Доста е трудно да останеш равнодушен при споменаване на името му - Роберто Баджо. Една икона в световния футбол. Легендата е поредното звездно попълнение в така или иначе пъстрата палитра от световни футболни звезди, които на 20 май догодина ще изиграят мегаспектакъла "50 години номер 8 пред 40 хиляди българи на Националния стадион "Васил Левски".
Футболния Рафаело, който започва кариерата си в скромния Виченца, е икона не само на италианския, но и на световния футбол. Кариерата му набира скорост след трансфера му във Фиорентина през 1985 година на стойност 2,7 милиарда лирети. За пет години на "Артемио Франки" Баджо, който едва 18-годишен е сполетян от тежка контузия и почти не играе през първите си два сезона като играч на "Ла Виола", бележи 55 гола в 136 мача.
Впоследствие Роби бързо се превръща в идол за феновете на "виолетовите" и трансферът му в гранда Ювентус през лятото на 1990 година - непосредствено след края на Мондиала на Ботуша, по време на който е заформил страхотен тандем с голмайстора Салваторе Скилачи, разпалва истинска война между феновете на двата тима, чийто огън и до днес продължава да бушува с пълна сила. Преминаването му в Торино е за рекордната за времето си сума - 25 милиарда лирети, около 8 млн. паунда днес.
За пет години с фланелката на "бианконерите" юношата на Виченца реализира 115 гола в 200 мача във всички турнири и се утвърждава като един от най-големите виртуози на планетата. Авантюрата му със "Старата госпожа" му носи и първите клубни и индивидуални отличия. Баджо триумфира със Скудетото през 1995 година, като към него гарнира и Купата на Италия.
Две години по-рано - през 1993, е вдигнал първия си трофей като играч на Юве - Купата на УЕФА. Именно въпросната 93-та е и най-успешната му в личен план. Божествената опашка е избран за най-добър футболист на планетата в редица класации, печели куп индивидуални отличия, най-ценното от които е "Златната топка".
След изключително успешния си период като играч на Ювентус Баджо носи последователно екипите на Милан, Болоня и Интер. Макар да става шампион на Италия веднага след трансфера си на "Сан Сиро" - през 1996 година, престоите му в Милано не са от най-успешните.
Въпреки че приключи с футбола на преклонна за атакуващ футболист възраст - 37 години, Футболния Рафаело го направи по възможно най-добрия начин - като абсолютен лидер и голмайстор на Бреша.
За четири години на "Марио Ригамонти" Баджо реализира 46 гола в 101 мача във всички турнири, като се превърна в един от малцината, минали кота "200 гола" в италианската Серия. Днес, едно десетилетие, след като окачи бутонките, Роберто продължава да бъде в Топ 10 на стрелците за всички времена.
За националния отбор Роберто има 27 гола в 56 мача - 9 от попаденията му са отбелязани на световни финали. На Мондиале'90 Баджо вкарва най-красивия гол на турнира (бел. авт. - срещу Чехословакия в предварителната група). Цял свят помни пропуска на Роби от бялата точка срещу Бразилия на финала на САЩ'94, след който "Селесао Бразилейра" получи световната купа. На 13 юни 1994 г. пък фамозната италианска десетка отбеляза два гола в мрежата на България в полуфиналата на американския мондиал.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
