Шампионката от Сидни се готви за седма олимпиада
Хвърлен пергел показал на Иванка Колева, че става за атлет
Всяка победа обикновено е последица от редица поражения. Мисълта е на испанския драматург Александър Касон, но не е известно вдъхновението, довело го до това заключение. За да се убедим в думите на испанеца, неминуемо трябва да се поровим зад кулисите на успеха, като забравим поне за миг бляскавата му страна. Откъде черпят сили ощетените от съдбата? И наистина ли успехът започва винаги с думата решителност? "Стандарт" ще търси отговорите на тези въпроси в рубриката си "Воля", в която ще ви представи параолимпийците, които намират сили да прославят България по света. Днес ще ви разкажем историята на Иванка Колева, чиято инвалидна количка не й попречи да стане олимпийски шампион.
Хората не се раждат силни. Обстоятелствата ги правят такива. И ако сте готови да спорите, то ще ви запозная с една жена, дошла на бял свят напук на лекарите, но пък успяла да накара цял свят да я погледне. Това е параолимпийката Иванка Колева. "Най-старото куче в отбора, което обаче не се дава лесно". Така ще ви се представи тя.
Иванка е родена с аномалии преди 46 г. в Чирпан.
По време на бременността майка й има проблеми с бъбреците, заради които лекарите й изписват медикаменти с уверение, че няма да навредят на плода. "В шестия месец обаче й казват, че детето й ще бъде инвалид, като й предлагат да прекъсне бременността. Хем на нея да й е лесно, хем на мен", разказва Иванка. Майка й обаче не се вслушва в лекарските съвети и така бъдещата параолимпийка идва на бял свят с недоразвити крака от колената надолу.
6 г. по-късно ампутират крачетата
като ги заменят с протези. От 14 години насам обаче Иванка се придвижва с инвалидна количка в Стара Загора, където живее, а и по целия свят.
Спомня си, че със спорта се е захванала на майтап. Начинът пък, по който е разбрала, че става за атлет, вероятно ще стресне едни и ще разсмее други. "Бях ученичка в Пловдив, където имаше учителка, на която бях антипатична. Ядоса ме за пореден път, кипнах и взех пергела по геометрия. Разпънах го като копие и го метнах по нея. Хвърлих го хамалски, без никаква техника, но разбрах, че от мен може да стане атлет", спомня си през смях тя.
Така преди 30 г. в Дома за хора с физически увреждания започва спортната кариера на Иванка Колева. Методистите Стефка Николова и Иван Гудев започват да я обучават да хвърля копие, диск и гюле.
Днес тя продължава да е огън момиче
Бях чувал, но вече съм убеден, а несправедливостта я докарва до лудост. "Много е избухлива, но е човек с голямо сърце. Ако не се скараме, няма да сме ние", признава приятелката й Румяна Милева, която не крие, че също пали лесно, но е по-умерена, за да балансира.
Зад 13-те медала от международни състезания и стотината от вътрешни обаче освен буйния и нрав стои и много труд. Успехите й пък са вдъхновили не един от българските параолимпийци. За пръв път на олимпиада участва в Барселона през 1992 г., където е шеста в тласкането на гюле. Две години по късно става световен шампион на диск в Германия. През 1996 г. на Олимпийските игри в Атланта се класира на 4-о място на гюле и 5-о на диск. Олимпийска шампионка в тласкането на гюле е от Сидни 2000 г., когато
поставя световен рекорд със 7,85 м
В същата дисциплина има и световна титла от Дубай. А на олимпиадата в Атина през 2004 г. в тласкането на гюле остава шеста, като все още съжалява, че не е успяла да затвърди олимпийската си титла. "Само с копието минавам между капките", казва тя.
От няколко години треньор на Иванка е проф. Стефан Стойков, който е ръководител катедра "Лека атлетика" в НСА. Тази година на двамата им предстоят вътрешни състезания и държавни първенства. "Ще има и турнири за покриване на нормативите за световните в Сочи и Катар в края на годината. Ще се боря и за място на олимпиадата догодина. Тогава възнамерявам да спра. Стига толкова, Рио ще ми бъде седма олимпиада", добавя тя.
Житейската й философия е проста.
Там, където не те ценят, не се доказвай!
и "Уважавай хората, ако искаш да те уважават". Така вижда нещата Иванка, а иначе цени всичките си победи. "За някои може нищо да не означават, но за мен не е така, защото всичко е труд. Мисля, че всички спортисти са на това мнение. Аз ценя моя труд, труда на моите приятели, труда на професора. Зная какво е да полагаш усилия и да ги омаловажават", пали се отново параолимпийката.
За нея тайната на успеха е съвкупност от качества. "Всичко трябва да имаш: воля, инат, постоянство, режим, трябва да преодолееш контузиите. Падаш и ставаш. Никога не ми е било лесно, защото непрекъснато имам травми", казва още тя.
Макар в инвалидна количка, Иванка винаги е в движение. Ако се застои, то значи е много болна и контузена.
Определя себе си като малко "тра-ла-ла"
и е убедена, че човек не трябва да позволява на никого да пречупи крилата му, колкото и да му е тежка съдбата.
"Свикнала съм с увреждането си. Въобще не ми пука и изобщо никой не може да ме събори. Не можеш да ме обидиш, дори и да ме наречеш инвалид или саката, защото си е така. Няма как да избягаш от реалността. Това не е нещо вътрешно, което можеш да скриеш". Грижи се за три пинчера, които нарича уникални, но обича всички животни. За пълноценния си живот е признателна на приятелката си Румяна Милева, с която са заедно и в добро, и в лошо.
"Какво да ви кажа още? Щастлив човек съм, доволна съм от това, което съм направила в живота си. Не е много, но съм го постигнала с приятели, с много сила и много воля", казва тя преди поредната тренировка в НСА.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
