Миглена Селишка е считана за наследник на голямата Станка Златева в борбата. Родената на 13 февруари 1996 г. в Дупница състезателка на "Левски" е трикратен европейски шампион за девойки, както и световен вицешампион за кадетки. Започва да тренира борба на шега - брат й се записва и тя решава да последва примера му по случайност.
- Как се насочихте към борбата? Какво ви запали по спорта?
- Брат ми, който също тренира борба. Записах се заедно с него, без да имам каквито и да е очаквания. Просто исках да се занимавам с нещо. Постепенно борбата започна да ми харесва все повече и повече. Започнах да ходя по лагери, запознах се с треньора си и той ме взе в "Левски". След това започнаха успехите и медалите.
- Какво е чувството да сте трикратен европейски шампион за девойки?
- Чувството е прекрасно. Предполагам същото е и за моите родители и треньори. Много е хубаво да си на върха.
- Кои са вашите идоли в спорта?
- Станка Златева е сред най-големите ми идоли. Същото важи и за моя треньор Петър Касабов, който ми е голям стимул. Той също е печелил медали като млад.
- Как ви приемат останалите като им кажете, че сте борец?
- Ами честно да си призная,
повечето хора не ми вярват за борбата
и си мислят, че се шегувам. Не могат да предположат, че тренирам борба, докато не ме видят на тепиха рошава и потна.
- Кои са чисто момичешките неща, които ви вълнуват?
- Всеки се вълнува от такива неща. Гаджета, дискотеки. С всичкото това напрежение от лагери и състезания понякога ти се иска нещо различно. Да си като другите. Но аз съм поела по този път.
- Какви са вашите амбиции? Какво искате да постигнете?
- Искам да стигна до олимпийското злато.
- Колко сте близо до постигането на тази цел?
- Към този момент не много, но се надявам с времето да го постигна. Все още съм малка.
- Случвало ли ви се е да се борите с момчета?
- Да, постоянно. По време на лагери и тренировки.
- Кой побеждава?
- Ех, все пак те не се борят с пълните си възможности срещу нас. В повечето случаи побеждаваме момичетата. Може да не сме толкова силни физически като момчетата, но сме по-хитри и злобни.
- Борбата е най-успешният спорт в България. Очакванията към вас ще са винаги по-големи, отколкото към други спортове. Това тежи ли ви?
- Да, така е. Понякога това притеснява, като знаеш, че всички очакват нещо от теб. От друга страна, е хубаво да знаеш, че се надяват на теб и искат да постигнеш нещо.
- Имало ли е момент, когато сте искали да се откажете?
- Да, много пъти. Особено след загуби. Лошо е да паднеш от върха, както казват. Станах европейска шампиона, а на световното загубих. Искала съм да се откажа. Казвам си, че ще ми е много по-лесно, ако оставя всичко.
- Вие сте от Дупница. Радват ли се там на успехите вие?
- Да, радват се за моите успехи. Там няма много успешни спортисти. Градът е малък и повечето се познаваме.
- Посрещали ли са ви по специален начин, след като спечелите европейска титла?
- Да, организирали са ми посрещания. Срещала съм се с кмета и с други спортисти.
- Какво ще кажете на малките, струва ли си изобщо да се захващат със спорт? Заслужава ли си?
- Разбира се, че си заслужава! Тръпката е много голяма. Трудно е. Особено в началото. Когато искаш нещо силно, може да го постигнеш. Трябва да следваш правилния път и да намериш добър треньор. Хубаво е да имаш стимули и да следваш някой.
- В момента много други млади спортисти започват да се занимават и с други спортове като ММА. Вие тренирате ли нещо друго?
- Не, аз си харесвам моя спорт. Занимавам се сериозно с борба и няма как да отида да тренирам нещо друго.
- Как се справяте с килограмите?
- До този момент се борих в най-леката категория при девойките - до 44 кг. При жените тя е до 48. Килограмите за мен не са голям проблем, даже в момента ми се налага да качвам. Нормално е преди състезание да се налага да свалям. Трябва да се свалят 1-2 килограма, за да се пречистиш.
- Какво ви предстои в момента като състезания?
- За тази година няма повече големи надпревари. Предстоят лагери за натрупване на сила и мускулна маса.
- С какво запълвате времето между тренировките?
- Между тренировки остава много малко време. Гледам да си почивам. Когато имам почивни дни, се срещам с приятели.
Дискотеките са нещо рядко за мен
но след медал винаги трябва да се отпразнува.
- Има ли специфична музика, която слушате преди състезания?
- Не, слушам всякакви стилове. Зависи от настроението ми.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
