Годините не прощават, нито контузиите, които застигнаха Мартин Петров в Мадрид и оттогава не го оставят на мира. Три пъти врачанинът лягаше за най-тежката операция във футбола - на коляното. Другите дори не ги броим. Всеки път левичарят се изправяше, но скалпелът и времето режеха безжалостно от свръхзвуковата скорост, която го изстреля в европейския футбол. Но Марто запази едно - невероятния хъс за футбол. Страстта, огънят, заради който често прегаряше. И сега, седмици преди края на една велика кариера, нито един фен не може да каже - Марто игра без желание в онзи мач. Поне аз не си спомням за такъв. Най-малко в националния отбор, където Петров просто опитваше да изоре сам терена.
Врачанинът винаги си е падал малко чешит. Пристигна в ЦСКА едва на 17 години с легендарната семейна жигула. Всички го харесаха веднага. Трудолюбив, амбициозен. Ръкомахащ и леко намръщен, точно като "червения" идол Христо Стоичков. Марто беше момчето за пример в легендарната квартира в квартал "Изток", която делеше със Стилиян Петров, Тошко Кючуков и Сашо Томаш. Подреден, режимлия. Нищо общо с купонджиите на съседните легла. Имаше ли и един почивен ден, носталгията го теглеше към Врачанско. Или при родителите в окръжния град, или с въдица в ръка при дядо и баба в село Гложене. Петров не проби никак лесно. Георги Василев редовно пращаше него и Стилиян при юношите и във военния тим. После Петьо Зехтински го закотви сред дълбоките резерви. След резила 0:5 срещу "Левски" за купата крилото искаше да потроши оградата на "Армията". Хвърли сака, ядосан, че двамата със Стенли са останали извън терена. Но всичко си дойде на място с идването на вълшебника Димитър Пенев. Хареса го "Сервет", още тогава се появи шанс Марто да отиде в "Атлетико" (Мадрид). ЦСКА нямаше пари и го продаде набързо в Швейцария. Тръгна с титла, макар че изживя кошмарни месеци. Искаше да се връща на "Армията", родителите му постоянно пътуваха до Женева. Но за година момчето се вписа в европейския футбол. И започна кошмарът за съперниците в Бундеслигата, после в Примера Дивисион и в Премиършип. Мартин не спечели титла в чужбина, но пък навсякъде беше любимец на публиката. Игра на европейско първенство с националния, вкара единствения ни гол в Португалия. Спечели страхотни пари, създаде семейство.
Реваншът на Мартин
Мартин можеше да се оттегли в къщата си до Манчестър, да коси тревата и да кара двете дъщери на училище. В сърцето си Марто обаче чувстваше, че нещо му липсва, преди да каже стоп. Нещо, което не се измерва с титли и голове. Едно сбогуване с любимия ЦСКА. С публиката на "Армията", с приятелите, останали от 1998 година, с хората в цяла България, които му се радваха искрено сезони наред. "Червените" оцениха жеста му. Марто няма и 50 мача за ЦСКА, но сърцата на хората не са теглилки. И врачанинът значи за сектор "Г" толкова, колкото идоли с по 5-10 титли. Момчето от Враца взе и своя реванш за онзи кошмарен следобед през 1998 година, когато хвърли сака по оградата на "Армията". Ветеранът изживя триумфалната серия над "Левски", пя с агитката, танцува по пистата със съотборниците. Но най-великият, истинският момент на раздялата беше друг. Дойде в последната минута, в може би последната атака на левичаря във вечното дерби. Марто събра цялата бързина, останала в краката му, и се вряза в пеналта на "Левски". "Сините" вече бяха издъхнали и той можеше да направи, каквото си поиска. Имаше цялото време на света да стреля, да каже "чао" на дербито с мечтания гол. И да беше пропуснал, нямаше кой да му се разсърди. Нито щеше да бъде фатално. Но Мартин избра по-трудното за всеки нападател решение. Направи още две-три крачки, за да елиминира вратаря от играта, видя идеалната, чиста линия към свой съотборник и подаде! Един велик момент, който малцина са оценили в котела на "синьо-червените" страсти. Голмайстор стана едно 19-годишно момче от Сърбия. За Мартин нямаше значение. Той беше взел това, заради което се върна в ЦСКА!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
