нямат право да домакинстват на международни срещи в този спорт. Преди почти седем години терористи нападнаха автобуса на националния отбор на Шри Ланка, който напускаше ст. "Кадафи". Шестима бяха ранени. Още толкова пакистански полицаи и двама цивилни граждани бяха убити.

Атаката осакати международния крикет

Ние обичаме спорта и именно затова терористите го атакуват. Защото той показва нещо, което е безгрижно и безопасно. Точно заради това "Черния септември" уби израелски атлети по време на Олимпиадата в Мюнхен през 1972 г. Именно това е и причината анголски бунтовници да нападнат буса, превозващ футболните национали на Того по време на Купата на африканските нации през 2010 г. Почти всичко звучи банално след последиците от подобни чудовищни прояви като тази, но спортът не бива да се плаши от последните атаки. Терористите в Париж атакуваха и концертна зала. Нападнаха хора, които обичат това, което правят. В крайна сметка никой няма да спрат да ходи на концерти заради това. Те също не бива да се отказват и от спорта. Именно това прави решението на Френската футболна федерация да не отменя мача с Англия на "Уембли" важно.
Притеснения за Евро 2016 г. и мачовете, които ще се играят във Франция, са неминуеми. Охранителните мерки ще бъдат още по-засилени заради атаките. Полицейското присъствие ще е още по-осезателно. Но турнирът ще се проведе. Трябва да се проведе. Спортът е в нашите души, точно както са музиката и комедията на "Шарли ебдо". Терористите са насочили мерниците си точно върху тези символи, но колкото и куршуми да изстрелят, те ще си останат символ на сигурност и убежище, които няма как да бъдат унищожени.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай